Как да препрограмираме водата, която пием, с позитивна енергия

В предишния материал споменахме, че за да сме адекватни във всяка сфера на живота си, включително и в родителството, е необходимо да си поставяме граници и че би било чудесно те да бъдат гъвкави. Граници, които да очертават и прецизират всичко, което се опитва да влезе под една или друга форма в досег с нас.

Точно за една такава гъвкава граница бих искала да поразсъждавам в този материал. Тя е не само регулираща и жизнеутвърждаваща, но е и реално съществуваща във физическо измерение - това е водата! Нейната гъвкавост този път не е метафорична, а е напълно физическа, защото знаем, че тя заема формата на съда, в който е поставена.

Бидейки неотменна част от живота на земята, водата е субстанция, която приемаме в организма си на доверие, без да подлагаме на съмнение качествата ѝ. Сигурни сме, че тя поддържа безотказно жизнените ни функции, но рядко се замисляме кои са показателите за качеството ѝ, които ни гарантират това. Може би единственият критерий при избора да консумираме бутилирана вода са качествата, описани на етикетите ѝ. Но истината е, че това съвсем не е достатъчно.

Защото освен нейните химически характеристики, съществува и една скрита страна на водата, която почти не познаваме и много подценяваме. Това е нейното умение да съхранява и пренася информация. Ясно е, че тази информация с непроверен произход и съдържание, приета от човека, му оказва влияние.

Това психосоматично умение на водата, наречено клетъчна памет, поставя много въпросителни пред нас и ни кара да се замислим какво поемаме в тялото, а от там и в душата си, пиейки вода.

Всички сме чели в приказките за т. нар. „жива вода”, която чудодейно спасява изпадналия в беда герой. И вероятно по-голямата част от вас са приемали това за художествена измислица, интересен авторски похват, чрез който се постига победата на доброто над злото. Аз самата бях част от това мислене, докато не попаднах на редица материали, много от които научни, и разбрах за мощната сила на водата, която се корени в клетъчната ѝ структура. Тази клетъчна структура позволява на водата да съхранява и пренася информация и в този смисъл наистина я прави жива.

Предполагам, че за мнозина откритието, че водата има клетъчна памет не е новост, но съм сигурна, че за тях то не е оказало особено въздействие. Да се разграничиш от нещо, което не чувстваш като свое, е напълно здравословно, както отбелязахме и в миналия материал. Всяко знание би трябвало да става наше в подходящия момент, когато сме узрели за него - в противен случай то би нанесло само вреда. Но днес ми се искам да вярвам, че е дошъл вашият момент за него.

И така, нека се върнем във времето отпреди индустриализацията, когато пътя на водата до нас е бил кратък - от речното корито до стомната. Каква е била клетъчната памет на тази вода? Била е чиста и високо енергийна, поела воя на вятъра, птичата песен, уханието на цветя и билки. Била е свободно течаща и много богата на живот. Как са ходели момите за вода? Ами, разбира се, с песен на уста.

Дори и водата на някои места да е била в плен, уловена от зидари и майстори в чешми, тя пак е била почитана, уважавана и благославяна. Била е част от социалния живот, от бита и традициите на народа ни. Била е възпявана и в песен, и в стих. Присъствала е като неразделна част от любовните ритуали на българина, защото до потока или на чешмата са ставали сгледите между младите. Този заряд е носела в себе си, тази памет в клетките си - памет на традиции, любов, здраве. И това са поемали в себе си нашите предци, когато са я пиели. Дори не са подозирали какъв жизнен еликсир са приемали, утолявайки жаждата си. Това е било чиста проба „жива вода”, дошла директно от топящите се снегове на непристъпните планини. Затова и българите са носели в себе си гордостта на орлите и нежността на тополите и са кодирали това в гените си.

А как е днес? „Жива вода” няма, защото водоизточниците са изкуствени. В тези водоизточници тя е неподвижна и граници са ѝ не билки и треви, а бетон. Движението ѝ не е под синьото небе, а през тъмните тръби. Не я зарежда слънце, а ръжда. Тъжно, при положение, че ние сме една от малкото държави със все още свободно течаща в улични чешмички вода, държава с безброй минерални извори.

Но вместо сами да отидем до извора, ние се доверяваме на онези, които са се сдобили с концесия и с правото да я бутилират. Водата, която поемаме, е заредена с всичко, което се е случило, докато е пътувала към нас, а то със сигурност не е толкова „чисто“. Всички емоции, думи и дела, които са я съпътствали по пътя ѝ до вас стават ваше достояние в мига, който я изпиете.

Затова и пътят на водата отвън навътре е меко казано застрашителен, защото с нея поемате страхове, гняв, незаинтересованост и апатия може би. Водата е компютър, съхранил безброй файлове с информация - негативна, но понякога и позитивна.

Но хубавата новина е, че точно като при компютрите, ние можем да изтрием ненужните файлове и да ги заменим с нови. Можем да си създадем мета програми за здраве, радост, благоденствие, хармония, семейно щастие и всичко, което ни е важно и да го вложим в компютъра на водата,която пием. Начинът е елементарен - говорете ѝ, пейте ѝ, споделяйте ѝ, искайте ѝ съвет.

Нека водата, която пиете, да бъде от чешмите в домовете ви, защото макар и физически замърсена от отлагания, не е замърсена от човешки емоции и не е преработвана в промишлени условия. Налейте тази вода в стъклен съд и я оставете на светло място, до прозорец. Оставете я за малко в тишина, за да поеме от енергията на дома. След това вземете купата в ръце и ѝ благодарете. Помолете я да се изпълни с енергията на всичко, което бихте желали да изпиете вие и децата ви. Отправете ѝ молитва, такава, каквато я чувствате, за да я наситите с живот. Помолете я за прошка за това, че отдавна е откъсната от естествената си среда. Покажете ѝ почит чрез музика, песен и смях.

Ако в някое помещение се е разразила кавга, оставете съд с вода, който да преседи около час. След това изсипете водата навън. Измийте добре съда, в който е седяла тя. Така пространството ще се е пречистило. Ако в душата ви бушуват емоции, които не искате да споделите с никого, разкажете ги на отново налята в стъклен съд с вода. След това отново се освободете от нея по гореописания начин.

Направете си своя „светена вода”, като я заредите със здраве, щастие и хармония, ако ще я пие семейството ви; със закрила, мир и любов, ако ще я ползвате за защита на дома си. В този случай напръсквайте дома си най- малко два пъти седмично и задължително след гости, дори и да са най-близки роднини и приятели.

Ние все още се учим да чистим енергийните си полета и не сме особено съзнателни в това. Ето защо никога не се знае каква аура ще влезе в дома ви. Но една ароматна свещ и няколко капки от личната ви светена вода например могат да бъдат са напълно достатъчни.

С такава вода може да измивате и очите на децата си сутрин. А психическата и емоционалната умора вечер можете да отмивате, като натопите крачетата на детето си в топла вода със сол на кристали. Това ще донесе облекчение на детето ви и ще се превърне в любима негова игра, която например може да наречете „Малкото море на …”.

Хиляди са начините, чрез които по забавен и приятен начин можете да превърнете водата в най-скъп приятел на вашето дете. Затова впрегнете въображението си и дерзайте!

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!

Прочетете още от Мая Николова: