Хората вечно се стремим към щастие и мигове, уникални със своята неповторимост. Търсим ги в забързания си делник, подготвяме ги старателно, когато става въпрос за прекрасен повод, очакваме ги с трепет. И когато дойдат, чувството е неописуемо, насладата е пълна.
Но много често, именно в разгара на това „пълно“ щастие започва да ни пробожда страхът, че скоро ще дойде и краят на този вълшебен сън. Усещането, че бленуваният миг постепенно избледнява и се стопява, донася горчивия вкус на носталгия и сивота в устата ни. Пред нас отново се стеле рутината на ежедневието, монотонността. До следващия полет и чакайки го на пауза.
Но колко хубаво е да знаем, че вместо да ни завладява меланхолия, можем, ако владеем умението на „превключване“, леко и плавно да изчакваме следващия миг на радост, без да се налага да изпадаме в летаргия.
Да „превключваме“ с лекота е способност, която ни позволява да преминаваме от един миг в друг, от едно преживяване в друго с плавността на пеперуда. За да постигнем тази лекота, е необходимо да търсим специалното във всичко и още преди да е приключило едно преживяване, да сте подготвени за следващото, в което вече знаем каква частица необикновеност ще привнесем.
Да усвоите това умение изисква време, но повярвайте ми, струва си. И когато го постигнете в ежедневието си, вие ще сте готови да научите на това и детето си. Всички знаем колко е трудно, когато трябва да накарате детето ви да загаси телевизора, за да си легне, или да си тръгне от площадката, за да се приберете у дома. Непосилно е да го накарате да обядва, защото то не иска да прекъсне играта си. Това са все примери, в които способността за превключване е ключова.
Да моделираме безупречно моментите си означава да разделим в съзнанието си миговете от деня си на отделни сегменти, в които предварително да сме набелязали нещата, които искаме, мечтаем, бленуваме и които ни радват. Необходимо е също преди началото на всеки сегмент да спираме за миг, за да наситим с положително очакване следващия момент, като обмислим и формираме как искаме да се чувстваме, с кого и защо. Почувствайте предварително и предвкусете предстоящото изживяване, а след това го пуснете в ход.
Един начин да се постигне това умение при децата е чрез маркиране на любими техни предавания и внасянето им в рутинните дейности от бита, като така превръщате тези детски в специални. Например: ако телевизорът трябва да бъде изгасен, за да се превключи към подготовката за сън, е хубаво да кажете на детето, че сега ще запалите вълшебната му настолна лампа и ще приготвите любимата му книжка, която ще четете преди да заспи. Или че ще облечете специалната пижамка и ще обуете пухените чехли, които то ще носи само вечер преди сън.
Ако пък е време за обяд, а детето ви си играе с любимите играчки, можете да изтанцувате специалния си танц, който заедно сте превърнали в ритуал, поставящ края на моментите за игра. Или можете да го извикате в кухнята, за да си избере каква форма на животно или предмет ще е хлябът му днес. Това се постига чрез формички за сладки, с които да изрежете фигурката.
А когато трябва да си тръгвате от площадката, използвайте колело и тротинетка за момента на превключване. Позволете му да ги кара само на отиване и връщане, а през останалото време го оставете да се люлее или пързаля.
Сътворете си ритуали на превключването, като използвате цялата си фантазия и креативност. Нека моментите на край на една дейност се превърнат в начало на друга посредством уникални, неповторими и дълбоко индивидуални малки вълшебства, които ще бележат победно целия ден на детето ви. Така и вие и то ще се чувствате спокойни и щастливи, а денят ви ще се превърне в бисерна огърлица от безценни и креативно изживени мигове.
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Прочетете още от Мая Николова:
- Как да учим детето си на самостоятелност в моралните му избори
- Кога е моментът да позволим самостоятелност на децата си
- Помощ! Детето ми отива на гости при свекървата
- Цветът на моя свят: научете детето да опознава емоциите с помощта на дрехи и предмети
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции (Част 2)
- „Ох, на мама!“, каза мама: за вълненията, ученето и първите думички на детето
- Магията, която свързва проговарянето и прохождането: „Ох, на мама!“, каза мама (Част 2)