„Ох, на мама!“, каза мама: за вълненията, ученето и първите думички на детето

Чуйте тази статия в аудио формат:

Речта – всички знаем колко сила и безапелативност носи тя. В нейна власт са всички аспекти на живота. Чрез нея можем да пътуваме без дори да станем от фотьойла. Нужно ни е само да чуем нечий разказ за екзотични места. Тя за секунди може да създаде около нас пространство на любов и защита или на гняв и разрушение. Една кратка дума те превръща от „свободен“ в женен човек и сменя гражданското ти състояние. Тя преобръща светове и е най-значимият фактор в живота ни.

Ето защо всеки родител очаква с нетърпение проговарянето на своето дете. Това е онзи прекрасен процес, през който мъничето започва да се настанява в света със сила и яркост. Пред очите на всички вашето дете започва да се оформя като самостоятелно проявление на своята същност, която носи категоричната готовност да се заяви: „Ето ме, аз съм тук!“. Затова и купонът, който вдигате, когато детето ви плахо произнася думичките „мама“ или „пиш“, е толкова грандиозен. И не е за мислене какво би станало, ако първата думичка е „баба“ и визира свекървата. Вероятно тя би трябвало да плати питиетата…

Всичко това е чудесно, още повече че доскоро проговарянето се смяташе за рутинен процес в осъзнаването и израстването на всяко дете. За съжаление обаче днес нещата вече не стоят така. Все повече деца започват да проговарят по-късно и с много по-големи затруднения. Защо е така? Материалът има за цел да отговори точно на този въпрос и да даде лесно постижими насоки за справяне с проблема.

Много родители смятат, че речта гарантирано се появява от някое депо на мозъка. Други пък мислят, че е достатъчно около детето да има шум и говор и всичко ще бъде наред. Истината обаче е друга. Речта, както и всяко друго нещо в живота, се преподава и съответно се научава. Това означава, че безразборното говорене на телевизора или диалогът между родителите, който подрастващото мъниче слуша, не са основа за формиране на реч. За детето това е ненужен шум, който не само не стимулира мозъка, но и често го затормозява.

Един от начините, който лесно и забавно би довел до формиране на реч при детето ви, е под формата на игра. Всеки ден още от 8-месечна възраст прегръщайте детето си и обикаляйте с него дома си. Посочвайте му предмети от заобикалящата ви обстановка и ги назовавайте – „това е стол, това – маса“ и т.н. Така вие подготвяте онзи първи предговорен период, в който мозъкът събира информация, която трябва да се обработи и съхрани в паметта на детето и чак след това да се възпроизведе.

Всяка дума трябва добре да се запамети и осмисли преди да дойде артикулацията ѝ. Колкото по-ясно и отчетливо изговаряте всяка дума и колкото по-добре артикулирате всеки звук, толкова по-ясно и отчетливо ще изговаря думите детето ви при своето проговаряне.

Тази весела дидактична игра ви осигурява прекарването на качествено време с вашето дете и ви гарантира лекота и щастие през периода на проговарянето му. Това ще способства за изграждане на една трайна емоционална връзка между вас и детето ви – основа за учене на принципа на радост и споделеност.

Практикувайки този метод, много скоро ще усетите, че вашето дете ви разбира. Може дори само да се включи в играта, като започне да посочва даден предмет, който вие да назовете. Това е първият знак, че то участва съзнателно и че информацията вече тече двупосочно. И колкото и да е странно, докато се усетите между вас и мъничето вече тече диалог.

Детето ви усвоява първата и много важна страна на говора – невербалната. То започва да общува с вас чрез поглед, мимика, жест и усмивка, изразявайки настроения като учудване, задоволство, предпочитание. И не след дълго думичките ще започнат да се нижат от детските устни с лекота и финес, а вие ще сте безценен спътник в този вълшебен процес.

Насладете му се!

Следва продължение…Магията, която свързва проговарянето и прохождането: „Ох, на мама!“, каза мама (Част 2)