Имунизационен календар

Потвърдено от Министерство на здравеопазването

През първите 24 часа след раждането

Против Хепатит Б (I прием)

Рекомбинантна хепатит Б ваксина Енжерикс

виж ОЩЕ

Информация за ваксината срещу хепатит Б

Ефективен начин за предпазване от заразяване е прилагането на ваксина. Активната съставка на ваксината е повърхностният вирусен антиген (HBs), получен по биотехнологичен път – затова няма опасност от заболяване от хепатит Б (ваксината не съдържа вирус!). Защитният ефект на ваксината се дължи на изграждане на антитела срещу HBs – антигена от организма на ваксинирания. Първата ваксина срещу хепатит е създадена през 1978 г., а за първи път ваксина срещу заболяването е била достъпна през 1982 г. През 1986 г. е пусната на пазара хепатит Б ваксина, произведена чрез рекомбинирана ДНК технология, а втора ваксина от същия тип е била произведена през 1989 г. В България през 1988 г. за първи път започва да се прилага ваксинопрофилактика за предпазване от хепатит Б, първоначално сред рисковите групи - най-вече медицински кадри. През 1992 г. ваксината е въведена в Задължителния имунизационен календар, като първата доза се поставя на новородените в родилните домове до 24 ч. след раждането. Ваксината срещу Хепатит Б се прилага в 3-дозова схема (0-1-6)или в 4-дозова схема (0-2-3-4), когато е част от шесткомпонентната ваксина.

Информация за заболяването хепатит Б

Хепатит Б е остро инфекциозно заболяване, коетo уврежда черния дроб и се причинява от хепатит Б вирус, открит през 1976 г. от д-р Барух Блумберг. Заразяването с вируса става най-често по кръвен и полов път и вертикално от майка на новородено. Заболяването се характеризира с две форми - остра и хронична. При острата форма организмът обикновено се изчиства от вируса и се развива имунитет, докато персистирането на инфекцията повече от 6 месеца води до развитие на хроничен хепатит. При хроничен хепатит Б инфекцията може да протече безсимптомно и да разберем, че сме носители на вируса едва след 5, 10 и повече години. През това време инфекцията с вируса уврежда черния дроб, което може да доведе до развитие на цироза и/или рак на черния дроб. Повече от 780 000 души умират от усложненията на хепатит Б всяка година>. Децата са особено застрашени, тъй като заразяването с вируса в детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно и води до развитие на хроничен хепатит с всички последствия от това>.

От 48-ия час след раждането

Против Tуберкулоза

БЦЖ

виж ОЩЕ

Информация за ваксината срещу туберкулоза

БЦЖ ваксината е най-старата съществуваща ваксина и единствена против туберкулоза (ТБ) засега.Чрез прилагането й се изгражда стабилен имунитет срещу туберкулозния причинител и се предотвратява развитието на болестта. За целта се използват инактивирани живи бактерии. Тя е най-широко използваната ваксина в света, като с нея са ваксинирани над 90% от всички деца в световното население.

БЦЖ ваксината се прилага строго вътрекожно, като предпочитаното място е делтоидната област (в рамото). При правилно прилагане, в 95% от случаите се развива лека локална реакция (зачервяване, оток), която преминава и се наблюдава формиране на малък белег до 3-тия месец. Белегът е маркер за проведена ваксинация, но не и маркер за протекция. Първичната имунизация се извършва от 48-мия час от раждането. Ваксината е противопоказана при новородени, които са ХИВ-позитивни, както и при лица с имунен дефицит.

След навършване на втория месец ваксината при новородените се прилага след изследване на туберкулинова чувствителност с пробата на Манту (вътрекожно се инжектира 0,1 ml туберкулин, съдържащ 5МЕ PPD (пречистен протеинов дериват) в областта на предната повърхност на горната трета на предмишницата. При отрицателна реакция (инфилтрат ≤ 5 мм) се прави ваксина, но не по-късно от 15 дни след извършване на пробата. На 7-месечна възраст бебето се проверява за наличие на белег след ваксинация. На деца без белег се прави проба на Манту и отрицателните се имунизират. Реимунизации се извършват на 7 г. и 11 г. - до 15 дни след отрицателно Манту.

Информация за заболяването туберкулоза

Туберкулозата е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което поразява предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.

Причинителят на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който отделя бацили при кашляне. Възприемчивостта към заболяването е всеобща, като ако не се осигури ефикасно лечение, леталитетът при случаите на активна туберкулоза е до 66%. БЦЖ ваксината е най-ефикасният начин за борба срещу разпространяването на заболяването в детска възраст.

2 месец

Против Полиомиелит, Дифтерия, Тетанус, Коклюш,Хемофилус инфлуенце тип Б, Хепатит Б (I прием)

Комбинирана шесткомпонентна ваксина Инфанрикс Хекса

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б

Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип Б са препарати, съдържащи полизахарид на причинителя, свързан с белтъчен носител, с което се подобрява имуногенността й. Ефикасността и ефективността на ваксината са ясно демонстрирани във всички части на света, където тя е част от рутинните детски имунизационни програми. Не се наблюдават сериозни нежелани реакции след приложение на ваксината. При 25% от ваксинираните на инжекционното място се появява зачервяване, оточност и чувствителност за 1-3 дни. По-рядко се появяват температура или неспокойствие. Днес ваксината е компонент на комбинираните петвалентни и шествалентни ваксини за задължителната планова имунизация и реимунизация. Тя е препоръчителна и за лица с HIV инфекция и имунодефицит поради химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.

Информация за ваксината срещу хепатит Б

Ефективен начин за предпазване от заразяване е прилагането на ваксина. Активната съставка на ваксината е повърхностният вирусен антиген (HBs), получен по биотехнологичен път – затова няма опасност от заболяване от хепатит Б (ваксината не съдържа вирус!). Защитният ефект на ваксината се дължи на изграждане на антитела срещу HBs – антигена от организма на ваксинирания. Първата ваксина срещу хепатит е създадена през 1978 г., а за първи път ваксина срещу заболяването е била достъпна през 1982 г. През 1986 г. е пусната на пазара хепатит Б ваксина, произведена чрез рекомбинирана ДНК технология, а втора ваксина от същия тип е била произведена през 1989 г. В България през 1988 г. за първи път започва да се прилага ваксинопрофилактика за предпазване от хепатит Б, първоначално сред рисковите групи - най-вече медицински кадри. През 1992 г. ваксината е въведена в Задължителния имунизационен календар, като първата доза се поставя на новородените в родилните домове до 24 ч. след раждането. Ваксината срещу Хепатит Б се прилага в 3-дозова схема (0-1-6)или в 4-дозова схема (0-2-3-4), когато е част от шесткомпонентната ваксина.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

Информация за заболяването хемофилус инфлуенце тип Б

Малко известно, но много сериозно заболяване, изявяващо се с пневмонии, менингити и артрити. Причинителят се настанява в назофаринкса (носната кухина и гърлото) на кърмачетата и малките деца и много рядко при възрастните. Възприемчивостта към инфекцията е подчертано възрастово обусловена – най-голяма на 6-7 месечна възраст, след което бързо намалява. В страни, където имунизацията не е рутинна, Хемофилус инфлуенце тип Б е основната причина за неепидемичен бактериален менингит до 1-годишна възраст. Дори при своевременно и адекватно лечение 3-20% от заболелите умират. Когато ресурсите са ограничени, леталитетът е по-голям, а при 30-40% от преживелите се наблюдават тежки остатъчни прояви. Ефективността на ваксината се свързва със способността й драматично да намалява носителството на причинителя в назофаринкса (само в 0,5–3% от кърмачетата).

Информация за заболяването хепатит Б

Хепатит Б е остро инфекциозно заболяване, коетo уврежда черния дроб и се причинява от хепатит Б вирус, открит през 1976 г. от д-р Барух Блумберг. Заразяването с вируса става най-често по кръвен и полов път и вертикално от майка на новородено. Заболяването се характеризира с две форми - остра и хронична. При острата форма организмът обикновено се изчиства от вируса и се развива имунитет, докато персистирането на инфекцията повече от 6 месеца води до развитие на хроничен хепатит. При хроничен хепатит Б инфекцията може да протече безсимптомно и да разберем, че сме носители на вируса едва след 5, 10 и повече години. През това време инфекцията с вируса уврежда черния дроб, което може да доведе до развитие на цироза и/или рак на черния дроб. Повече от 780 000 души умират от усложненията на хепатит Б всяка година. Децата са особено застрашени, тъй като заразяването с вируса в детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно и води до развитие на хроничен хепатит с всички последствия от това.

Против Пневмококи (I прием)

Конюгирана пневмококова ваксина Синфлорикс

виж ОЩЕ

Информация за заболяването пневмококови инфекции

Нарастващата устойчивост на пневмококите към обичайно използваните антибиотици подчертава необходимостта от прилагането на ваксини за контрол на причиняваните от тях инфекции. Streptococcus pneumoniae е водещ етиологичен фактор на тежки заболявания и смърт при деца под 5 г. По данни на СЗО от 2005 г. всяка година по света от пневмококови инфекции умират 1,6 млн. деца, вкл. 0,7-1 млн. под 5-годишна възраст. В Европа и САЩ Streptococcus pneumoniae е причинител на около 30-50% от пневмониите, налагащи болнично лечение. Тежки пневмонии и менингити са най-честите заболявания, предизвикани в резултат на пневмококовите инфекции.

Информация за ваксината срещу пневмококови инфекции

У нас пневмококовата ваксина е задължителна за кърмачетата и препоръчителна при определени категории (лица над 50-годишна възраст, лица с имунодефицит, HIV и др.). Нежеланите реакции се изразяват в леки и преходни локални реакции: болка и зачервяване на инжекционното място, особено след 2-рата доза.

3 месец

Против Полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (II прием)

Комбинирана шесткомпонентна ваксина Инфанрикс Хекса

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б

Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип Б са препарати, съдържащи полизахарид на причинителя, свързан с белтъчен носител, с което се подобрява имуногенността й. Ефикасността и ефективността на ваксината са ясно демонстрирани във всички части на света, където тя е част от рутинните детски имунизационни програми. Не се наблюдават сериозни нежелани реакции след приложение на ваксината. При 25% от ваксинираните на инжекционното място се появява зачервяване, оточност и чувствителност за 1-3 дни. По-рядко се появяват температура или неспокойствие. Днес ваксината е компонент на комбинираните петвалентни и шествалентни ваксини за задължителната планова имунизация и реимунизация. Тя е препоръчителна и за лица с HIV инфекция и имунодефицит поради химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.

Информация за ваксината срещу хепатит Б

Ефективен начин за предпазване от заразяване е прилагането на ваксина. Активната съставка на ваксината е повърхностният вирусен антиген (HBs), получен по биотехнологичен път – затова няма опасност от заболяване от хепатит Б (ваксината не съдържа вирус!). Защитният ефект на ваксината се дължи на изграждане на антитела срещу HBs – антигена от организма на ваксинирания. Първата ваксина срещу хепатит е създадена през 1978 г., а за първи път ваксина срещу заболяването е била достъпна през 1982 г. През 1986 г. е пусната на пазара хепатит Б ваксина, произведена чрез рекомбинирана ДНК технология, а втора ваксина от същия тип е била произведена през 1989 г. В България през 1988 г. за първи път започва да се прилага ваксинопрофилактика за предпазване от хепатит Б, първоначално сред рисковите групи - най-вече медицински кадри. През 1992 г. ваксината е въведена в Задължителния имунизационен календар, като първата доза се поставя на новородените в родилните домове до 24 ч. след раждането. Ваксината срещу Хепатит Б се прилага в 3-дозова схема (0-1-6)или в 4-дозова схема (0-2-3-4), когато е част от шесткомпонентната ваксина.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

Информация за заболяването хемофилус инфлуенце тип Б

Малко известно, но много сериозно заболяване, изявяващо се с пневмонии, менингити и артрити. Причинителят се настанява в назофаринкса (носната кухина и гърлото) на кърмачетата и малките деца и много рядко при възрастните. Възприемчивостта към инфекцията е подчертано възрастово обусловена – най-голяма на 6-7 месечна възраст, след което бързо намалява. В страни, където имунизацията не е рутинна, Хемофилус инфлуенце тип Б е основната причина за неепидемичен бактериален менингит до 1-годишна възраст. Дори при своевременно и адекватно лечение 3-20% от заболелите умират. Когато ресурсите са ограничени, леталитетът е по-голям, а при 30-40% от преживелите се наблюдават тежки остатъчни прояви. Ефективността на ваксината се свързва със способността й драматично да намалява носителството на причинителя в назофаринкса (само в 0,5–3% от кърмачетата).

Информация за заболяването хепатит Б

Хепатит Б е остро инфекциозно заболяване, коетo уврежда черния дроб и се причинява от хепатит Б вирус, открит през 1976 г. от д-р Барух Блумберг. Заразяването с вируса става най-често по кръвен и полов път и вертикално от майка на новородено. Заболяването се характеризира с две форми - остра и хронична. При острата форма организмът обикновено се изчиства от вируса и се развива имунитет, докато персистирането на инфекцията повече от 6 месеца води до развитие на хроничен хепатит. При хроничен хепатит Б инфекцията може да протече безсимптомно и да разберем, че сме носители на вируса едва след 5, 10 и повече години. През това време инфекцията с вируса уврежда черния дроб, което може да доведе до развитие на цироза и/или рак на черния дроб. Повече от 780 000 души умират от усложненията на хепатит Б всяка година. Децата са особено застрашени, тъй като заразяването с вируса в детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно и води до развитие на хроничен хепатит с всички последствия от това.

4 месец

Против Полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (III прием)

Комбинирана шесткомпонентна ваксина Инфанрикс Хекса

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б

Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип Б са препарати, съдържащи полизахарид на причинителя, свързан с белтъчен носител, с което се подобрява имуногенността й. Ефикасността и ефективността на ваксината са ясно демонстрирани във всички части на света, където тя е част от рутинните детски имунизационни програми. Не се наблюдават сериозни нежелани реакции след приложение на ваксината. При 25% от ваксинираните на инжекционното място се появява зачервяване, оточност и чувствителност за 1-3 дни. По-рядко се появяват температура или неспокойствие. Днес ваксината е компонент на комбинираните петвалентни и шествалентни ваксини за задължителната планова имунизация и реимунизация. Тя е препоръчителна и за лица с HIV инфекция и имунодефицит поради химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.

Информация за ваксината срещу хепатит Б

Ефективен начин за предпазване от заразяване е прилагането на ваксина. Активната съставка на ваксината е повърхностният вирусен антиген (HBs), получен по биотехнологичен път – затова няма опасност от заболяване от хепатит Б (ваксината не съдържа вирус!). Защитният ефект на ваксината се дължи на изграждане на антитела срещу HBs – антигена от организма на ваксинирания. Първата ваксина срещу хепатит е създадена през 1978 г., а за първи път ваксина срещу заболяването е била достъпна през 1982 г. През 1986 г. е пусната на пазара хепатит Б ваксина, произведена чрез рекомбинирана ДНК технология, а втора ваксина от същия тип е била произведена през 1989 г. В България през 1988 г. за първи път започва да се прилага ваксинопрофилактика за предпазване от хепатит Б, първоначално сред рисковите групи - най-вече медицински кадри. През 1992 г. ваксината е въведена в Задължителния имунизационен календар, като първата доза се поставя на новородените в родилните домове до 24 ч. след раждането. Ваксината срещу Хепатит Б се прилага в 3-дозова схема (0-1-6)или в 4-дозова схема (0-2-3-4), когато е част от шесткомпонентната ваксина.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

Информация за заболяването хемофилус инфлуенце тип Б

Малко известно, но много сериозно заболяване, изявяващо се с пневмонии, менингити и артрити. Причинителят се настанява в назофаринкса (носната кухина и гърлото) на кърмачетата и малките деца и много рядко при възрастните. Възприемчивостта към инфекцията е подчертано възрастово обусловена – най-голяма на 6-7 месечна възраст, след което бързо намалява. В страни, където имунизацията не е рутинна, Хемофилус инфлуенце тип Б е основната причина за неепидемичен бактериален менингит до 1-годишна възраст. Дори при своевременно и адекватно лечение 3-20% от заболелите умират. Когато ресурсите са ограничени, леталитетът е по-голям, а при 30-40% от преживелите се наблюдават тежки остатъчни прояви. Ефективността на ваксината се свързва със способността й драматично да намалява носителството на причинителя в назофаринкса (само в 0,5–3% от кърмачетата).

Информация за заболяването хепатит Б

Хепатит Б е остро инфекциозно заболяване, коетo уврежда черния дроб и се причинява от хепатит Б вирус, открит през 1976 г. от д-р Барух Блумберг. Заразяването с вируса става най-често по кръвен и полов път и вертикално от майка на новородено. Заболяването се характеризира с две форми - остра и хронична. При острата форма организмът обикновено се изчиства от вируса и се развива имунитет, докато персистирането на инфекцията повече от 6 месеца води до развитие на хроничен хепатит. При хроничен хепатит Б инфекцията може да протече безсимптомно и да разберем, че сме носители на вируса едва след 5, 10 и повече години. През това време инфекцията с вируса уврежда черния дроб, което може да доведе до развитие на цироза и/или рак на черния дроб. Повече от 780 000 души умират от усложненията на хепатит Б всяка година. Децата са особено застрашени, тъй като заразяването с вируса в детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно и води до развитие на хроничен хепатит с всички последствия от това.

Против Пневмококи (II прием)

Конюгирана пневмококова ваксина Синфлорикс

виж ОЩЕ

Информация за заболяването пневмококови инфекции

Нарастващата устойчивост на пневмококите към обичайно използваните антибиотици подчертава необходимостта от прилагането на ваксини за контрол на причиняваните от тях инфекции. Streptococcus pneumoniae е водещ етиологичен фактор на тежки заболявания и смърт при деца под 5 г. По данни на СЗО от 2005 г. всяка година по света от пневмококови инфекции умират 1,6 млн. деца, вкл. 0,7-1 млн. под 5-годишна възраст. В Европа и САЩ Streptococcus pneumoniae е причинител на около 30-50% от пневмониите, налагащи болнично лечение. Тежки пневмонии и менингити са най-честите заболявания, предизвикани в резултат на пневмококовите инфекции.

Информация за ваксината срещу пневмококови инфекции

У нас пневмококовата ваксина е задължителна за кърмачетата и препоръчителна при определени категории (лица над 50-годишна възраст, лица с имунодефицит, HIV и др.). Нежеланите реакции се изразяват в леки и преходни локални реакции: болка и зачервяване на инжекционното място, особено след 2-рата доза.

7 месец

Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. Без белег се прави отрицателна проба Манту (5 МЕ ППД) и отрицателните се имунизират

БЦЖ

виж ОЩЕ

Информация за ваксината срещу туберкулоза

БЦЖ ваксината е най-старата съществуваща ваксина и единствена против туберкулоза (ТБ) засега.Чрез прилагането й се изгражда стабилен имунитет срещу туберкулозния причинител и се предотвратява развитието на болестта. За целта се използват инактивирани живи бактерии. Тя е най-широко използваната ваксина в света, като с нея са ваксинирани над 90% от всички деца в световното население.

БЦЖ ваксината се прилага строго вътрекожно, като предпочитаното място е делтоидната област (в рамото). При правилно прилагане, в 95% от случаите се развива лека локална реакция (зачервяване, оток), която преминава и се наблюдава формиране на малък белег до 3-тия месец. Белегът е маркер за проведена ваксинация, но не и маркер за протекция. Първичната имунизация се извършва от 48-мия час от раждането. Ваксината е противопоказана при новородени, които са ХИВ-позитивни, както и при лица с имунен дефицит.

След навършване на втория месец ваксината при новородените се прилага след изследване на туберкулинова чувствителност с пробата на Манту (вътрекожно се инжектира 0,1 ml туберкулин, съдържащ 5МЕ PPD (пречистен протеинов дериват) в областта на предната повърхност на горната трета на предмишницата. При отрицателна реакция (инфилтрат ≤ 5 мм) се прави ваксина, но не по-късно от 15 дни след извършване на пробата. На 7-месечна възраст бебето се проверява за наличие на белег след ваксинация. На деца без белег се прави проба на Манту и отрицателните се имунизират. Реимунизации се извършват на 7 г. и 11 г. - до 15 дни след отрицателно Манту.

Информация за заболяването туберкулоза

Туберкулозата е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което поразява предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.

Причинителят на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който отделя бацили при кашляне. Възприемчивостта към заболяването е всеобща, като ако не се осигури ефикасно лечение, леталитетът при случаите на активна туберкулоза е до 66%. БЦЖ ваксината е най-ефикасният начин за борба срещу разпространяването на заболяването в детска възраст.

12 месец

Реимунизация против пневмококи, не по-рано от 6 месеца след предишния прием (ІІІ прием)

Конюгирана пневмококова ваксина Синфлорикс

виж ОЩЕ

Информация за заболяването пневмококови инфекции

Нарастващата устойчивост на пневмококите към обичайно използваните антибиотици подчертава необходимостта от прилагането на ваксини за контрол на причиняваните от тях инфекции. Streptococcus pneumoniae е водещ етиологичен фактор на тежки заболявания и смърт при деца под 5 г. По данни на СЗО от 2005 г. всяка година по света от пневмококови инфекции умират 1,6 млн. деца, вкл. 0,7-1 млн. под 5-годишна възраст. В Европа и САЩ Streptococcus pneumoniae е причинител на около 30-50% от пневмониите, налагащи болнично лечение. Тежки пневмонии и менингити са най-честите заболявания, предизвикани в резултат на пневмококовите инфекции.

Информация за ваксината срещу пневмококови инфекции

У нас пневмококовата ваксина е задължителна за кърмачетата и препоръчителна при определени категории (лица над 50-годишна възраст, лица с имунодефицит, HIV и др.). Нежеланите реакции се изразяват в леки и преходни локални реакции: болка и зачервяване на инжекционното място, особено след 2-рата доза.

13 месец

Против морбили, паротит и рубеола

Триваксина морбили – паротит – рубеола М-М-RVAXPRO

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу морбили

Чрез ваксинацията срещу морбили се цели предотвратяване на заболяването и на тежките усложнения. Индиректно ваксината намалява разпространението на вируса сред неваксинираните. Имунизацията срещу морбили се препоръчва за всички деца над 13-месечна възраст и възрастни, при които не е противопоказна. Обхващането на децата с 2 дози ваксина трябва да бъде стандарт на всички имунизационни програми. За контрол на морбили в света е необходимо постигане и поддържане на имунизационен обхват ≥93-95% във всички региони на СЗО.

Ваксината съдържа живи вируси, които са със силно понижена активност, поради което възможността за заразяване е сведена до минимум. Страничните явления и нежеланите реакции при морбилната ваксина са леки и бързопреходни. Те са резултат от размножаването на вируса и развитието на лека инфекция. В редки случаи се появява болка и напрежениe на инжекционното място до 24-тия час, последвани от лека температура. Около 7-12-ия ден в 5 % от имунизираните се наблюдава температура около 39º С за 1-2 дни, в 2% от имунизираните – преходен обрив. Морбилната ваксина не съдържа яйчен протеин и затова може да се прилага на деца с алергия към яйца.

През 1993 г. ваксината срещу морбили е включена в имунизационния календар на Република България в комбинация с ваксини срещу рубеола и епидемичен паротит (триваксина).

Информация за ваксината срещу епидемичен паротит (заушка)

В България се провежда имунизация с жива ваксина. Използва се тривалентна ваксина срещу епидемичен паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу рубеола

Ваксината срещу рубеола е въведена в България през 1989 г., но първоначално се е прилагала само при жени, поради повишения риск за плода при инфектиране по време на бременност.

Рубеолната ваксина съдържа жив атенюиран вирусен щам. Прилага в комбинация с ваксини срещу морбили и епидемичен паротит. Ефективността й е демонстрирана чрез елиминиране на рубеолата и вродения рубеолен синдром в Северна Америка и някои Европейски страни (Швеция, Финландия) посредством достигане и поддържане на висок ваксинален обхват.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването морбили

Морбили (известна като дребна шарка) е инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Причинява се от РНК-вирус от рода Morbillivirus, Measles virus. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на 20 век е въведена ваксинация срещу дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според Световната здравна организация поетапно трябва да бъдат изкоренени в Америка, Европа, Близкия Изток и в световен мащаб до 2020 г.

Още през IX век персийски лекар публикува едни от първите данни за заболяването. През 1757 г. шотландски лекар доказва, че морбили се причинява от инфекциозен агент в кръвта на пациентите. Разработването на ваксината започва през 1954 г. с опити за изолиране на вируса в кръвта на заразения. По-късно (1963 г.) Джон Ендърс и колеги създават първата ваксина срещу морбили, използвана първоначално предимно в САЩ. След въвеждането на ваксината през 1981 г. броят на регистрираните за една година случаи намалява с 80%. Заболяването е обявено за елиминирано в Съединените щати през 2000 г.

Информация за заболяването епидемичен паротит (заушка)

Епидемичният паротит или още заушка е остро инфекциозно заболяване. Характеризира се със засягане на околоушните слюнчени жлези, умерено изразени токсични поражения и доброкачествено протичане. По-рядко се атакуват други жлезисти органи - полови жлези, панкреас, както и централната нервна система, като се предизвикват съответните възпаления на органа. Източникът на зараза е болен човек. Причинителят е вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов. Заболяването е разпространено повсеместно и се проявява спорадично или под формата на епидемични взривове. Боледуват основно деца или лица в младежка възраст.

Пръв Хипократ описва паротитна епидемия на остров Тасос. През XVI век френският хирург Амброаз Паре отбелязва, че заболяването е заразно и описва точната му локализация. За първи път вирусът е изолиран през 1934 г. Първите живи ваксини са създадени в САЩ през 1954 г.

Епидемичният паротит е заболяване, което е разпространено в цял свят, независимо от климатичните условия. След въвеждане на имунизацията броят на заболелите значително намалява. В България броят на заболелите в периода 1955-1975 г. е значителен. В някои от годините числеността надхвърля дори тази на заболелите от дребна шарка. Ваксината срещу епидемичен паротит е въведена у нас през 1974 г. През периода 1982–1986 г. плановата имунизация е преустановена. Това води до рязко увеличаване на броя на заболелите, които с въвеждането на нова ваксина чувствително намаляват и през 1995 г. спадат до 66 случая за цялата година. През 1997 г. се наблюдава нов пик от 5465 заболели - пряк резултат от наличието на неимунизирани деца от предходни спирания на ваксинацията.

Информация за заболяването рубеола

Рубеолата е инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път от болен на здрав човек. Боледуват предимно децата, като мнозинството от хората на 20-годишна възраст вече имат имунитет.

Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. Оттам той попада в кръвта, чрез която достига до кожата и лимфните възли. Заболяването протича като цяло сравнително леко, с обрив, температура, гадене и лек конюнктивит. Обривът се среща в 50-80% от случаите и продължава 1-3 дни. Обикновено започва от лицето и шията, след което преминава надолу по тялото. Характерно е също и подуване на лимфните възли зад ушите и в областта на шията.

При заразяване на бременна жена, особено в първите 3-4 месеца на бременността, рискът от инфектиране на плода е 90%. Това създава голям риск за спонтанен аборт, мъртво раждане или раждане на дете с тежки вродени малформации.

16 месеца (не по-рано от една година след III прием)

Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б (IV прием)

Комбинирана петкомпонентна ваксина Инфанрикс – IPV+HiB

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б

Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип Б са препарати, съдържащи полизахарид на причинителя, свързан с белтъчен носител, с което се подобрява имуногенността й. Ефикасността и ефективността на ваксината са ясно демонстрирани във всички части на света, където тя е част от рутинните детски имунизационни програми. Не се наблюдават сериозни нежелани реакции след приложение на ваксината. При 25% от ваксинираните на инжекционното място се появява зачервяване, оточност и чувствителност за 1-3 дни. По-рядко се появяват температура или неспокойствие. Днес ваксината е компонент на комбинираните петвалентни и шествалентни ваксини за задължителната планова имунизация и реимунизация. Тя е препоръчителна и за лица с HIV инфекция и имунодефицит поради химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

Информация за заболяването хемофилус инфлуенце тип Б

Малко известно, но много сериозно заболяване, изявяващо се с пневмонии, менингити и артрити. Причинителят се настанява в назофаринкса (носната кухина и гърлото) на кърмачетата и малките деца и много рядко при възрастните. Възприемчивостта към инфекцията е подчертано възрастово обусловена – най-голяма на 6-7 месечна възраст, след което бързо намалява. В страни, където имунизацията не е рутинна, Хемофилус инфлуенце тип Б е основната причина за неепидемичен бактериален менингит до 1-годишна възраст. Дори при своевременно и адекватно лечение 3-20% от заболелите умират. Когато ресурсите са ограничени, леталитетът е по-голям, а при 30-40% от преживелите се наблюдават тежки остатъчни прояви. Ефективността на ваксината се свързва със способността й драматично да намалява носителството на причинителя в назофаринкса (само в 0,5–3% от кърмачетата).

6 години

Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш (V прием)

Комбинирана петкомпонентна ваксина Инфанрикс – IPV+HiB

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

7 години

Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту)

БЦЖ

12 години

Реимунизация против морбили, паротит и рубеола

Триваксина морбили – паротит – рубеола М-М-RVAXPRO

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу морбили

Чрез ваксинацията срещу морбили се цели предотвратяване на заболяването и на тежките усложнения. Индиректно ваксината намалява разпространението на вируса сред неваксинираните. Имунизацията срещу морбили се препоръчва за всички деца над 13-месечна възраст и възрастни, при които не е противопоказна. Обхващането на децата с 2 дози ваксина трябва да бъде стандарт на всички имунизационни програми. За контрол на морбили в света е необходимо постигане и поддържане на имунизационен обхват ≥93-95% във всички региони на СЗО.

Ваксината съдържа живи вируси, които са със силно понижена активност, поради което възможността за заразяване е сведена до минимум. Страничните явления и нежеланите реакции при морбилната ваксина са леки и бързопреходни. Те са резултат от размножаването на вируса и развитието на лека инфекция. В редки случаи се появява болка и напрежениe на инжекционното място до 24-тия час, последвани от лека температура. Около 7-12-ия ден в 5 % от имунизираните се наблюдава температура около 39º С за 1-2 дни, в 2% от имунизираните – преходен обрив. Морбилната ваксина не съдържа яйчен протеин и затова може да се прилага на деца с алергия към яйца.

През 1993 г. ваксината срещу морбили е включена в имунизационния календар на Република България в комбинация с ваксини срещу рубеола и епидемичен паротит (триваксина).

Информация за ваксината срещу епидемичен паротит (заушка)

В България се провежда имунизация с жива ваксина. Използва се тривалентна ваксина срещу епидемичен паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст.

Информация за ваксината срещу рубеола

Ваксината срещу рубеола е въведена в България през 1989 г., но първоначално се е прилагала само при жени, поради повишения риск за плода при инфектиране по време на бременност.

Рубеолната ваксина съдържа жив атенюиран вирусен щам. Прилага в комбинация с ваксини срещу морбили и епидемичен паротит. Ефективността й е демонстрирана чрез елиминиране на рубеолата и вродения рубеолен синдром в Северна Америка и някои Европейски страни (Швеция, Финландия) посредством достигане и поддържане на висок ваксинален обхват.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването морбили

Морбили (известна като дребна шарка) е инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Причинява се от РНК-вирус от рода Morbillivirus, Measles virus. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на 20 век е въведена ваксинация срещу дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според Световната здравна организация поетапно трябва да бъдат изкоренени в Америка, Европа, Близкия Изток и в световен мащаб до 2020 г.

Още през IX век персийски лекар публикува едни от първите данни за заболяването. През 1757 г. шотландски лекар доказва, че морбили се причинява от инфекциозен агент в кръвта на пациентите. Разработването на ваксината започва през 1954 г. с опити за изолиране на вируса в кръвта на заразения. По-късно (1963 г.) Джон Ендърс и колеги създават първата ваксина срещу морбили, използвана първоначално предимно в САЩ. След въвеждането на ваксината през 1981 г. броят на регистрираните за една година случаи намалява с 80%. Заболяването е обявено за елиминирано в Съединените щати през 2000 г.

Информация за заболяването епидемичен паротит (заушка)

Епидемичният паротит или още заушка е остро инфекциозно заболяване. Характеризира се със засягане на околоушните слюнчени жлези, умерено изразени токсични поражения и доброкачествено протичане. По-рядко се атакуват други жлезисти органи - полови жлези, панкреас, както и централната нервна система, като се предизвикват съответните възпаления на органа. Източникът на зараза е болен човек. Причинителят е вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов. Заболяването е разпространено повсеместно и се проявява спорадично или под формата на епидемични взривове. Боледуват основно деца или лица в младежка възраст.

Пръв Хипократ описва паротитна епидемия на остров Тасос. През XVI век френският хирург Амброаз Паре отбелязва, че заболяването е заразно и описва точната му локализация. За първи път вирусът е изолиран през 1934 г. Първите живи ваксини са създадени в САЩ през 1954 г.

Епидемичният паротит е заболяване, което е разпространено в цял свят, независимо от климатичните условия. След въвеждане на имунизацията броят на заболелите значително намалява. В България броят на заболелите в периода 1955-1975 г. е значителен. В някои от годините числеността надхвърля дори тази на заболелите от дребна шарка. Ваксината срещу епидемичен паротит е въведена у нас през 1974 г. През периода 1982–1986 г. плановата имунизация е преустановена. Това води до рязко увеличаване на броя на заболелите, които с въвеждането на нова ваксина чувствително намаляват и през 1995 г. спадат до 66 случая за цялата година. През 1997 г. се наблюдава нов пик от 5465 заболели - пряк резултат от наличието на неимунизирани деца от предходни спирания на ваксинацията.

Информация за заболяването рубеола

Рубеолата е инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път от болен на здрав човек. Боледуват предимно децата, като мнозинството от хората на 20-годишна възраст вече имат имунитет.

Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. Оттам той попада в кръвта, чрез която достига до кожата и лимфните възли. Заболяването протича като цяло сравнително леко, с обрив, температура, гадене и лек конюнктивит. Обривът се среща в 50-80% от случаите и продължава 1-3 дни. Обикновено започва от лицето и шията, след което преминава надолу по тялото. Характерно е също и подуване на лимфните възли зад ушите и в областта на шията.

При заразяване на бременна жена, особено в първите 3-4 месеца на бременността, рискът от инфектиране на плода е 90%. Това създава голям риск за спонтанен аборт, мъртво раждане или раждане на дете с тежки вродени малформации.

Реимунизация против тетанус, дифтерия и коклюш (VI прием)

Комбинирана ваксина

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу полиомиелит

Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.

В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за ваксината срещу коклюш

Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването полиомиелит

Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Информация за заболяването коклюш

Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

17 години

Реимунизация против тетанус и дифтерия

ТетаДиф (Td)

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

От 25-ата година през 10 години

Реимунизация против тетанус и дифтерия

ТетаДиф (Td)

виж ОЩЕ

Информация за ваксините

Информация за ваксината срещу дифтерия

Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.

Информация за ваксината срещу тетанус

Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.

Информация за заболяванията

Информация за заболяването дифтерия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.

Информация за заболяването тетанус

Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.

Потвърдено от Министерство на здравеопазването

от 6 седмчна до 32-седмична възраст - 2 или 3 дози

Против Ротавирусен гастроентерит

Ротарикс и Ротатек – жива ротавирусна ваксина

виж ОЩЕ

Информация за ротавирусните ваксини

Неотдавна въведените в практиката ротавирусни ваксини са единственото сигурно средство за предпазване от заболяването, тъй като липсват специфични противовирусни препарати за лечение, а на практика е невъзможно да се спре разпространението на ротавирусната инфекция с обичайните хигиенни мерки.

В САЩ започват рутинни имунизации през 2006 г. Хоспитализациите по повод на остър гастроентерит са спаднали с 16% до 2007 г. и с 45% до 2008 г. в сравнение с по-ранен период. Изследователите са изчислили, че с прилагането на ротавирусна ваксина са предотвратени около 55 000 хоспитализации през 2008 г.>

Ротавирусните ваксини се прилагат перорално и се отличават с много добра поносимост и сигурен профилактичен ефект. Рискът от тежко заболяване е най-голям при първата среща с вируса, ето защо възможно най-ранната защита има решаващо значение. В България регистрирани и позволени за употреба са две живи атенюирани ваксини. Едната ваксина има двудозов прием, а другата тридозов.

Информация за заболяването ротавирусен гастроентерит

Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване в кърмаческата и ранна детска възраст. Причинява се от ротавируси и протича с диария, повръщане и последващо обезводняване на организма, което налага болнично лечение. Заболяването представлява сериозен здравен проблем поради повсеместното си разпространение и голямата честота, с която засяга децата до 5-годишна възраст, независимо от техния социално-икономически статус. Всяка година вирусът взима около 450 000 жертви в целия свят. Механизмът на предаване е фекално-орален и се осъществява много лесно, като се има предвид интензивното контаминиране на средата с обилно отделящите се от болното дете заразни материи (при честото повръщане и многократни изхождания). Между децата, както и от децата на възрастните и обратно, предаването чрез замърсени ръце има основна роля за лесното разпространение на ротавирусната инфекция в различни детски колективи (ясли, градини, детски отделения на болници) и сред контактите в семейството.

от 9 до 13 години - 2 или 3 дози, над 14 години - 3 дози

Против Човешки папиломен вирус (Рак на маточната шийка)

Церварикс и Гардасил – рекомбинантна ваксина срещу човешки папилома вирус

виж ОЩЕ

Информация за ваксина срещу човешки папиломен вирус

Профилактичните ваксини срещу HPV са най-новото постижение на съвременната медицина в контрола на раковите заболявания чрез средствата на имунопрофилактиката. В България са разрешени за приложение две HPV ваксини. Те са субединични ваксини, получени с рекомбинантна технология – съставени са само от вирусоподобни частици и не съдържат вирусен генетичен материал, следователно не са инфекциозни.

Прилагат се в тридозова схема, както при хепатит Б имунизацията. Данните от целенасочени клинични проучвания, които обхващат десетки хиляди момичета и жени над 9-годишна възраст, показват, че и двете ваксини се характеризират с добра поносимост и безопасност за всички възрасти, като най-честите странични реакции са предимно локални (в мястото на инжектиране) и бързопреходни. Главната прицелна точка на ваксините са двата най-чести онкогенни типа – HPV 16 и HPV 18. Едната ваксина е двувалентна ваксина, а другата е четиривалентна и включва още два антигена срещу ниско рисковите типове HPV 6 и HPV 11, причиняващи доброкачествени или нискостепенни лезии на цервикалния епител и аногенитални брадавици.

HPV ваксините са профилактични ваксини, те нямат терапевтичен ефект върху вече настъпила инфекция или заболяване, ето защо при жените в по-напреднала възраст (сексуално активни) се очаква по-ниска ефикасност на HPV ваксините. Независимо от това, при тях имунизацията също е оправдана, поради факта, че естествената персистираща инфекция много рядко се свързва с повече от един тип HPV, докато ваксините осигуряват защита срещу два от най-разпространените онкогенни типове. У нас през 2012 г. беше разработена и одобрена от Министерски съвет Национална програма за първична профилактика на РМШ, според която основната целева група за имунизация са момичетата преди началото на полова активност – за нашите условия беше прието, че това са 12- и 13-годишните. Във връзка с изпълнението на програмата е въведена ваксинация по желание на родителите, като ваксината е безплатна.

Информация за инфекция с човешки папиломен вирус (Нuman papilloma virus/HPV)

Гениталната HPV инфекция се приема за най-честата полово предавана вирусна инфекция. На практика, почти всяка жена прекарва една или повече HPV инфекции, обикновено със започване на половата активност, като рискът нараства при по-голям брой партньори, общо и за конкретния период. Освен лесното предаване, за широкото разпространение на вируса допринасят и особеностите на имунитета при HPV инфекциите, които протичат до голяма степен „скрито” от имунната система на макроорганизма, тъй като имат локален характер и остават ограничени на ниво кожен и лигавичен епител.

Имунният отговор при естествената инфекция е типово специфичен, но не винаги има протективен характер, т.е. първичната инфекция с HPV не е последвана от изграждане на стабилен имунитет и жената не е предпазена от повторно заразяване със същия или други типове HPV. По-голяма част от цервикалните HPV инфекции са транзиторни, без цитологични промени и клинична симптоматика. В около 20% от случаите обаче инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а персистира и напредва – бавно и стъпаловидно, от ниско- и високо-степенна цервикална лезия към инвазивен карцином.

Цервикалният карцином/рак на маточната шийка (РМШ) е едно от най-разпространените онкологични заболявания в световен мащаб. Той е водеща причина за ранна заболяемост и смъртност, тъй като засяга сравнително млади жени. В Европа РМШ е втората по честота форма на злокачествено заболяване при жените на 15-44 г., след рака на гърдата. При нелекувани жени периодът между инфектирането и развитието на РМШ се измерва с десетилетия, обикновено 20-30 години. Тъй като честотата на HPV инфекциите е най-висока на 16-20 г., най-засегнати от РМШ са жените над 40-годишна възраст.

над 6 месеца

Против Грип

Ваксигрип – противогрипна ваксина

виж ОЩЕ

Информация за ваксината срещу грип

У нас имунизацията срещу грип е препоръчителна за всички лица, навършили 65 год.; за тези с хронични заболявания и имуносупресивни състояния, за живеещите в организирани колективи и групите с повишен професионален риск от заразяване или имащи тесен контакт с рискови пациенти. Към последните две категории принадлежи и персоналът на лечебните, здравни и социални заведения.

Съвременната практика доказва, че имунопрофилактиката с грипни ваксини представлява сигурна и високоефективна мярка за защита от заболяването и свързаните с него усложнения. Ето защо прогресът на националните програми за ваксинация срещу грип е предмет на наблюдение и оценка от страна на СЗО.

В Европа, според препоръките на Съвета на ЕС от 22 декември 2009 г. относно ваксинацията срещу сезонен грип: “Държавите членки се насърчават да приемат и прилагат национални, регионални или местни планове за действие или политики, чиято цел е повишаване на ваксиналния обхват срещу сезонния грип, така че да се достигне възможно най-скоро, за предпочитане най-късно до зимния сезон на 2014-2015 г., обхват на ваксиниране 75% сред „хората в напреднала възраст“, а при възможност и сред другите рискови групи. Държавите членки се насърчават да подобряват ваксиналния обхват сред здравните работници.

За имунопрофилактика на грипа се прилагат живи и убити ваксини. Те се произвеждат ежегодно, като съставът им се определя по препоръки от СЗО. Съдържат грипен вирус A(H3N2) и A(H1N1) и грипен вирус B. В България се прилагат само убити ваксини.

Информация за заболяването грип

Грипната инфекция се причинява от грипни вируси, които са много заразни и изменчиви. Предава се по въздушно-капков път и това е причина за експлозивния характер на разпространението й. Периодичното възникване на грипните епидемии и пандемии, обикновено през зимния период, е в зависимост от нивото на колективния имунитет и природата на циркулиращите вируси, като за възникването им значение имат непрекъснатите промени в повърхностните антигени на вирусите. Тези промени налагат промяна в състава на грипните ваксини с включване на актуални щамове тип А и B за всеки следващ грипен сезон. През период от 9-39 г. може да настъпи поява на нов подтип грипен вирус, срещу който населението няма имунитет и той бързо придобива пандемично разпространение.

Приблизително половината от случаите на грип тип А при възрастните протичат безсимптомно или като „простуда”. Същевременно, по време на грипни епидемии, тежки заболявания и смърт биват причинени от първична вирусна и вторична бактериална пневмония, както и от усложнения при възрастни лица и пациенти с хронични заболявания на сърцето, белите дробове, бъбреците, диабет или при имунокомпрометирани пациенти.

Описанията на древните гръцки и римски лекари (Хипократ, Диодор, Тит Ливий и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази, наблюдавана през 1173 г., когато от заболяването са обхванати Италия, Германия и Англия.

Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от 1881 г.) от XII до XIX век в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през 1889-1890 г. и 1918-1919 г. Пандемията от 1918-1919 г. е наречена „Испански грип“. Това е най-катастрофалната за човечеството пандемия от грип до момента - заболяват около 500 млн. души и над 50 млн. умират. България също е била сериозно засегната от тази пандемия.

над 12 месеца

Против Хепатит А

Профилактична ваксина

виж ОЩЕ

Информация за ваксината срещу хепатит А

Профилактиката на хепатит А включва подобряване на санитарно-битовите условия и изграждане на навици за добра лична хигиена от детска възраст. Ваксинопрофилактиката е високоефективно средство за предпазване от заболяването. Почти 100% от хората развиват защитни нива на антитела срещу вируса в рамките на един месец след единична доза от ваксината. С цел да се гарантира по-дългосрочен имунитет (5-8 г.), производителите препоръчват да се приложат две дози ваксина в интервал между тях от 6-18 месеца.

Милиони хора са били имунизирани в света без сериозни нежелани реакции. Ваксината може да се прилага като част от детските имунизационни програми, а също така и като препоръчителна ваксина при пътуващи. Трябва да се има предвид, че ваксината срещу хепатит А не е лицензирана за деца под 1-годишна възраст.

Информация за заболяването хепатит А

Хепатит А или по-известен като „болестта на мръсните ръце“, представлява възпаление на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит А (HAV). Заболяването води до висока заболяемост и е важна причина за социални и икономически загуби. Разпространението на хепатит А през последните десетилетия бележи голям спад основно поради повишаване стандарта на живот и ваксинопрофилактиката.

Хепатит А се предава по фекално-орален път, като източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния.

Заразяването с хепатит А става при попадане в устата на частици (най-често храна или вода), замърсени с вируси, като най-често това може да се случи при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенни условия (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния или предмети, докоснати и заразени от болния. При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене, инфекцията бързо се разпространява между всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на епидемии от хепатит А.

За разлика от хепатит Б и С, хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване и рядко има фатален край.

След инкубационен период от средно 14-28 дни, се появяват и първите симптоми: субфебрилна температура, неразположение, загуба на апетит, диария, гадене, дискомфорт в коремната област, потъмняване на урината и жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите). Децата под 6-годишна възраст обикновено не развиват клинични симптоми и само 10% от тях са с жълтеница. Сред по-големите деца и възрастните обаче инфекцията обикновено протича по-тежко и с изявени признаци, като жълтеница се появява при повече от 70% от случаите, а тежестта на заболяването и леталитетът са по-високи при по-възрастните пациенти.

Още за имунизациите

Хороскопи Edna.bg/horoskopi

Овен

Овен 21.03 - 20.04

  • Овен
  • Телец
  • Близнаци
  • Рак
  • Лъв
  • Дева
  • Везни
  • Скорпион
  • Стрелец
  • Козирог
  • Водолей
  • Риби
Дневен хороскоп

Ако имате някаква уговорка за днес, организирайте се добре и гледайте да я спазите. Има риск да се разсеете, да закъснеете и да подразните приятелите си или любимия човек. Чудесно е, че можете да го давате лежерно, но времето на другите хора е ценно, така че не злоупотребявайте с него.

Месечен хороскоп

Ново

пишете ни