Мая Николова 
Здравейте отново, смели майки и татковци, които неотлъчно преследвате мечтата си за отговорно родителство! Надявам се да ви зарадвам, като ви кажа, че и този път темата ни продължава с практични и забавни идеи за това как да развивате и усъвършенствате емоционалната интелигентност на децата си. След като в миналия материал обърнахме внимание на връзката между хранене и емоции, сега ми се иска да се спрем върху други ежедневни дейности, които да използвате продуктивно, за да възпитате у детето си умението да разбира чувствата си, да ги дефинира и ако те са негативни – да ги променя в положителни.
► Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции (Част 2)
Една от тези дейности би могла да е обличането и по-точно цветовия избор на дрехи. За начало би било чудесно да си поговорите с вашето мъниче и да му обясните, че всеки цвят носи своето настроение и иска да ни каже нещо. След това можете да предложите на детето си да изрежете от цветни картони различни изображения в зависимост от това с какъв предмет вашето дете асоциира съответния цвят.
Например жълто – фигурка на лимон, слънце, нарцис или всичко, което дребосъчето ви реши. Колкото по-нестандартни и различни са хрумките на вашето дете, толкова по-добре. Изрежете едно или няколко такива изображения за всеки цвят. Желателно е да включите и всички нюанси, защото така палитрата и от цветове, и от чувства ще е много по-богата.
След като се сдобиете с тези цветни ориентири, започва същинската работа по реализирането на връзка между цветовия гнозис и чувствата. Започнете да разкодирате асоциациите, които детето ви е направило и го водете умело през градината на неговия емоционален свят. Например: „Избрал си пате и лимон за жълтото, защото патето е мекичко и сладичко, а лимонът е полезен, свеж и сочен, което значи, че за теб жълтото може би означава нежност, грижа, здраве. Или си избрал пате за жълтото, защото то плува, има братчета и сестричета, кряка силно и понякога кълве, а лимона е кисел и стипчив, което може би значи, че жълтото е цвят на тревогата.“
Така, лека полека, преминавайки през всички цветове и нюанси и играейки с изображенията, които сте създали с вашето мъниче, вие разбирате с кои чувства и предмети детето ви асоциира всеки цвят.
Ясно и категорично ще почувствате кои цветове то съотнася към положителните емоции и кои - към негативните. Изключително важно е да му давате насоки смело да усеща кой цвят и респективно предмет е за добро чувство и кой за отрицателно такова. Окуражавайте го да излиза от идеята за общоприетите трактовки, според които тъмните цветове са за негативното, а светлите - за доброто и положителното.
Така вие показвате, че за всяко нещо има най-малко две истини, че това, което е добро за един, би могло да носи противоположно усещане за друг, че в красотата за едни може да прозира грозота за други и това е прекрасно, защото именно контрастите правят уникален нашия свят. В тях се крие и нашата лична неповторимост.
Нещата винаги са относителни, затова нека детето ви само да преценява кой цвят какво усещане му носи и да не се страхува да назовава и асоциира безпокойството, гнева, раздразнението, тъгата, ревността наравно с радостта, надеждата, обичта, съпричастието, щедростта, възторга. Ако детето ви определи синьото като развълнувано море и ви сподели, че не харесва такова море, вие, а и то, вече знаете, че детето ви асоциира тревожността със синия цвят.
Това за вас е една малка, но съществена победа, защото разрешаването на всеки проблем започва с неговото осъзнаване. Щом вече сте разбрали, че детето ви асоциира страха с тъмносиньо, може би повече няма да се чудите защо не желае да облича тъмно синята си тениска, подарък за рождения му ден от съседката и ще спрете да му купувате дрехи в такъв цвят. Но още по-важно е, че то вече е осъзнало какво означава да се безпокоиш - чувството, което изпитва от развълнувано море и което свързва с тъмно синьо.
Чрез този подход ще откриете чувството на дискомфорт, което детето изпитва, когато яде лимон или чува патето да грачи и което свързва с жълтото, или чувството на радостно очакване, което асоциира с балон, трева, ментов сладолед и свързва със зеленото. Така дребосъчетата започват постепенно да разбират усещанията си, опознават сетивността в телата си и дават имена на тези чувства. Учат се да ги свързват с предмети и цветове.
Дори и да не знаят как се нарича това, което усещат, те биха могли да го опишат: „усещам тупкане, трептене, топлина, възел, вълнички, гъдел, бълбукане ето тук /посочва сърцето, слънчев сплит, гръден кош, далак, гърло, слепоочие/”. Всяко чувство би могло да се усети на различни места в тялото и да е изразено с различна честота и пулсация в зависимост от биохимията на вашето дете, от неговия психологически профил и от моментното му състояние.
Затова е толкова важно всяко дете да се научи да се познава, защото само така ще може впоследствие да се променя, самоконтролира и надгражда. Разбира се, точните описания идват по-късно, а в началото би било добре ако детето просто каже: „Чувствам се оранжево“, или: „Днес ми беше слънчево“. И точно тук идва и включването на детския гардероб.
Всяка сутрин или може би още от вечер питайте детето си: „Какъв би искал да бъде утре денят ти?“ или: „Как мислиш, че ще се чувстваш утре?”. Ако отговорът е: „Искам да се чувствам силен, но сигурно ще ми е малко тъжно, защото Сашко няма да идва на детска градина“, вие можете да предложите следното: „Хайде тогава да изберем дрехи, които ще ти помогнат да се чувстваш силен и да ти дадат надежда, че Сашко ще се върне по–скоро на детска градина. Кои цветове ще ти донесат тези чувства?“
„Може би оранжево за сила и зелено за надежда. Да видим имаш ли дрехи в тези цветове?” Тук идва и поредното предизвикателство към вас– а именно да оформите гардероба на детето си с дрехи в цветовата гама, която според неговото асоциативно мислене му носи жизнено важни чувства.
За някои от вас препускането по магазините може да подложи на изпитание търпението и портфейла ви. Но за други това спокойно може да бъде и още един аспект от градивните взаимоотношения с децата ви и може да влее още свежи и забавни нотки в ежедневието ви.
– Мамо, имам нужда от радост, надежда и мъничко смелост, но дрехите ми в зелено, розово и лилаво са ми омалели.
– Тогава да отидем по магазините и да пресътворим дъгата!
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Прочетете още от Мая Николова:
Марияна Манушева – инструктор по първа помощ 
