Играта - най-добрата подготовка за живота - Любопитно

Чуйте тази статия в аудио формат:

В поредица от материали проследихме прохождането, проговарянето и израстването в емоционален план на вашето дете; обърнахме внимание как да формирате у него умение да превключва и се запознахме с някои начални фази на изграждане на самостоятелност у него.

► Как да учим детето си на самостоятелност в моралните му избори

► Кога е моментът да позволим самостоятелност на децата си

► Безценното умение на „превключването“ и как да го възпитаме у децата

Днес ще продължим с темата за детската самостоятелност, като засегнем един особено важен аспект, а именно детската игра.

В последно време пълноценната игра при подрастващите, за съжаление, се подценява и бива заменяна от игрите пред екран. Тази тенденция бързо набира скорост и е пагубна за детската креативност и въображение. Ползите от умението на децата да играят са огромни - детето се учи да манипулира с ръцете си и така продължава да развива центровете на мозъка, отговарящи за развитието и усъвършенстването на речта, то се научава да влиза в роли, да изгражда сюжет и така, лека-полека се подготвя за живота на възрастен.

Този материал в две части има за цел да оформи етапите, през които трябва да премине играта при децата от 3 до 7-годишна възраст, за да се формират всички онези така необходими за реализация в живота компетентности.

И така, между 2 и 3-годишна възраст детето трябва да бъде подтиквано към самостоятелност в играта си. Най-подходящият вариант за това е, като започнете да го приучавате да седи за 10-15 минути на детско столче, за предпочитане дървено. Дървото е от типа на така наречените „живи” материали. То отдава енергия дори и след като е обработено, защото също като водата има клетъчна памет. Тя подпомага процеса на обмени и наред с енергийното отдаване умее да поема негативните емоции на детето. Така то се отпуска и седи без напрежение. Не по този начин стои въпроса със столче от изкуствени материали като пластмасата. Тя предизвиква статично електричество и напряга децата.

Чудесно би било да осигурите на мъничето и детска масичка, която да му даде свобода при боравене с подходящите играчки. А те би трябвало да са от типа на: плочки за вгнездяване с най-различни релефи, конуси за низане на рингове, пъзели от 4 части с дървени мини дръжчици, лабиринти, през които да се прекарва топче или друг дребен предмет. Всяка играчка, която провокира хват с три събрани пръста (палец, показалец, среден) е много полезна, защото подготвя детската ръчичка за работа с графичен материал (моливи) и за добра координация при самостоятелно хранене.

Седенето на стол приучва детето към статичност, която е важна за привикване към дейности, свързани с учене и труд. Защото играта е именно това - един забавен труд, който го научава на нови и прекрасни неща. Привикването към уседналост на малкото дете е част от постоянното редуване на различни по своята същност дейности, които бележат началото на всеки нов цикъл от живота на малчуганите. Докато между 1 и 2 години е важно то да се научи да се движи, т.е. да проходи, в следващия период - от 2 до 3 години е важно да свикне да стои неподвижно на стола. Така се осигурява особено необходимото за нервната система на детето надграждане, което го подготвя за новия период от формирането му като индивид.

Ако този момент се пропусне от родителя, детето се адаптира много трудно при тръгване на детска градина. Нежеланието да се задържи на едно място прави невъзможно включването му в много от дейностите, застъпени в учебния процес на детската градина. Това натрупва огромен стрес и у него, и у родителите му и води до отказ от посещение на детско заведение.

Когато мъничето е усвоило умението да седи на столче и се е научило да вгнездява и да ниже, идва ред на сюжетно-ролевите игри в най-опростения им вид. Според пола и предпочитанията на детето могат да му се купят: лекарски комплект, сервиз за чай, малко котлонче или детско кошче, количка с бебе (за момичета) или мини килимче с изобразени пътища и по-големи колички, конструктор с едри елементи или сандъче с инструменти (за момчета). Така децата започват да извършват елементарни действия със съответните играчки - сервират чай, лекуват, разхождат и приспиват бебето, строят сгради, управляват колички или майсторят. Това е първата фаза на сюжетно-ролевата игра, където няма още оформени сюжет и роли, а само специфични действия с подходящите играчки.

Тригодишните деца осъзнават, че лекуват, приспиват и шофират, но още не се възприемат като лекари, майки, шофьори,техници, строители. Осъзнаването на този социален опит, припознаването на детето в съответната професия става към четиригодишна възраст. Тогава може да ушиете или купите съответните „униформи” към прилежащите роли, а именно - лекарска или готварска престилка, полицейска униформа, гащеризон на майстор. Така вече игровата роля придобива не само съответния костюм, но и интеграцията между детския „Аз” и въображаемия образ от играта става по-цялостна. Малчуганът вече се възприема като лекар, майка, шофьор и това му помага да започне създаването на елементарен сюжет по темата.

Най-положителното в случая е, че колкото и играчки да са включени в играта, игровият замисъл продължава да се реализира във въображаем план и способства за интензивно развитие на умствените способности - креативност, съсредоточеност,богат речник и социално-адаптивно поведение.

Ето защо нейното присъствие в детското ежедневие не може да бъде оставено на случайността. За да не пренебрегнете така необходимата самостоятелност у мъничето, създайте елементарни изображения на различни професии и ги оформете като карти. Всеки ден стимулирайте детето да си избере карта, за да разбере на какво ще си играе. Не се притеснявайте, ако изтегляйки картата детето заяви, че не му се играе на тази игра. За малчуганите често е трудно да осъзнаят ясно желанията си, затова сблъсквайки се с нежеланото, те по-лесно и бързо разбират какво всъщност искат. Тази динамичност при избора на игра само стимулира още по-интензивно мозъчната кора и ускорява бърз темп на развитие на аналитико-синтетичните процеси.

Но онова, което безспорно е най-ценно, е, че при всички тези процеси се отделя хормонът на щастието - ендорфин, и детето ви се чувства чудесно. Свързвайки чувството на радост с положителни и градивни неща, вие успешно напипвате пулса на интерактивното родителство, а това е път, по който си струва да се поеме. Да създадеш интелигентни условия, за да разцъфтява детето ти със собствения си ресурс и под любящия ти взор, е като да каниш дъгата в живота си за постоянно! Затова живейте цветно!

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!

Прочетете още от Мая Николова: