Как да учим детето си на самостоятелност в моралните му избори

Правото на избор е изконно за всеки от нас. Той е квитесенцията на свободната воля, чието проявление е основата на човешкото съществуване. Демократичните процеси преди повече от 20 години ни осигуриха хиляди възможности за реализиране на избор, но големият въпрос „как” все още си седи нерешен за много от нас - как да направя избора си, на какво да се опра, как да избера?

За съжаление, точно това, около което се изгражда животът на всеки от нас, не се изучава нито в училище, нито в университет. А най-трудно се учим как да избираме, когато става въпрос за нашата нравственост. Толкова са размити границите между добро и лошо, бяло и черно, честно и нечестно, аз и другите, че сме потънали в блатото на „благородната лъжа” и сивотата.

В такава емоционална и душевна среда е трудно да се възпитават деца. Още по-малко пък да ги учим на самостоятелност. Как да „пуснем” детето си „само” в джунглата, в която живеем? Размита полова идентичност, упражняване на правото на избор до степен на свободия, навлизане по неетичен начин в личното пространство на другия, обсебване или незачитане както в служебен, така и в личен план.

И въпреки това надежда има! Вашето дете трябва да се научи на самостоятелност, която касае неговите решения не само на физическо ниво, но и в духовно отношение. И ако в миналия материал обърнахме внимание на това да го научим да решава какво да си облече, какъв сандвич да избере за закуска, на какво да играе, когато си е вкъщи или е на детската площадка, то днес ще се позанимаем с това как да го насочваме да прави морални избори.

Припомнете си първа част тук ► Кога е моментът да позволим самостоятелност на децата си

Какво изобщо е морал и нравственост, особено към днешна дата? Най-общо казано, личният ни морал се опира на изконното „Не прави това, което не искаш да направят на теб”. Колкото и да ни боли, когато ни излъжат или предадат, колкото време и енергия да отделяме във вайкане и оплакване, рядко в този миг на предателство към нас се замисляме дали и ние някъде, някога, към някого не сме направили същото или подобно действие. И ако в този момент си кажете: „Ама това тогава беше друго“, сте загубили битката с постигане на нравственост, на която съответно да научите и детето си.

Неща, до болка познати, като не лъжи, не кради, не богохулствай, не завиждай, не мързелувай, на съвременен език звучат така - не манипулирай, не се възползвай, не клюкарствай, не се скатавай, не обсебвай. Но за да не наливаме енергия в негативното, ще сложим знак „плюс“ и нещата ще зазвучат така: научете детето си на състрадание, емпатия или умението да се постави на мястото на друг, честност, уважение, трудолюбие. Научете го също на умението да казва „Не“ на гореизброените отрицателни неща.

И отново стигаме до познатото „Как?”. Как да научим детето си на тези качества на духа? Добра отправна точка са детските приказки. За тях вече сме говорили в материала за формиране на емоционална интелигентност у децата ви. Сега обаче акцентът ви ще бъде върху поведението на героите. Например „Червената шапчица” – прекрасен пример за детска самостоятелност.

Червената шапчица е пусната сама от майка си в гората, където, разбира се, живее лошият вълк. Фабулата на приказката е чудесна алегория на целия ни живот. Разговорът с детето ви на тази тема би било хубаво да засегне нравствените категории „добро” и „зло”, а именно - колко точно е добра Червената шапчица и колко точно е лош вълкът, защото момиченцето е предупредено от майка си да не се спира никъде, да не говори с непознати, но то разговаря с вълка, т.е. то не е толкова добро, защото проявената учтивост към вълка е акт на неуважение към заръката на майка му. А пък вълкът едва ли може да бъде наречен лош, заради това, че изпълнява своя природен инстинкт да напада и да се храни.

Излиза, че лошият персонаж всъщност не е лош, а е хищник, създаден не по своя воля такъв от природата. А криворазбраната добрина понякога ни вкарва в беда. Когато поговорите за всичко това с детето си, то ще придобие способност да гледа на нещата отвъд очевидното, ще се научи на оценъчност. Ще приеме първия си урок по съпреживяване и състрадание (все пак вълкът може би не заслужава да му се разпаря корема от „добрия” ловец), ще погледне честно към цялата ситуация и най-вече ще каже своето първо голямо „Не” на манипулацията.

Какви изводи бихте могли да извлечете с детето ви от тази приказка:

1. Нещата не винаги са такива, какви изглеждат. Научи се да мислиш правдиво.

2. Във всяка ситуация активно участват ВСИЧКИ. Никога нямаме само лош и само добър персонаж.

3. В живота има правила и норми и е хубаво да ги спазваме.

4. От всяко действие произтича друго такова, за което е хубаво да сме подготвени и да поемем отговорността.

Винаги когато разисквате с детето си темата за моралния избор, опитайте с играта „В обувките на…”. В случая с приказката „Червената шапчица” играта се играе по следния начин: „Представи си, че ти си вълкът или Червената шапчица, или ловеца и разкажи приказката от свое име.” Може дори да направите кратки пиеси, като сменяте ролите непрекъснато.

Смяната на гледната точка, умението да погледнеш на една и съща ситуация по няколко различни начина променя перспективата и учи детето ви да не влиза в готови нравствени схеми, помага му да се опази от манипулации и го учи винаги да има собствено мнение по всеки морален казус.

Това е работа за цял живот. Тези подходи могат да се прилагат за всяка приказка, театрална детска пиеса, както и за всяка случка от съвместното ви ежедневие. Някой се е прередил на опашката в магазина, защото бърза да занесе покупки на карантиниран приятел, някое другарче моли детето ви да му подскаже заради общото им приятелство и още хиляди сложни морални казуси, които вие можете да нищите и преценявате.

Ще срещате непрекъснато персонажи, в чиито „обувки” да влизате, ако желаете. Обръщайте вниманието на детето си върху ситуации от ежедневието, на които ставате неволни свидетели. Животът е огромен учител и е жалко да пропуснете уроците му. Той е сцена, на която вие можете да бъдете и зрител, и участник, в която искате пиеса, разиграла се пред вас, премисляйки ролята, чиято гледна точка искате да проверите с детето си.

И не забравяйте - нищо не идва случайно при вас. Позапитайте се защо чухте това или видяхте онова? Може би то кореспондира с нещо ваше, което трябва да се преосмисли, промени, надгради… Ако прегърнете написаното тук, вие ще се превърнете в неуморни търсачи на истината за това как всеки ден да бъдете добри хора и родители – и това ако не е вълнуващо приключение!

Прочетете още от Мая Николова: