Време е да продължим с развенчаването на митовете, свързани с пребиваването в детската градина. След като в предишния материал засегнахме теми, касаещи психокомфорта, тук ще обърнем внимание на митове, свързани с битови проблеми.

Мит №1: В детската градина се препоръчва децата да идват облечени в анцузи

Не, не би трябвало външният вид на детето да касае удобството на помощния персонал. Знаем добре поговорката „По дрехите посрещат, а по ума изпращат“. Периодът от 3 до 7-годишна възраст е времето, в което вие заедно с детето си изграждате естетически вкус. Цветовата гама, както много пъти сме отбелязвали, резонира с емоционалния статус на малчугана и действа терапевтично в ежедневието му.

детска градина момиче
Снимка: iStock

Често пъти дете, облечено в ярки и запомнящи се тонове, е предпочитан партньор за игра. От друга страна, е много важно да насочите вниманието на мъничето към различни сетове, дефиниращи ежедневието му като например: „Днес денят за мен е пеперуден, ако и ти го усещаш така, може да си облечеш лимоновата рокличка от тюл.“ Или: „Усещам сила и приключенство в днешния ден, какво ще кажеш да си сложиш зелените дънки и бежовата ризка?“

Нека малките дами и кавалери отрано да се запознаят с компонентите на изискаността, без разбира се, да пренебрегват удобните, небрежни облекла като туники с клинчета за момичета и спортни облекла за момчетата, които носят толкова чар и неподправеност. Най-важното е изборът на облекло да бъде обвързан с конкретна ситуация, чувство или настроение и в него задължително да участва и детето ви.

Дрехата носи индивидуалност, сила, внушение и в никакъв случай не трябва да е обвързана с робуване на предпочитанията на външен за вас и мъничето човек или фактор. Дрехата е платно за себеизразяване, затова е неприкосновена територия. Ако на някого му е трудно да обслужва детето ви в първа група, когато то не може само, значи си е сбъркал професията. Освен това, ако малчуганът се чувства красиво и комфортно, ще бъде мотивиран да се учи по-бързо на самообслужване, копчета и ципове вече няма да са му стопери и не ще седят на пътя на неговата елегантност.

детска градина момиче
Снимка: iStock

Мит №2: В детската градина се изяжда всичко!

Темата е сложна и многопластова. Ясно е, че дори и най-бързо адаптивните деца често губят апетит през първите седмици в детската градина. Това се базира на факта, че детето ползва целия си наличен ресурс от жизнена енергия за свикване с нови хора, пространства и дейности. За да преработи успешно съпътстващите емоции, то се нуждае от лекота, а едно обилно хранене би я отнело. Детето не разполага със сили да храносмила и тъй като се бори с отхвърляне на обстановката, често пъти, приемайки храна, то рискува да я повърне точно като физически еквивалент на психологическата ситуация „отхвърляне”.

От друга страна, съществува и още един факт - полезните храни като бобови култури боб, леща, грах, зелен фасул, зърнени културижито, листни зеленчуциспанак, карфиол, броколи и брюкселско зеле рядко са част от трапезата в българските домакинства. Пица, паста и различни видове меса с гарнитура пържени картофи са най-често поднасяните храни в домашни условия. Супите са почти непознати за децата и сурово поднесените плодове и ядки също трудно се консумират от тях. В резултат на това е ясно, че ядящите деца в първа група в детската градина са около 12%.

детска градина момиче
Снимка: iStock

Препоръка: Ако детето ви е ящно, но в детската градина не яде, оставете го! То преработва тежки енергии през деня и организмът му се нуждае от време. Осигурете му консумация от кисело мляко, което е сред най-добрите естествени антидепресанти, и чакайте търпеливо апетитът му да се завърне!

Ако обаче то си има апетит и търси през деня спагети и лазаня вместо поднесения му гювеч, значи е време да включите в менюто си вкъщи всички ястия, които се готвят в детската градина. И което е най-важно - те трябва да станат любима храна първо за вас!

Така че, мили родители, запретвайте ръкави и дерзайте - и нека любовта ви води!

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram! 

Прочетете още от Мая Николова: