Детската градина - как да си спестим трудностите, избягвайки някои митове - Любопитно

След като в миналия материал дадохме насоки за това как майките да се подготвят емоционално за тръгването на малчуганите на детска градина, дойде време и за развенчаването на няколко мита, свързани с това събитие.

„Оставяйте детето в детската градина за 1-2 часа вместо по цял ден през първите седмици за по-плавна адаптация“

Категорично „НЕ”! Не препоръчвам подобна практика, защото тя не само че не помага, но и много вреди.

Малкото дете не познава часовника, но чудесно се ориентира времево. То разпознава колко време е минало с лекота, ръководейки се от режимните моменти в детската градина. Освен това, на него не би му минало през ум, че има избор за това колко да трае престоят му, но с тази практика вие му внушавате точно това.

Ако през първите дни то е стояло до закуската, а след това изведнъж остане до обяда, то ще се разстрои и ще се почувства излъгано. Едва ли ще съумеете адекватно да му обясните защо през първите дни му е било разрешено да седи за кратко в детското заведение, а след това вече не може. Няма аргументи, които да изложите с успех пред малчугана, които разумно да обясняват тази смяна на статуквото.

Дойде ли моментът на т. нар. плавен преход от един времеви отрязък към друг, вместо очакваната „плавност“, ще започне буен протест, защото то вече е усетило, че с правилата може да се лавира. В детското съзнание започва да господства максимата „може ли веднъж, може винаги”. И така пред вас се очертава тежка битка с неясен изход.

Препоръка: Още от първия ден оставяйте детето до следобед, за да му дадете ясна и точна времева рамка за неговия престой в детската градина. Така освен че избягвате некоректното отношение към мъничето, вие му предоставяте цялата палитра от преживявания в детското заведение, от които то може да набележи няколко предпочитани, които да му служат за позитивен трамплин към по-малко харесваните.

По този начин му позволявате също да опознае и свикне и с двете учителки, които внасят свой, индивидуален почерк в режимните моменти, които се включват в смяната на всяка една от тях. Така детето бързо се ориентира в различните хранения, в утринната ведрина, в игрите сутрин и тези след обяд, в познавателните моменти.

В детската градина целият престой е ориентиран към контрастност, имаме непрекъсната смяна на активност с пасивност, учене с игра, едно лице с друго. Няма рутина, няма предсказуемост, това е един калейдоскоп от различни преживявания. Ето защо е важно още от първия ден да го потопите в тази динамика, защото в нея то задължително ще намери нещо, което да го заинтригува и успокои.

„Семейството има значение в успеваемостта, интеграцията и цялостното поведение на детето в детската градина“

Това е една спекула, която освен да жонглира с това кой носи отговорността за детето, не постига нищо друго. Ситуацията учителите да обвиняват родителите, а родителите – учителите, е порочна и неефективна практика, на която трябва да се сложи край. Запомнете, че вие носите отговорност за взаимоотношенията си с детето и неговото поведение, когато то е с вас у дома или навсякъде, където сте в свободното си време. Но когато е на детска градина, водещи са учителите, помощник-възпитателите и целият персонал.

Отговорност и грижа за поведението и комфорта на детето ви носи педагогическият екип. Ако мъничето се бунтува, стресира, отмъщава или ползва техники за отлагане като форма на протест, то е защото взаимоотношенията му с новите хора в живота му тепърва се изграждат, характерите взаимно се напасват и стиковат и за това е необходимо време.

Не позволявайте който и да било от екипа да ви внушава вина или да ви делегира права, които вие няма как да изпълните, защото това е чужда територия, в която вие нямате участие, а и не би трябвало да имате. Няма как да вземете мерки по отношение на ситуация, случила се в детската градина, след като не сте били там, а и не сте чули гледната точка на другия участник - детето ви. Вие бивате включени в проблема индиректно, запознавате се с гледната точка на засегнатото лице, но възприятието е опосредствано, не е ваше лично.

Няма как да сте обективни в такава ситуация и вероятно ще действате по презумпция, т.е., приемайки чуждата истина за ваша. Позволявайки това, вие налагате негатив върху детето, въпреки че то не е направило нищо спрямо вас, а и вие сте позитивни към него в момента на взимане от детска градина, когато често се провеждат тези разговори с учителите.

Ако приемете оплакване към детето в такъв момент, вие на първо място допускате да се опорочи един прекрасен миг между вас и мъничето - мига на срещата ви, която е чакана с нетърпение. Освен това, разговорите, касаещи детето ви, не бива никога да се водят пред него. Затова ако изобщо се стигне до такава ситуация, помолете персоналът да ви предложи подходящи и за двете страни време и място за провеждане на педагогическа среща за разговор.

От друга страна обаче, вие също не проявявайте претенции и необосновани очаквания към учителите. Не се опитвайте да внушавате вина у екипа, че адаптацията не се случва „по план“, защото „план“ няма. Всичко е индивидуално и зависи и от трите страни: родители – дете – учители. Опитвайте се винаги да изпълнявате всичко, свързано с детето ви вкъщи, давайте му любов, градивно внимание и търпение. Отдайте търпение и любов и на себе си, за да сте балансирани и вечер, и сутрин, когато се подготвяте с мъничето за тръгване.

Но никога не излъчвайте съжаление към детето си, не го приемайте за жертва на обстоятелствата! Защото то поема по своя път на самостоятелна личност и това е прекрасно!

Приемайте, че колкото повече ситуации за преодоляване по този път има, толкова по-градивно и полезно ще е за вас и за децата ви. А това винаги е повод за празник, затова се опитайте да отбележите подобаващо всяка нова малка победа: например „Днес ще се разходим в парка, защото денят ти е бил чудесен и ползотворен и трябва да честваме това.“

Препоръка: Подхождайте към педагозите с уважение и респект, като изисквате същото и към вас от тяхна страна. Изграждайте отношението си с тях на база доверие. Задайте тон на общуване, който да е симбиоза между неформален и делови. Поставете етични граници и не ги престъпвайте. Вежливостта и етиката между двете страни са задължителни. Не пречете на професионалистите да си свършат работата, но и не им позволявайте навлизане във вашия и този на детето ви личен свят.

Учителят е за да учи, родителят - да формира. При първото се изисква уважение, при второто - любов. За първото се получава заплата, за второто - светлина! Затова бъдете светлина и нека блясъкът ви не помръква! Вашите деца го заслужават.

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!

Прочетете още от Мая Николова: