Мама тръгва на градина - или как да се адаптираме отрано към новия период за детето - Любопитно

В следващото пътешествие в страната на интерактивното родителство обръщаме внимание към едно от най-големите предизвикателства за родителите на малки деца - тръгването на детска градина. За детето ви този момент е апогеят на придобитата му самостоятелност и точно този е начинът, по който и вие трябва да приемете събитието.

За вас то би трябвало да е нещо като „бар мицва” или „първо причастие”, или „абитуриентски бал”, защото постъпването в детската градина е краят на един прекрасен период – бебешкия, и отбелязва степен на зрялост при детето ви. Нима това не е повод за празник?!

За съжаление обаче, вместо купон, тръгването на детска градина обикновено се превръща в драма за приблизително всеки втори родител на 3-годишно дете. Много от вас стават жертва на страхове и опасения, породени от недобронамерени писания, записи и коментари в медиите и социалните мрежи. Често тези материали са с непроверено съдържание или са извадени от контекста. Честно казано, дори и в тях да има доза истина, нима това е важно?! Тези публикации са изолирани прояви и далеч не олицетворяват същността на педагогическата работа в детската градина.

Затова е жалко да допускате това да ви бъде жалон по пътя на израстването ви като родители. Ето защо този материал ще бъде насочен към вашето „тръгване” на детска градина, защото истина е, че не детето, а вие се нуждаете от адаптация. Всеки психолог ще ви каже, че в този ранен период вие и децата ви сте като скачени съдове в емоционално отношение, т.е., вашето емоционално състояние се мултиплицира върху детето ви. Ако вие сте спокойни и уверени, и детето ви ще се чувства така. Затова нека представим някои лесни похвати за постигане на вътрешен мир.

Обикновено списъците с приетите деца излизат на 1.03., което означава, че разполагате с точно 6 месеца, за да свикнете с мисълта и да извлечете максимум ползи от ситуацията. Първото и много важно нещо е да разберете с всяка клетка на тялото и съзнанието си, че вие не притежавате децата си, те не са ваша собственост. Те, макар и само на 3, са мъдри и разумни същества и все още притежават много механизми за справяне, които ако вие не повредите, могат да се запазят за цял живот.

Те не са беззащитни, нито слаби и лабилни. Стават такива заради нас, възрастните. Нашите страхове и очаквания за тяхното „безсилие” довеждат до това безсилие. Родителството не е „похлупак”, то е огромно уважение към този малък човек, който всъщност е голяма личност с неограничен потенциал. Доверете се на този потенциал, доверете се и на живота като цяло! Приемете, че той ще се погрижи по най-съвършения начин за вашия мъник в лицето на човечни, ведри и професионално квалифицирани специалисти, които ще се грижат за емоционалния му и физически комфорт по най-добрия начин.

За да постигнете това осъзнаване, всеки ден си поставяйте за цел да откривате в детето си поне по едно доказателство за проява на зрялост. Създайте си т. нар. „Фотоалбум на моето пораснало дете”, където да лепите снимки на проявеното умение. Ако става въпрос за ново речево умение, го записвайте на телефона си под формата на разговор с детето ви. Така вие отново ще поканите в живота си забавлението като средство за психотренинг и ще допуснете радостта като алтернатива на стреса.

Друг особено полезен начин да неутрализирате тревогите си е като ги дефинирате ясно и точно. Обмислете много детайлно от какво се страхувате и защо това конкретно нещо ви плаши. След това се опитайте да прецените дали изброените причини за страха ви са реални и обосновани, или са плод на стопери във възприятията ви, които сами сте си сложили поради субективизъм и недоверие. Ако страховете ви касаят опасения относно детето ви, вместо да изхождате от вашето предположение как може би то ще се почувства, му дайте възможност то само да ви каже. Ако пък то не може още да говори чисто, за да изрази мнението си и за да не „потъвате” в тежки мисли, се опитвайте да му разказвате надълго и нашироко как ще се чувства на новото място: „Скоро ще отидеш на едно вълшебно място, където ще срещнеш много други дечица като теб. Там ще бъде хубаво и забавно, ще играете, рисувате и пеете, ще спортувате…”.

Можете да решите заедно с детето ви да приложете метода на превключване като заедно започнете да изграждате съвместната си история за вълшебната страна, на която може да измислите име. И тъй като в омагьосаните кралства има и добри и нетолкова добри ситуации, вие ще съотнасяте събитията от престоя в детската градина ту към по-добрите, ту към нетолкова добрите страни от „живота” в „кралството”. После заедно с детето може да решавате какво вълшебство е нужно, за да се роди хармония. Разбира се, ако детето ви харесва Франклин, детската градина няма да е вълшебна страна, а гората на любимия му герой, или Невърленд, ако харесва Питър Пан.

Този подход е начин да изградите една мисловна въображаема реалност, която да оформи нови възприятия към вече съществуваща такава и така да моделира и вашето светоусещане и това на детето ви, като ви осигури радост и вълнение в преживяването.Тази рефлексия спомага за по-лесна трансформация, дава ви възможност да заредите с положителност всичко, което би ви довело до евентуална дисхармония.

Друг, не по–малко ефективен начин за снемане на напрежение, е като се концентрирате върху плюсовете, които носи тази ситуация за вас самите. Вие вероятно ще можете да тръгнете отново на работа, което ще увеличи социалните ви контакти. Ако пък сте в процес на намиране на работа след майчинството, ще имате свободно време за всички онези дълго отлагани занимания, които чакат вашето внимание най-малко от 3 години.

Не забравяйте: колкото по-нетърпеливи сте вие да изживеете вашите вълнуващи неща, толкова по-нетърпеливо ще е и вашето дете да се отдели от вас, за да открие собствените си хоризонти. Известна арабска поговорка гласи: „За да разбереш дали нещо действително ти принадлежи, пусни го на свобода.“ Затова нека се научим да пускаме, за да може да имаме!

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!

Прочетете още от Мая Николова: