След като успешно поканихме дъгата в ежедневното общуване с децата си (припомнете си тук), можем да продължим темата за формиране на игровите компетентности.

До четиригодишна възраст децата вече са се научили да влизат в роля и да създават елементарен сюжет. През следващия етап, когато детето вече приближава 5 години, се забелязва включването на съиграч. Това могат да са  кукли, които да са в ролята на „приятелки”, „колежки” или „ученици”, ако детето е в ролята на учител. За момчетата партньорите често са мечета или други любими животни и те изпълняват ролята на помощници при строенето на сгради или на лекари, респективно пациенти, при игра на лекарски кабинет.

Тук най-ценно е обогатяването на игровия сюжет и включването на диалог. Това е феномен, който се наблюдава само при малките деца по време на сюжетна игра - детето влиза в две роли едновременно и разговаря само със себе си, като застъпва две различни социални роли. Гледните точки в разговора могат да са хармонични, когато игровата ситуация изисква партньорство, но могат и да са конфликтни, когато засягат роли в йерархическа зависимост - например между майка и капризното ѝ дете или между учител и провинилите се ученици.

Детското въображение вече обхваща цели житейски ситуации, а речта не е просто речепроизводство, а сложна семантика, която води до последствия. Всяка фраза е наситена със смисъл и емоция и определя хода на сюжета. Този вид игра има мощно терапевтично въздействие, защото изважда на повърхността възприятия, оценки, дори подтиснати преживявания. За детето ролята е едновременно и защита и отдушник - то може спокойно да изрази на глас всичко, което е в него и го вълнува без страх, защото ролята го защитава. В играта то не е себе си, а е учител, лекар, майка.

Съиграчът пък дава чудесна възможност за сътрудничество, споделяне на тайни или мечти или за конфликт и спор, което помага на детето да се освободи от натрупано напрежение и стрес без да нарани никого. Това е т. нар. метод „вентилиране”, който ни приучва да се освободим от натрупаното по социално приемлив начин.

Сюжетно-ролевата игра носи още ползи за детето - то може да експериментира, като започне да развива една сюжетна линия с прилежащия ѝ диалог, а впоследствие виждайки докъде го е довело това и неодобрявайки ситуацията, рязко да смени посоката и да промени целия ход на играта и съответните взаимоотношения между съиграчите. Така детето достига до изводи, валидни за самото него, които са провокирани от неговата индивидуалност.

То може да разбере, че конфликтът не е решение на проблема или пък точно обратното - че чрез конфликта хората изразяват позицията си и поставят граници. И двете гледни точки са напълно верни, но не са общовалидни истини, защото всяка е работеща само за конкретни психологически типажи. В играта могат да се родят хиляди истини, но те са истините само и единствено на вашето дете. Ето защо този вид игри са толкова уникални.

Затова ако имате шанса да наблюдавате или слушате играта на детето си, никога не коригирайте или променяйте изводите, до които е достигнало то. Това е грубо вмешателство и води до голямо объркване в ценностната система на вашето дете. Не забравяйте - вашата истина е вашият код за живота, а детето ви разполага със свой. Това, което е валидно за него, вероятно не е валидно за вас.

Към шестгодишна възраст детето започва да припознава в себе си повече от една роля. То вече знае, че животът е богат и многопластов и всички ние се отъждествяваме с множество роли. Затова и то с лекота се превъплъщава и в ролята на майка, респективно баща, и в ролята на съпруга, респективно съпруг, и в някаква професионална роля. Съпътстващи са и по-второстепенните роли на клиент в магазин или при посещение при фризьор или лекар.

С други думи, това е съвършена мултипликация на живота на възрастните, който малчуганите наблюдават по телевизията и в който те самите участват. Броя на съиграчите също се увеличава и това води до общуване на повече нива. Всички тези умения и компетентности, усвоени и отработени у дома с лекота, се пренасят в детската градина, където сюжетно-ролевите игри се водят под ръководството на педагога, защото включват много голям брой деца. И не е много трудно да се досетим кой би бил безспорният фаворит в тези игри.

Естествено, това ще бъде дете, което се е научило да си партнира, което е разиграло безброй игрови сценарии у дома, което е общувало и е коригирало това общуване в процеса на игровото действие, дете, което има богат речник и висока самооценка. За ваше щастие, това би могло да бъде точно вашето дете. И то ще се чувства комфортно в кожата си благодарение на вашето умело и информирано родителство. Нима има нещо по-хубаво от това?

Прочетете още от Мая Николова: