В практиката си все по-често се сблъсквам с деца с дистанцирано поведение и то на възраст, която е дефинирана от психолозите като най-безпроблемна и щастлива. Това е тревожно и е резултат преди всичко от фоновата среда, в която се раждат и в която натрупват информация тези деца, но и от нашето, макар и неосъзнато, отровно влияние върху тях. Разбира се, „нарциси” винаги е имало, „индиго” започнаха да се раждат през последните 15 години, но „капсулираните” са плод на последните 5 години.
Този материал не цели да насажда вина или да плаши. Бих искала да опиша на достъпен език характеристиките на всеки от тези психологически типове и да набележа техники за справяне, защото подобни черти на характера обричат носителя им на редица вътрешни конфликти и слагат негативен отпечатък върху живота му.
Започваме с индиговите деца, за които е характерна невероятно силната чуствителност. Те са с крехка психика, силно раними и и „попиват” цялата обкръжаваща ги действителност като индиго, откъдето идва и името им. Често те приемат чужди настроения и поведение и ги репродуцират като свои. Фината им енергетика спомага да навлизат на дълбоко подсъзнателно ниво и в повечето случаи те проявяват като свои чуждите поведенчески стереотипи, които обаче за околните остават скрити. Оттук произтича и трудността при диагностицирането им, защото чуждото поведение им пасва като ръкавица.
Тези деца нямат вътрешна граница, нито силно изразена воля, която да им е коректив кое поведение е приемливо и кое - не. Те поемат настроенията без съпротива и напълно неосъзнато и стават техни проводници. Много често за родителите е шокиращо, че тяхното спокойно и усмихнато дете най-неочаквано и напълно непровокирано става раздразнително и капризно, попадайки на детски рожден ден или в компанията на определено дете.
В този случай те приемат, че детето изведнъж е започнало да се държи невъзпитано. Но това съвсем не е така, защото детето не носи отговорност за поведението си. То просто е било „скачен съд” или със ситуацията и мястото, или с някой от присъстващите и се е получило т. нар. „енергийно навръзване.”
Често дори може да ви прави впечатление, че отявлено невъзпитани деца в компанията на вашето стават кротки като мравчици, докато вашето отроче е в превъзбудено и неконтролируемо състояние. Това е така, защото между двете деца се осъществява обмен на психическа енергия като вашето дете отдава позитив и възприема негатив, който после трябва да преработва чрез плач, униние или дълбок сън. За съжаление, индиговите деца поемат състоянията на възрастните около себе си.
Често най-натоварващи са срещите с роднини, което поставя семейството в трудна ситуация, защото няма лесен начин да кажеш на близък човек, че детето ти не се чувства добре при среща с него. Още повече, че той, надянал маската на пълно щастие, всъщност залива детето ви с огромно количество тъга и неудовлетворение. Няма как да му обясните, че вашето дете изплаква неговата душа. При индиговите деца няма лъжа, прикритост и двуличие, те са отворени и откровени, чисти души, дошли да вадят наяве потиснатите и непреработени чувства, събития и отношения в околните. Така те несъзнателно помагат, като поемат чуждия товар за свой. Но това е непосилна, а често пъти и ненужна задача, която те изпълняват неволно поради спецификата на своята душевност и незнанието на своите родители.
Ето защо този материал има за цел да придобиете умения за идентификация на детето си и да се запознаете с начините на обезопасяването му. Като начало - започнете да учите детето си да разпознава различните видове емоции.
Това става най-лесно със снимки, особено ако са на семейството ви или на близки хора от вашето обкръжение. Показвайте и обяснявайте: „Това е леля…., тук тя е щастлива, затова се усмихва и очите ѝ блестят. Човек изпитва щастие, когато е добър и върши хубави неща. Щастието е чудесно чувство и е приятно, когато го изпитваме.“
Разговаряйте по този начин за всяка една положителна емоция, без да засягате отрицателните. Разбира се, по-трудно ще бъде да откриете снимки, изразяващи възторг, копнеж, надежда, вдъхновение, затова е хубаво да започнете да играете играта „на лов за емоции”. Носейки телефона си навсякъде с вас, търсете у детето си онова изражение, което ви е нужно за илюстриране на емоцията „вдъхновение” например, и правете снимки. После ги принтирайте и подредете в албум, като записвате момента, в който детето ви е преживяло емоцията: „Когато Кара видя първото кокиче за сезона.“ Веднага след като направите снимката, му кажете: „Ти току- що изрази учудване от цвета на тази теменужка, ела да видиш на снимката как изглежда то.“ Ловът за емоции може да се състои и в купуване на списания, от които заедно да подбирате различни изражения върху лицата на моделите.
След това може да измисляте истории, които обясняват защо човека на снимката е в това състояние. Излишно е да казвам, че ползите от тези практики са огромни. На първо място - качествено споделено време с детето ви. Към това прибавяме обогатяване на речниковия запас и развиване на въображение. Но онова, което е безценно, e че вие изграждате доверие, което е топлата връзка във взаимоотношенията „родител-дете”. Показвате му хора и техните емоции, както и неговите собствени, като по този начин го учите как да наблюдава и анализира всеки човек в бъдещото му обкръжение, как да си прави изводи и как да подхожда в изграждането на взаимоотношенията си. Тези умения са един своеобразен компас, който ще помогне на детето ви да се ориентира в сложните човешки отношения.
Никога не спирайте да търсите и провокирате у отрочето си изживяването на чувствата щастие и радост. Показвайте му как да вижда положителното и в най-неприятната ситуация. Нека поговорката: „Всяко зло за добро“ да се превърне в лайтмотив на съвместния ви живот. По този начин вие хвърляте спасителна мрежа върху детето си, изграждате своеобразна защита. И когато усетите, че тръгва пренос на негативна енергия от някого или нещо, вие можете веднага да му покажете усмивка или да му напомните, че щастието е за добрите и е чудесно да го изпитваш. Може да кажете на детето си, че ви се иска да заснемете едно въодешевление и да помолите да ви позира. Щом отклоните вниманието на детето от негатива и го насочите към по-положително чувство, вие ще прекъснете енергийната верига на навръзване и всичко ще бъде наред.
Винаги, когато можете, обграждайте детето си с откровени, честни и прями хора, защото те са наясно с чувствата си, изразяват ги гласно и по този начин не натоварват околните и не са заплаха за детето ви. Избягвайте т. нар. отровни хора, които интригантстват, прикрити са и са винаги с неискрена усмивка на уста. Те се зареждат от ниски енергии и излъчват такива, които лесно се поемат от децата индиго и се преработват чрез тях. Пазете децата си от компанията и на т. нар. „жертви”, които пък се зареждат от съжалението, което будят. Децата индиго са склонни към състрадание и съпричастност и стават лесна плячка на тези психологически типажи.
Ако индиговите деца се приучат отрано да попиват навсякъде само доброто, радостта и ентусиазма, ще бъдат имунизирани срещу заплахата на „енергийния вампиризъм”. За наша радост, това се учи, а както знаем, информиран значи въоръжен. Затова въоръжавайте се с все повече знания, умения,способности, за да не може нищо да смути безметежното и щастливо детство на вашето дете.
(Следва продължение)
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Прочетете още от Мая Николова:
- Детската градина - митове и реалност
- Детската градина - как да си спестим трудностите, избягвайки някои митове (Част 2)
- Мама тръгва на градина - или как да се адаптираме отрано към новия период за детето
- Когато детето е потърпевшо: как да овладеем собствените си емоции, за да не вредим допълнително
- Играта - най-добрата подготовка за живота
- Играта - най-добрата подготовка за живота: част 2
- Безценното умение на „превключването“ и как да го възпитаме у децата
- Как да учим детето си на самостоятелност в моралните му избори
- Кога е моментът да позволим самостоятелност на децата си
- Помощ! Детето ми отива на гости при свекървата
- Цветът на моя свят: научете детето да опознава емоциите с помощта на дрехи и предмети
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции (Част 2)
- „Ох, на мама!“, каза мама: за вълненията, ученето и първите думички на детето
- Магията, която свързва проговарянето и прохождането: „Ох, на мама!“, каза мама (Част 2)