Много боли, когато детето ни е подложено на тормоз... Как да му помогнем?

Всеки път, когато моето дете се прибира от училище с посърнало лице и споделя поредната ситуация, която го е наранила, аз изпадам в нямо негодувание срещу всички замесени в това. Тези, които носят отговорност за качеството на образователния процес, както и за микроклимата в класните стаи, трябва сериозно да се замислят на какво подлагат децата ни.

Учебното съдържание е претоварено от ненужна информация и голи факти, които нямат никаква връзка със съвремието ни и, което е по-важно: не формират така нужните за справяне с предизвикателствата на живота компетенции. Никой от учителите не смята, че носи отговорност за емоционалното здраве на поверените му деца, никой не работи с характерите на учениците, не следи за динамиките в класовете.

Когато за пореден път се чудя как да успокоя детето си, вдъхвайки му кураж, и се чудя какво точно да изтъкна като положително в образователната ни система, аз започвам да си давам сметка, че негодуванието ми не е решение на проблема, че то вреди не само на мен, но и на моя малчуган.

Разбирам, че всяка ситуация винаги идва, за да ни учи и усъвършенства. Ето защо мислите ми се устремяват в посока на това да открия и пригодя вече отдавна познати техники за самоконтрол към детското светоусещане. Когато малчуганите са в критична ситуация и ни я споделят, преди всичко трябва ние да се успокоим, да преценим ситуацията от „птичи поглед”. Да се освободим от страха и гнева, които ни връхлитат, когато детето ни страда или е застрашено по някакъв начин е нелека задача и понякога отнема време.

Но е безсмислено да подхващаме каквото и да било действие преди да сме се дистанцирали емоционално от ситуацията. Тук отново на помощ идва умението да превключваме.

Има няколко начина да се освободим от толкова силно отровните емоции:

- мисловни утвърждения по посока на факта, че тези чувства не са от полза за ситуацията и е чиста загуба на време да се налива енергия в проблема вместо да се търси решение;

- практикуване на духовни техники като йога или медитация;

- действия, които ви зареждат или ви карат да се чувствате добре– слушане на музика, четене на любим роман, разходка сред природата;

- чистене на дома - физическият акт на чистене довежда до изчистване и на емоционалното тяло;

- визуализиране на нещо хубаво, което ще ви кара да се почувствате щастливи, за да възвърнете баланса си.

След като сте се презаредили и сте осъществили ефективно метода на превключване идва ред на следващото действие - да се опитате да дефинирате ясно конфликта и страните в него и да предприемете техниката на трите „С”– стратегия според ситуацията.

Ако детето страда заради тормоз от друго дете, е добре да се опитаме да си представим това дете като малко, беззащитно бебе, което плаче и е безпомощно. Когато успеем да приемем насилника на своето дете като жертва, ние ще изпитаме към него съчувствие и това е отправната точка на подхода ни към конфликта. С така възстановения емоционален баланс не само към ситуацията, но и към участника в нея, ние вече сме готови да разговаряме с детето си, за да му предложим техники за справяне.

Помолете детето си да се опита да открие поне едно нещо, което смята за положително в другото дете от конфликта. Тук може да се сблъскате с яда, унижението, страха или желанието за отмъщение, породени в детето ви. Това е нормално, дори полезно. Ако установите, че у детето ви има силна съпротива, накарайте го да опише точно как се чувства – тъжно, гневно, разбунтувано или изплашено. След това преценете как е най-добре да го стимулирате към превключване – като му дадете да хапне нещо вкусно, като пуснете любимо детско филмче или песен, като потанцувате, поиграете или му почетете.

Ако нищо от тези действия не го освободи от отровната емоция, го помолете да нарисува чувството си с цветове и форми, които предпочита. Като допълнителна техника може да му предложите да моделира чувството си с пластелин или просто да стиска антистрес топка. Друга терапевтична техника е работа с огледало. Тя се състои в изговаряне на утвърдителни словесни формули за възвръщане на баланса и самоуважението у детето ви. Като например: „Аз съм защитен. В пълна безопасност съм. Никой не може да ме нарани ако сам не му позволя. Разбирам, че и /името на другото дете/е изплашен и в страха си избира да напада…“

Можете да изработите утвърдителни формули заедно с детето, като го попитате за въздействието на всяка една дума, която предлагате да включите. Например: „Коя дума ти носи облекчение „защита” или „безопасност”?“ Така създадените словесни утвърждения можете да наречете „вълшебни думи”, които детето да изговаря на глас, гледайки се в огледало.

Когато настъпи облекчение у него, го попитайте дали е готово да си представи нещо добро у детето, носител на конфликта. Щом открие такава положителна черта, му кажете да затвори очи и да си представи как детето, носител на конфликта, извършва точно това действие. Нека вашето дете прави това мисловно упражнение възможно най-често. Хубаво би било, ако с течение на времето вашето дете започва да изпитва радостно чувство, когато си представя другото дете.

Така ефектът и за вашето, и за чуждото дете ще е по-силен. Мислите са насочена творяща енергия, затова всяка положителна мисъл носи съответстващо преживяване. Когато вашето дете съзнателно насочи мисъл за нещо, в което другото дете се справя добре, то започва несъзнателно да изпитва щастие, породено от положителните мисли на вашето дете. Това щастие ще започне да лекува неудовлетворението в детето, носител на конфликта и ще подобри емоционалната му нагласа не само към детето ви, но и към всички заобикалящи го.

Но онова, което е най-важно в случая, е, че проблемното дете ще подобри отношението и към самото себе си, ще се заобича, ще повиши самооценката си. Вече няма да изпитва нужда да наранява никого. Когато конкретният конфликт се разреши, можете да предложите на вашето дете да започне да си представя другарчето си усмихнато и щастливо. Така ще му помогне да възстанови баланса си и да открие добрата си половина.

Веднъж усетило радостта от щастието, това дете никога вече няма да търси негатива като решение. Ще е осъзнало, че усмивката е пътя към самото него, както и към целия свят. А и вашето дете ще е израснало неимоверно много в емоционално и духовно отношение и благодарение на вас ще е усвоило безценни терапевтични техники, които ще му показват пряк път към всяко сърце и даряват добруване. Вие, от своя страна, ще сте спечелили още една червена точка, която да прибавите към актива си на успешен родител.

Прочетете още от Мая Николова: