Чуйте тази статия в аудио формат:
Хленченето, мрънкането и постоянното оплакване от страна на малкото дете може да бъде предизвикателно поведение, но знанието как да се справите с него може да помогне да се обърне ситуацията.
Детето ви може и да има 30 думи в речника си, да не може да сглобява изречения, но пък умее да хленчи. И го умее много добре! Хленчи, когато не получава това, което иска: вниманието ви, лека закуска, ремонт на дефектна играчка. И когато навърши 3 години — и изведнъж изглежда като „голямо момиче“ или "голямо момче" — продължаващото хленчене започва да ви подлудява. Познато ни е. Мърморите ядосано под носа си, стискате зъби и дори хленчите в отговор. Може дори да се случи да загубите контрол и да се развикате толкова яростно, че детето да избухне в сълзи, нали?
Подобно на пирони върху дъска, хленченето - дразнеща смес от говорене и плач - има способността да накара почти всеки родител да се ядоса или да се предаде. А децата в предучилищна възраст са доста умни. Те знаят, че молбата с този тон има силен ефект върху родителите им и ако поведението им е помогнало да получат това, което са искали в миналото, е по-вероятно да се опитат да го повторят в бъдеще.
„Искам, искам, искам!“ - как да се справите с тръшкането на детето
Защо децата хленчат и мрънкат?
Хленченето може и да ви изглежда като манипулация, но би било полезно вместо да мислите за това, да се фокусирате върху въпроса защо децата хленчат. Хленчещото дете не иска се държи умишлено досадно и разглезено. Хленченето често е стандартният начин, по който малките деца могат да изразят себе си, когато са уморени, капризни, гладни, чувстват се неудобно или просто не искат да правят нещо. Въпреки че езиковите умения на 3- и 4-годишните деца бързо се подобряват, те все още нямат речника, за да опишат всички тези чувства, обяснява експертът Микеле Борба.
Не искам разглезено дете! Ами ето какво да направите
Какво да НЕ правите, когато детето ви хленчи
Дори когато детето ви може да изрази, че е гладно или мрази да седи в столчето за кола, например, то пак може да хленчи, защото е научило от опит, че хленченето означава, че ще му обърнете внимание. „За 3- и 4-годишните, които изпитват границите на своята независимост, хленченето ги кара да се чувстват много силни“, казва психологът Каролин Краудър, доктор по философия.
„Ако не можете да понасяте хленченето, детето ви ще го прави още повече, просто защото получава реакция“, съгласява се Джейн Нелсен, съавтор на "Положителна дисциплина за деца в предучилищна възраст". Дори мъмренето на детето може да засили поведението му. „Децата просто искат отговор. Когато не знаят как да получат положителен отговор, ще изберат отрицателен“, обяснява Нелсен. И няма нужда да казвам, че отстъпването („Добре, можеш да вземеш един бонбон, но обещай, че ще изядеш обяда си?“) също не работи. Може да си починете от хленченето, но ще увековечите проблема.
Как да реагираме на хленченето?
За щастие можете да разчупите този модел и то по начин, който насърчава развитието на детето ви, вместо да го наказва. „Когато спрете да се ядосвате на хленченето, детето ви също ще спре да хленчи“, казва Нелсен.
За да помогнете на детето си да спре да мрънка и то за много кратко време, предлагаме няколко стратегии, които можете да опитате:
