Чуйте тази статия в аудио формат:
Здравейте отново, активни майки и татковци, вие, които сърцато прегръщате мисълта да отглеждате децата си информирано, мъдро и творчески. В предишните материали обърнахме внимание на връзката между прохождане и проговаряне, говорихме и за формиране на емоционална култура, както и за развиването на цветови гнозис. Дойде време да фокусираме внимание и върху самостоятелността у вашето мъниче!
Това е качество на характера, което вероятно кара всеки от вас да потръпва от ужас. Думата „самостоятелност“ е събирателна от думите „сам“ и „стоя“ и всъщност приканва вас, родителите, да приемете идеята, че е дошъл моментът да „прережете пъпната връв“ на детето си и да му дадете свобода да решава.
Към 3-тата си година вашият мъник вече се самоосъзнава и започва да предявява правата си за автономност. Това е един тежък период, който психолозите определят като първи пубертет. Детето ви става настоятелно, капризно и подлага на съмнение авторитета ви. То иска да наложи волята си, а няма ресурса за това. Иска да излиза навън по пижама, а да спи с новия сет, който е получило от леля за рождения си ден. Иска да е навън, когато е време да е вкъщи, и обратното.
Хиляди са примерите за детски бунт, който съпътства този период от израстването на вашия малчо. Но спокойно, това поведение не означава, че детето ви е лошо и че децата на приятелките ви са различни от вашето. Да, те са различни, но това касае проявите на непослушание, а периодът е еднакъв за всички. И въпреки това надежда има – и тя се състои в това да приемете този етап като вълнуващо пътешествие.
Абстрахирайте се от суетата, че детето ви се опитва да ви командва и че това може да се случва и на обществено място. Освободете се от раздразнението, страха и неудобството и приемайте всичко като на шега. Поглеждайте всяка ситуация като през далекоглед, сякаш тя не ви докосва емоционално, а е нещо, което се случва на някой друг или е събитие, което може да се случи в бъдещето като хипотетично преживяване. Дистанцирайте се и наблюдавайте всичко като зрител, а не като участник. Това е моментът, в който вие достигате баланса, търсите и надявам се, намирате хармония.
След това идва същинската работа. Тя се състои от това постепенно да учите детето си да прави избор, защото целият ни живот е низ от нашите избори, следователно самостоятелността също е избор. От избора на паста за зъби до избора на партньор и професионално поприще, животът е път, осеян с малки и големи „да“, за които е хубаво да бъдем подготвени от ранна възраст. Ако за вас това не се е случило на 100%, е важно вие да го осигурите за вашите деца. Особено в пренаситената от информация, примери и действия жизнена среда.
В зависимост от динамиката на деня ви, ежедневно вие взимате между 15 и 50 решения на ден – низ от безкрайни избори. Звучи изморително и много отговорно. Няма да ви лъжа, че не е… за тези, чиито избор е такъв. Но да превърнем всяко решение в красив експеримент, весел опит от типа „Я да видим какво би станало, ако…“, придружен със закачливо намигване към самите себе си – това също е избор, при това осъзнат, подобряващ качеството на мига, деня, седмицата…Това е магия и учейки на нея детето си, вие също се потапяте в нея!
И така, да започваме: за да бъде сполучлив всеки избор на детето ви, е хубаво той да бъде деликатно насочван. Това е тъй наречената „контролирана свобода“. Вие очертавате параметрите, а детето ви избира. Всяка вечер вадете 2 или 3 комбинации от дрехи и питайте детето си коя от тях избира за следващия ден. Но на сутринта обличате избрания, без значение дали детето е променило намерението си. Можете да придружите избора на тоалет с ненатрапчиво обяснение от типа: „Сега сме сезон зима, студено е, затова дрехите са топли, дълъг клин, блузи с дълъг ръкав. Клинът е розов/син, така че му отива съответно бяла, синя, бежова туника (тениска, суитчър и т.н.)“.
Проблем през студените месеци са обикновено шапките и шаловете, затова е хубаво да предоставите избор между ленти през челото или ушанки за момичетата и вълнени шапки с козирки, в които има сгъваеми капачета за ушите, които могат да се прибират, ако не е толкова студено. Така момченцата запазват лятната, по-непринудена визия, а момиченцата - прическите си, които от обикновената шапка се развалят.
Всеки избор на вашето дете трябва да е рамкиран, защото целта ни е да ги учим на свобода, а не на свободия. Да ги учим означава да преведем нашата мъдра оценка за всичко в живота до техния вътрешен усет, за това кое най-много им импонира в момента. Вашият избор се среща с техния и от това се ражда красивата симфония на работа в екип, едно чудесно преливане на вас в тях, като последната дума е тяхна, но в пределите, които вие сте определили.
Ако детето ви не иска да се прибира, трябва да му представите най-малко 3 варианта на любими негови занимания, които го чакат у дома, с които да запълни вечерта или му предложете на път за вкъщи да се отбиете у някой любим съсед, за да направите прехода „вън-вътре“ по-лек. Но не забравяйте да определите колко време ще седите у съседа – може би докато му подарите букета, който сега ще купите от цветарския магазин и той го натопи във ваза. Можете да рамкирате ситуацията с думите: „Здравей, бабо (лельо т.н.)! Дойдохме само да ти подарим този есенен букет и ще останем докато го натопиш във вода. Няма да те бавим.“
Хиляди са вариантите да сътворявате всеки миг, прекаран с детето ви, защото вие сте творците на вашия живот. А най-хубаво е, че докато усилено мислите как креативно да излезете от някоя ситуация, вие всъщност откривате неподозирани хоризонти не само във взаимоотношенията с детето ви, но и във вашия собствен свят. Изведнъж всичко придобива много по-дълбок смисъл, заблестява по-ярко. Цялата градивна енергия се излива тук и сега. Това „тук“ и това „сега“ вече са единственият ви начин да присъствате в живота, защото мигът става вашият център, около който се завихрят щастие, смях и удовлетворение.
Да научим децата си, че от лимоните се приготвя лимонада, а розите имат бодли, но ухаят прекрасно, и че всеки дефект може да се превърне в ефект, е най-добрият подарък, който можете да им дарите!
Прочетете още от Мая Николова:
- Помощ! Детето ми отива на гости при свекървата
- Цветът на моя свят: научете детето да опознава емоциите с помощта на дрехи и предмети
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции
- Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции (Част 2)
- „Ох, на мама!“, каза мама: за вълненията, ученето и първите думички на детето
- Магията, която свързва проговарянето и прохождането: „Ох, на мама!“, каза мама (Част 2)