Като родители ни се налага постоянно да вземаме решения за нас и децата ни. И те са от всякакво естество - с какво да го нахраним, в какви принадлежности да инвестираме, какъв да бъде дневният ритъм и режим, какви граници да поставяме и т.н. Някои от тези неща са лесни, но други могат да ни вкарат в истинско колебание и дори да ни объркат. 

Нека си представим за момент как от раждането на детето си сме решили да подхождаме разумно с технологиите и да ги държим далеч от малкото. Но ето, то става на 2, 3, 4 години и започва да вижда много от връстниците си залепени за екрана. Съвсем естествено е да поиска и то.

Във видеото епизод от "Ох, на мама! Podcast", закачено горе, с Александрина си говорим за това как се отразяват екраните на децата ни, какви са препоръките на СЗО по отношение на гледане на телефон, таблет или телевизор от най-малките и даваме добри идеи за качествено споделено време между родители и деца.

Как да му обясним, че не може, когато отказът предизвиква истинска буря във взаимоотношенията ни? Чудесни съвети ни дава експертът Александрина Георгиева, на който Ohnamama.bg се доверяваме.

Как да устоим на решението ни да не предлагаме екран?

Напълно наясно със себе си
Когато поставяме някакви граници, независимо дали са свързани с технологиите или не, е добре да сме напълно ясно със себе си защо го правим. Имаме мотивацията и силата да устоим единствено на решения, които отговарят на нашите ценности, но не и на такива, които вземаме защото някой нещо ни е казал. Така че това е нашата първа крачка. Предлагането на технология ще ми помогне ли да живея според моите ценности или напротив, ще ме отдалечи от тях? Това осъзнаване може да ни даде спокойствие, увереност и твърдост за отстояването на нашето решение. 

Детето се тръшка и иска да гледа клипчета на телефона! Как да поставя граници? 

С постоянство - към успех
Няма как да разчитаме, че един “голям” разговор в правилния момент и с добре подбрани думи ще възпита в децата ни ценност. Когато решим да ограничим времето пред екрани, можем да споделяме защо го правим всеки път, когато има удобен случай или детето отвори темата. Постоянството е ключът към успеха. 

Не демонизираме технологиите
Когато разговаряме с детето за екраните, фокусът на разговора трябва да е нашите ценности, а не демонизирането на устройствата. Можем да споделим, че искаме детето ни да расте здраво, а знаем, че технологиите биха могли сериозно да повлияят на очите, съня и физическото му състояние. 

Личният пример
Важно е да подкрепим вярванията си с личен пример. Можем ли да казваме на детето, че вярваме, че нещо не е полезно, а в същото време да обръщаме повече внимание на екрана пред собственото ни физическо и ментално здраве?

Създаване на правила
Можем да споделим кога можем да предложим екранно време. Ако границите ни включват гледане на нещо в определен ден от седмицата, то можем да напомним кога ще дойде този ден. По този начин не правим технологията “забранен плод”, а нещо, което се случва на подходящо време. Можем да уверим детето, че някой ден то ще има свой телефон, просто е необходимо да изчака, докато е готово за него. 

Какво да бъде екранното време на детето ми според възрастта? 

Да правим нещо друго?
Можем да предложим на детето заместваща активност - игра с нас или друго занимание, което знаем, че то харесва.