Всеки е ставал свидетел на дете, което плаче, тръшка се, а може би и удря родителя си, в желанието да получи още малко време пред екрана. В тази статия ще ви споделим няколко стъпки, които могат да ви помогнат да се справите в тези изтощаващи моменти, дадени ни от експертът Александрина Георгиева, на който Ohnamama.bg се доверяваме.

Във видеото епизод от "Ох, на мама! Podcast", закачено горе, с Александрина си говорим за това как се отразяват екраните на децата ни, какви са препоръките на СЗО по отношение на гледане на телефон, таблет или телевизор от най-малките и даваме добри идеи за качествено споделено време между родители и деца.

Запазете спокойствие

Когато детето започне да се тръшка за екранно време, което е извън позволеното, е добре на първо място да запазим спокойствие. Да дишаме дълбоко и да си напомняме, че децата са като наше огледало. Моделите на поведение, които им показваме, ще станат и техни модели, затова е добре да положим всички усилия да говорим уверено, но с топлина в гласа. 

Какво да бъде екранното време на детето ми според възрастта? 

Ясни граници  

Децата често улавят нашето колебание или двусмислие и то им дава лъч надежда. Мислят си “Ако поплача още малко, може и да получа това, което искам”. За да можем да поставим ясни граници, е необходимо ние самите да сме си ги изяснили. Искаме ли детето да има някакво екранно време в тази възраст и какво? На какво устройство ще позволим да гледа и какво съдържание намираме за подходящо? По кое време на деня можем да планираме тази дейност, за да не възпрепятства детския сън, игра, хранене и т.н. 

Поставените граници са най-голямата свобода

Успокояване

След нашия категоричен отказ, можем да успокоим детето - да назовем емоцията, която изпитва, да му покажем емпатия, да му зададем въпроси, а при по-малките деца - да приберем устройството, за да не е в полезрението му, и да го разсеяме. Можем да му предложим алтернативна дейност - нашето внимание винаги е предпочитано от която и да е технологична джаджа. 

Визуализация

В момент, в който всички сме спокойни, можем да му споделим нашите ясни граници за позволено екранно време. Можем да нарисуваме заедно плакат или да го отбележим в дневния режим. Визуализацията дава на детето спокойствие, че, да, екранно време ще има, но в определена част от деня или при определени условия. 

Обяснение  

Разговорът защо поставяме граници е също важен. Без него има риск резултатът да бъде бунт или поведение, ръководено от страх от външна заплаха или авторитет. Когато обясняваме за причините на поставените правила, възпитаваме реакции, породени от вътрешния морален компас.

Например, можем да кажем “Има определено време, което е безопасно за дете на твоята възраст. Ако ти позволя повече от това, е възможно да те заболят очите или да не спиш добре, а аз те обичам твърде много за да позволя това”.

* Ако детето не е достигнало възраст, в която да може да разбере поставените граници или обяснения, то най-вероятно не е съзряло до толкова, че да има екранно време.