Как се отразява на бебето, ако постоянно си „цъкаме“ на телефона?

Чуйте тази статия в аудио формат:

Когато са мънички, родителите неусетно сме втренчени в екраните – докато кърмим, докато бутаме количка, докато готвим, а бебето е в кошарата. Как се отразява това на малките деца?

Родителството може да бъде безкрайно изморително и понякога честото бягство в екраните ни изглежда като едно бързо разсейване, вентилиране, разведряване. Да, навлизането на технологиите донесе огромен напредък за човечеството и ползите не могат да бъдат отречени. Но може ли по някакъв начин постоянното проверяване на телефона да се отрази негативно на малкото бебе, което наднича от количката?

Не мислете, че като детето не гледа ТВ, а само слуша, е безвредно

Важно е да започнем с това, че науката е доказала критичното влияние на емоционалната среда, в която се намира детето, върху развитието на нервната му система. Бебето има нужда преди всичко от чувство на сигурност, разказва нашият експерт Александрина Георгиева - Сертифициран обучител по дигитално благосъстояние, на който Ohnamama.bg се доверяваме.

Начинът, по който се свързваме с детето през първите години, може да се отрази върху всяка област на живота му, а свързването става именно през очите, които обичаме да наричаме “прозорец към душата”.

Очите на майката са детско убежище, огледалото, където децата потвърждават своето съществуване. От влюбеното отражение на очите на майка си бебето черпи своите най-ранни, безмълвни уроци за връзката, грижата и любовта.

През погледа на майката се развива онази област от мозъка, която координира социалната комуникация, емоционалната регулация, емпатичната настройка, установяването на чувство за стойност и смисъл. През времето и вниманието, което му отделяме, детето си отговаря на въпроси като “Кой съм аз? Важен ли съм? Каква е моята стойност?”. И всичко това започва от най-ранна възраст.

Липсата на жива интеракция или нейното намаляне може да доведе до забавяне в проговарянето, развитие на ниско самочувствие и липса на чувство за принадлежност, развитие на “несигурна привързаност”, затруднения в емоционалната регулация и други. В някои научни експерименти учените наблюдават превъзбудени и разстроени, тревожни деца, когато биват игнорирани от своите майки. Вместо да изследват света и да учат чрез преживяване, те отчаяно търсят вниманието на своя родител.

Какво да правим?

Невъзможно е всеки момент от деня да гледаме към бебето, а все повече от задълженията ни включват екрани.
• Когато сме с детето, можем да използваме технологиите за изпълнението на необходими задачи. Можем да общуваме и в тези моменти, споделяйки какво точно правим. Добре е да бъдем внимателни за сигнали, с които детето показва, че има нужда от нашето фокусирано внимание. Обръщайки му внимание и посрещайки нуждата му, имаме по-голям шанс да си отворим няколко тихи минутки.
• Най-подходящите моменти за продължителна и фокусирана употреба на технологии, независимо дали за работа или забавление, е когато малкото спи или за него се грижи друг възрастен.