„Мамо, купи ми го!“ Познато ли ви е? Пред касата в магазина, пред витрината с играчки, пред рафта с шоколадови яйца. И обикновено отговаряме „нямаме пари“, което детето не разбира, защото току-що ни е видяло да плащаме с карта.
Децата не се раждат с умението да пестят. То се учи, точно както карането на колело. А най-добрият момент да започнете е по-рано, отколкото си мислите.
Първо: парите трябва да се видят
За малкото дете парите са нещо абстрактно. Затова в началото е добре парите да са истински, монети и банкноти, които може да пипне, да преброи и да види как се трупат.
Сега моментът е особено подходящ. Монетите в евро са нови за всички, а за децата са истинско откритие. Разглеждайте ги заедно, сравнявайте ги по големина, нека детето ги сортира. Така то свиква, че парите имат различна стойност, а една голяма монета струва колкото няколко малки.
Прозрачната касичка
Класическата касичка прасенце е мила, но има един недостатък - детето не вижда какво има вътре. Изберете прозрачен буркан или касичка. Когато детето вижда как монетите се трупат, усеща, че пести за нещо. А когато бъркането вътре значи, че купчинката ще се смали, вече се замисля дали си струва.
Трите буркана
Това е идея, която работи от около 5-6-годишна възраст. Вместо една касичка дайте на детето три буркана и надпишете заедно:
„Харча“ – за дребни неща сега, едно шоколадче, стикери;
„Спестявам“ – за нещо по-голямо, което иска;
„Давам“ – за подарък на баба, за приятел или за благотворителност.
Всеки път, когато получи пари, детето ги разделя между трите буркана. Така от малко разбира, че парите не са само за харчене веднага.
Цел със снимка
Пестенето е трудно, когато целта е мъгляво „за после“. Много по-лесно е, когато детето знае за какво пести. Нека си избере нещо конкретно: конструктор, топка, кукла. Отпечатайте снимката му и я залепете на буркана. Отбелязвайте заедно колко остава. Когато накрая купи желаното със собствените си пари, удоволствието ще е двойно.
Ако целта е далечна, помогнете с малък „бонус“. Например за всяко спестено евро вие добавяте по 50 цента. Така детето вижда, че пестенето носи нещо отгоре, също както лихвата в банката.
Джобните пари
Около училищна възраст е добре детето да започне да получава редовна сума джобни. Не е важно колко са, а да са предвидими: всяка седмица, в един и същи ден. Така детето се учи да разпределя, ако похарчи всичко в понеделник, до петък ще е без пари.
И тук идва най-трудното за родителите: оставете го да сгреши. Ако похарчи всичките си пари за нещо, за което после съжалява, не го спасявайте веднага с нова сума. Малката грешка на осем години е много по-евтин урок от голямата грешка на двайсет.
Дали джобните да са срещу домакински задължения, е въпрос, по който родителите спорят. Някои предпочитат основните задължения като оправянето на стаята да са без пари, защото така се живее в семейство, а за по-големи задачи, като миенето на колата, да има заплащане. Изберете това, което е логично за вашето семейство, и бъдете последователни.
В магазина
Магазинът е най-добрата класна стая. Дайте на детето малка сума и му кажете да избере плодове за закуска. Сравнявайте цените заедно: „Тези ябълки са 2 евро, а тези 3. Каква е разликата?“ По-голямото дете може да ви помогне да спазите списъка и бюджета.
Когато ви поиска нещо, вместо „нямаме пари“ кажете истината: „Днес не сме предвидили пари за това.“ Или: „Ако искаш, можеш да го купиш от твоите спестявания.“ Ще се изненадате колко често детето размисля, когато трябва да плати само.
Тийнейджърите и картата
След около 12-годишна възраст парите стават все по-невидими. Децата пазаруват онлайн, плащат в игри, искат абонаменти. Тогава е добре да имат детска банкова сметка или карта, която родителят следи. Така могат да се учат да боравят с истински пари, но с предпазна мрежа.
Говорете с тях и за „невидимите“ разходи - покупките в игрите, абонаментите, които се подновяват сами, рекламите в социалните мрежи. Това е тема, която на тази възраст е по-важна от касичката.
Най-важното: децата гледат какво правим
Можете да говорите за пестене колкото искате, но децата се учат най-много от това, което виждат вкъщи. Ако чуят да обсъждате „дали тази година ще стигнат пари за море, или да изчакаме“, ако виждат, че и вие пестите за нещо, урокът е научен.
Не е нужно да ги товарите със семейните финанси, но не е нужно и парите да са тайна. Обяснявайте с прости думи: защо първо плащаме тока и после ходим на кино, защо спестяваме за ваканцията, защо понякога казваме „не“.
Милка Игнатова - логопед 
