Желанието за дете невинаги се сбъдва толкова бързо, колкото една двойка очаква. Понякога зад трудностите със забременяването стоят различни фактори – от нарушения в овулацията и проблеми с яйчниковия резерв до ендометриоза. Кога е нормално да изчакаме и кога е време да потърсим специалист? Защо е важно да бъдат изследвани и двамата партньори и кои симптоми не бива да пренебрегваме? По тези въпроси разговаряме с гинеколога д-р Александър Бояджиев.
При здрава двойка на възраст между 20 и 35 години вероятността за забременяване е приблизително 25–30% във всеки менструален цикъл. Тя постепенно намалява с възрастта, като спадът става по-осезаем след 35-годишна възраст, съобщава лекарят.
Според д-р Александър Бояджиев има ясни ориентири кога е препоръчително да се направи по-задълбочена оценка на репродуктивните възможности. При жени под 35 години това трябва да се случи, ако не е настъпила бременност след 12 месеца редовни полови контакти без контрацепция. Между 35 и 40 години е препоръчително специалист да бъде потърсен след шест месеца опити. При жени над 40 години консултацията е добре да се проведе още в началото на планирането на бременност.
Причината за трудностите със забременяването невинаги е при жената
Когато една двойка среща затруднения със зачеването, е важно да се изследват и двамата партньори. Близо половината от случаите на репродуктивни проблеми могат да се дължат на мъжкия фактор, подчертава д-р Бояджиев.
"Спермалният анализ е основна част от първоначалната репродуктивна оценка при мъжа и се назначава при консултация на двойка с инфертилитет", съобщава лекарят.
При младите жени причините за репродуктивни затруднения могат да бъдат разнообразни и често са свързани с повече от един фактор. Сред основните групи са нарушенията в овулацията. Когато тя липсва или е нередовна, възможностите за забременяване намаляват.
Една от честите причини е синдромът на поликистозни яйчници, който може да се прояви с нередовен менструален цикъл и други симптоми. Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза или повишените нива на пролактин също могат да повлияят на овулацията.
Ендометриоза - защо не бива да се пренебрегва
Друг фактор е ендометриозата. Тя може да доведе до хронично възпаление, сраствания и промени в анатомията на малкия таз. При някои жени засяга и яйчниците под формата на ендометриозни кисти.
Затруднения могат да възникнат и при проблеми с маточните тръби и матката. Предходни възпалителни заболявания, сраствания, вродени аномалии на матката или миомни възли могат да затруднят забременяването или износването на бременност.
Сред факторите, за които невинаги се говори достатъчно при младите жени, е и яйчниковият резерв. Въпреки по-ранната възраст понякога се установява неговото намаляване.
Лекарят съветва, че не бива да се подценява и начинът на живот. Значителното поднормено или наднормено тегло, тютюнопушенето, прекомерните физически натоварвания и някои хронични заболявания също могат да окажат влияние върху репродуктивната функция.
Ендометриозата засяга една от 10 жени в репродуктивна възраст
Ендометриозата е хронично заболяване, което засяга приблизително една от 10 жени в репродуктивна възраст. Въпреки разпространението си, тя често се диагностицира със закъснение, тъй като симптомите могат да бъдат различни, а понякога се приемат за нормална част от менструалния цикъл.
Сред най-честите оплаквания са силната менструална болка, хроничната тазова болка и болката при полов контакт. Възможни са също болезнена дефекация или уриниране, особено когато тези симптоми са свързани с менструацията. При някои жени заболяването може да се отрази и върху възможността за забременяване.
Първата важна стъпка към диагнозата е подробният разговор с пациентката. Лекарят трябва да се запознае с характера и продължителността на болката, връзката ѝ с менструалния цикъл, предходното лечение и репродуктивните планове.
Следват гинекологичен преглед и ехография. Съвременният ултразвуков преглед, извършен от специалист с опит в диагностиката на ендометриоза, може да установи не само ендометриозни кисти на яйчниците, но и много случаи на дълбока и повърхностна ендометриоза.
Когато има съмнения за по-дълбоко и широко разпространение на заболяването или ехографията не позволява то да бъде оценено достатъчно добре, може да се наложи ядрено-магнитен резонанс.
„С напредването на медицината този период за поставяне на диагноза значително се скъсява. Съответно ние можем да осигурим по-ранно лечение и по-добър контрол върху ендометриозата“, посочва д-р Александър Бояджиев.
