Само до преди няколко години следродилната депресия и тъга бяха нещо утопично, ексцентрично, да не кажем... "мрънкане". Вече не е така! И Слава Богу. С арт терапевта, организационен психолог и поведенчески консултант Ивета Рангелова говорим открито за физическото и емоционално непосилие в дните след раждането във втория епизод на „Ох, на мама! Podcast”. И за това, че "да ти е тежко" не значи, че си "лоша майка".

Какво е следродилна депресия?

Всъщност, засяга между 10 и 15 на всеки 100 майки и няма абсолютно нищо, от което да се срамуваме, въпреки че много майки смятат, че трябва да го скрият, като сложат своята „щастлива маска“. Сред симптомите, които може би изпитвате, са:

  • Чувствате се тъжни през по-голямата част от времето.
  • Вие сте раздразнителни или ядосани на партньора си или на другите си деца, ако имате.
  • Чувствате се повече от уморени – напълно изтощени и лишени от енергия.
  • Не можете да спите, въпреки изтощението, и лежите будни през нощта, дори когато бебето ви спи. Може да се събудите много рано сутрин преди вашето бебе.
  • Губите апетита си и забравяте да ядете.
  • Не можете да се наслаждавате на нищо, дори и на това да бъдете с бебето си.
  • Простите ежедневни задачи се превръщат в проблем.
  • Имате отрицателни мисли – че не сте добра майка и бебето ви не ви обича – и се чувствате виновни за това. Губите увереност и чувствате, че не можете да се справите.
  • Избягвате други хора: не желаете да виждате приятели и семейство.
  • Чувствате безнадеждност и имате усещането, че нещата никога няма да се оправят.

Още от Следродилна депресия

Но какво можете да направите?

В епизода Ивета разказва, че сред първите и основни неща, е да го изговорим. Да го назовем, да можем да споделим. Без притеснение и угризение, че ще бъдем съдени от близките си.

Друго важно нещо е да си водим дневник на чувствата и емоциите, за да преценим дали наистина мрачните мисли ни обземат твърде често, или са просто моменти на изтощение.

Движението, което подобрява тонуса, също оказва позитивно влияние.

Арт терапията е чудесен инструмент, който да успокои съзнанието ни.

И не на последно място: Не бива да се възспираме, срамуваме и притесняваме да помолим за помощ. Говорете със своя партньор, с най-близките си хора, с личния си лекар. Свържете се с други майки. Помислете и за сеанси с психолог, арт терапевт или консултант, който да ви помогне да преминете през този етап осъзнато, за да се превърнете в най-добрата версия на себе си.