Когато говорим с децата си, често забравяме колко важни са думите, които им казваме, и какъв ефект могат да имат. В повечето случаи се обръщаме към тях с нежност и загриженост, но има моменти, в които не осъзнаваме, че можем да ги нараним с думи.

Често казваме неща в яда си, за които по-късно съжаляваме. Ето защо днес ще ви предложим няколко алтернативи на онези реплики, които никое дете не бива да чува от своя родител.

Не казвайте: “Защо аз казвам така!”

Кажете: “Знам, че искам да си поиграеш още малко, но трябва да тръгваме.”

Не казвайте: “Спри да плачеш!”

Кажете: “Знам, че се чувстваш зле. И аз бих се чувствал/а така.”

Не казвайте: “Ако не си изядеш закуската, ще останеш малък и слаб.”

Кажете: “Ако си изядеш закуската ще пораснеш голям и силен.”

Не казвайте: “Не го правиш както трябва. Дай на мен.”

Кажете: “Нека ти покажа по-лесен и бърз начин.”

Не казвайте: “Виждам, че си притеснен/а.”

Кажете: “Нека поговорим”.

Не казвайте: “Вземи го! Само спри да плачеш!”

Кажете: Разбирам как се чувстваш, но не мога да ти го дам.”

Не казвайте: “Ще ти дам бонбонка, ако измиеш съдовете.”

Кажете: “Помниш ли колко ми помогна, когато изми съдовете онзи ден?”

Не казвайте: “Спри да гледаш телевизия.”

Кажете: “Ела да си поиграем навън.”

Не казвайте: “Виж какво направи!”

Кажете: “Знам, че не искаше да го направиш, но бъди по-внимателен следващия път.”

Не казвайте: “Виж как останалите винаги се прибират вкъщи навреме, бъди като тях.”

Кажете: Моля те, прибирай се навреме, важно е за мен.”