Тази статия на Янг Ху, професор в департамента по Социология в Ланкастърския университет е публикувана в онлайн изданието TheConversation.com.


Чували ли сте за „синдром на най-голямата дъщеря“? Това е емоционалното бреме, което най-големите дъщери са склонни да поемат (и са насърчавани да поемат) от ранна възраст в много семейства.

От грижи за по-малки братя и сестри през помощ в ежедневните задължения и гледане на болни родители до сортиране на поръчки за пазаруване, най-големите дъщери често поемат тежкото, но невидимо бреме на домакинска отговорност от ранна възраст.

„Какво лошо има в това?“, вероятно ще попитате. Не трябва ли най-големите деца, които следва да са по-зрели, да помагат и да се грижат за по-малките си братя и сестри? Не са ли момичетата „природно“ по-добри в грижите? Тези популярни нагласи са толкова утвърдени, че могат да ни затруднят да видим проблема.

Така нареченият „синдром на най-голямата дъщеря“ е вече тенденция в TikTok с едноименен хаштаг #EldestDaughterSyndrome. В публикации подрастващите момичета говорят за несправедливия размер на неплатения (и неоценен) труд, който полагат в семействата си, като и обсъждат неблагоприятните му ефекти върху техния живот, здраве и благосъстояние.

Разбира се, „синдромът“ съществува от векове в много части на света. Но защо чак сега се говори за такъв проблем?

Въпреки повишеното образование и заетост на жените те все още поемат лъвския пай от домакинската работа. Напредъкът към равенство между половете на работното място обаче не се превръща в равенство между половете у дома. А Синдромът на най-голямата дъщеря може донякъде да обясни защо това е така.

Изследванията показват, че децата имат забележителен, но често пренебрегван принос към домакинския труд. Отразявайки разделението между половете сред възрастните, момичетата между 5 и 14-годишна възраст прекарват 40% повече време в домакинска работа, отколкото момчетата.

Следвайки патриархалния ред, най-голямата дъщеря често носи основната тежест сред децата в семейството.

Както споделят мнозина потребители в TikTok, синдромът може да попречи на благосъстоянието на най-големите дъщери и да „открадне“ детството им, тъй като те са принудени да поемат непропорционално голямо количество отговорности, обичайни за възрастните – явление, известно още като парентификация. По този начин в домашните задължения от едно поколение на друго се създава неравенство между половете.

Защо се случва

Най-малко три поведенчески теории лежат в основата на синдрома на най-голямата дъщеря и те често действат едновременно, подсилвайки се една друга.

Първо, теорията за ролевия модел, която предполага, че най-големите дъщери често следват майка си като модел за подражание, за да се научат да „разграничават“ пола.

Второ, теорията за типизирането на пола предполага, че родителите често възлагат различни, свързани с пола задачи на момичета и момчета. Типизирането на пола често се свързва с разбирането на родителите за вършенето на домашната работа, основано на пола и свързано с женствеността. За родители, които съзнателно се стремят да внушат равенство между половете на децата си, поведение спрямо пола все още може да възникне, тъй като големите дъщери несъзнателно се присъединяват към майките си в свързани с пола дейности като готвене, почистване на дома и пазаруване.

И трето, теорията за заместването на труда предполага, че когато работещите майки имат ограничено време за домашна работа, най-големите дъщери често действат като „заместители“. В резултат на това те прекарват повече време в грижи и домакинска работа.

Следователно напредъкът на майките към равенство между половете на работното място може да дойде с цената на това, че техните най-големи дъщери поемат домашните задължения в ранна възраст.

Поглеждайки по-мащабно, проблемът със Синдрома на най-голямата дъщеря има широкообхватни последици по отношение на глобалното неравенство между половете и неспиращата световна криза в работата, свързана с полагане на грижи.

Във Филипините например много майки емигрират към САЩ, Близкия изток и Европа, за да работят като домашни помощници. Тяхната работа помага до известна степен да освободят клиентите си от местното неравенство между половете чрез местен аутсорсинг. Но във Филипините най-големите дъщери на тези жени често трябва да стават „втори“ майки и да управляват домакинството.

В този процес Синдромът на най-голямата дъщеря ражда сред поколенията неравенство при половете в домакинството и пренася това неравенство от една част на света в друга.

Какво можем да направим?

„Лечението“ може да изглежда просто – имаме нужда семействата да разпознаят несправедливото бреме, което може да падне върху най-голямата дъщеря, и да преразпределят домакинските отговорности по-равномерно.

Но това далеч не е лесно. Този подход изисква членовете на семейството от мъжки пол да увеличат своя принос към домашната работа. На свой ред това изисква от нас да „отменим“ продължилите с векове нагласи за домакинската работа и грижите като нещо родово и „женско“.

За да постигнем това, трябва първо да признаем проблема, че домашният труд, особено трудът, извършван от деца и най-големи дъщери, остава до голяма степен невидим, неплатен и подценен.

В бюджета на Обединеното кралство за 2023 г. инвестицията от £4 милиарда в разширяване на обхвата на грижите за деца хвърля известна светлина върху чистата икономическа стойност на този тип грижи, която, макар и огромна, представляват само малка част от широкия набор от домашни отговорности, поети непропорционално от жените и често от най-възрастните дъщери.

Не можем обаче да променим нещо, което не виждаме. Ето защо по-доброто осъзнаване на синдрома на най-голямата дъщеря, не само като индивидуална борба, но и като проблем на неравенството между половете, е добро начало.