Най-често приемаме, че травматичните събития, през които преминаваме в живота си, са свързани единствено с преживявания като насилие, загуба или кризисни ситуации. В семейната психотерапевтичната практиката обаче много често се срещаме с една особено незабележима форма на травматично преживяване, която е умело замаскирана зад свръхгрижовния родител, посветил живота си на своето дете.

И това е големият проблем, а именно, че на пръв поглед всичко изглежда грижовно и пълно с любов, а всъщност има една тежест или зависимост в отношенията, която дори не може да се назове директно в семейството.

Това, което наблюдавам в практиката си е, че в тази нездрава връзка най-често попадат майка и дете, пише за Ohnamama.bg Ивета Рангелова – арт терапевт организационен психолог и поведенчески консултант, на който се доверяваме.  

Този тип отношения предполагат толкова силно сливане с детето, че се преминават границите на здравословната близост, което има своите тежки последици в пълноценното изграждане на детето в зрял човек.

Първото правило на здравата семейна система 

Защо повдигаме тази тема тук?

Вероятността да разпознаете свое подобно поведение като родител не е толкова голяма, колкото да откриете, че някога самите вие сте били жертва на подобна динамика в семейството си. Защо е важно да изследваме нашия личен опит? За да бъдем по-щастливи родители, да имаме знанието как да изграждаме по-здравословни връзки с децата си.

Пълноценната грижа към нашите деца непременно минава към това да познаваме повече своя собствен опит, преживявания и емоционален багаж. Освен това децата често пъти изкарват от нас най-болните ни рани, защото чрез тях имаме възможност неосъзнато да се върнем в усещането за собствените си преживявания като деца – уязвими, раними и беззащитни. 

С какво се характеризира емоционалната злоупотреба с детето в семейството?

Най-често това става при:
    • Изолиран родител без приятелска или социална среда, който използва детето за своите емоционални нужди – да споделя, да намира компания, да се разтоварва;
    • Родител, който заменя емоционално партньора си със своето дете – единствено в него намира радостта и смисъла от живота, без да има способността да се бори за подобряването на интимната си връзка. Например детето спи на едно легло с единия родител, а другия е изолиран уж по обективни причини в отделна стая.
    • Смяна на ролите – детето става родител на своя родител и го защитава, грижи се и обслужва мечтите, нуждите и желанията му, изцяло за сметка на своите.

В тези отношения е изключително характерно грижовно родителско поведение на ниво битови, предметни нужди, но пълно игнориране на емоционалните нужди на детето.

обич
Снимка: iStock

Тези деца в последствие израстват като изключителни емпати, грижовни и отговорни хора.

Каква опасност се крие, ако заменим партньора с прекалено емоционална връзка с детето 

Но не в здравия смисъл, а в изтощителния режим постоянно да поставят другите на първо място, защото така са тренирани като деца.

И единствено, когато видим този механизъм, можем да се измъкнем от него. А чак след това да потърсим в себе си разбиране и прошка към родителите си за това, което ни е било отнето – правото да бъдем наистина свободни от отговорността към родителите си деца.