Семейството е система и като такава е изключително важно да знаем кои са основните принципи, с които функционира най-ефективно, разказва Ивета Рангелова – арт терапевт организационен психолог и поведенчески консултант, на който Ohnamama.bg се доверяваме.

В семейната структура ключови се оказват два взаимно свързани елемента:

Йерархия и граници

Под йерархия разбираме формирането на подсистеми в семейството, а именно, че в своя здрав вариант партньорите и децата стоят в две отделни подсистеми. С това подсигуряваме усещане за равенство във всяка подсистема - партньорите имат равенство помежду си в тяхната малка система, а децата в своята.

Това е изключително важно знание за подсигуряването на психичното здраве и личностното развитие на всеки от член от семейството. Разграничаването на родителите от децата е в основата на здравата връзка между членовете в семейството. Тази структура дава сигурност, дава пространство и яснота за границите и отговорностите. Така всеки се развива в своята най-естествена среда –  тази на „равни“. 

Когато въвлечем детето в света на възрастните и се опитаме, несъзнателно разбира се, да заменим партньора си с него, то спира да има усещане за свобода. Една тежка отговорност се стоварва на неговите рамене и то започва да се учи да живее само и единствено, за да обслужва нуждите на своя родител, да запълва неговите емоционалните липси изцяло за сметка на своите. В езика на семейната психотерапията това явление може да срещнете като „емоционална злоупотреба“. Повече за нея може да намерите в отделна статия, посветена на това, за да виждаме и осъзнаваме кога попадаме в капана й.

Тази опасност в изключително много семейства се случва през свръхгрижовното поведение на същия този родител, който привлича детето на равно до себе си в своя живот. Той намира начин да бъде до детето си именно през желанието да му даде всичко, да го обгрижи във всеки един аспект. Това от своя страна кара другия родител да се чувства изключен от своята група и се поражда напрежение, което много често дори не може да се назове, защото уж всичко изглежда в реда на нещата. Но само така изглежда, а усещането ни за това как се чувстваме в семейството казва друго. 

Когато тези граници са размити и децата са натоварени с участието си в „групата на възрастните“ могат да се появят редица симптоми на много нива като във всеки член на семейството:
    • Влошени взаимоотношения
    • Поява на агресивност в някой от членовете на семейството – дете или родител
    • Зависимости
    • Симптоматика на здравословен проблем.

Да нарушим здравословните граници на членовете в семейството си означава да създадем прекалена дистанция или прекалена близост, която прераства в сливане и зависимост към другия.  Обикновено, когато се отдалечим емоционално от партньора си, се приближаваме прекалено близко до детето си, правейки го наш спасител в тази трудност. 

Това по което можем да разпознаем, че заменяме партньора си със своето дете най-често е:
    • Нужда да споделяме с детето лични, дори интимни неща от своя живот, вместо да използваме нашия приятелски или подкрепящ социален кръг за това;
    • Да намираме смисъл на живота си единствено в своето дете/деца;
    • Да търсим компанията на детето си, за да не сме сами (когато запълваме липса на друга подкрепа, любов или внимание);
    • Да търсим съвети от детето си за наши лични проблеми;
    • Да нямаме нужда от лично време, защото всички наши нужди се удовлетворяват у дома с детето, в грижа за него.

Наша е отговорността да си дадем това, от което имаме нужда, да се борим за него, но на правилния фронт, а не с примирение чрез децата си и по лесния начин, намирайки смисъл единствено в тях.  И е прекрасно, когато можем да научим себе си и децата си – да търсят безотказно щастието си, независимо колко време ще ни отнеме това. Понякога дори и само идеята, че го правим е достатъчно удовлетворяваща и си заслужава!