Вашето забавно, умно и мило дете внезапно ли се превръща в боец на площадката, готово да си пробие път до пързалката с юмруци? Макар че това поведение може да е тревожно и неудобно, удрянето при малките деца често е нормален етап от развитието им. Разбирането защо се случва и как да помогнете на детето си да насочи разочарованието си по друг начин може да спре това поведение. Ето какво трябва да знаете.
Защо малките деца удрят?
Ако 2-годишното ви дете започне да удря, не се обвинявайте – това не означава, че сте лош родител. Обикновено причината е, че детето е фрустрирано, импулсивно и не може да изрази чувствата си с думи.
„Малките деца все още нямат контрол върху емоционалните си импулси и тепърва развиват езикови умения“, обяснява д-р Катриша Тилфорд, педиатър от Rowedocs Telemedicine Network. „Освен това те са егоцентрични – възприемат връстниците си като обекти, а не като хора с чувства.“
Въпреки че това поведение е нормално, то не е приемливо и не бива да чакате „да му мине“. Удрянето може да започне още около 1-годишна възраст и е важно детето да разбере, че това не се допуска.
„Децата могат да научат, че удрянето е неприемливо, дълго преди да разберат, че боли“, казва Тилфорд.
Също така е важно да си сътрудничите с учителите или възпитателите, ако детето посещава детска градина. Ако у дома преживява силни емоции – например ново бебе, промяна в работния график на родител или нова група – това може да допринесе за агресивно поведение. Учителите могат да наблюдават по-внимателно и да ви помогнат да разберете какво го провокира.
Как да предотвратите удрянето
Удрянето често се случва, когато детето е достигнало върхова точка на фрустрация, затова е полезно да знаете какво го предизвиква. Ето няколко начина да му помогнете да се успокои и да се научи да изразява чувствата си:
Опишете на глас ситуацията и чувствата му:
„Много искаш тази кола, нали? Разочароващо е, когато не можем да я вземем веднага. Сега Кай си играе с нея, но можем да го попитаме дали ще ти я даде, когато приключи.“
Това помага на детето да разбере и назове емоциите си, и че вие го разбирате.
Отклонете вниманието му – ако стане твърде настоятелно или агресивно, отведете го от ситуацията, за да се успокои. Това не е наказание, а възможност да „охлади“ емоциите си.
Следвайте сигналите му – агресивното поведение често е знак, че е гладно, уморено или претоварено. Изведете го от средата и му дайте време за почивка.
Предложете алтернатива – за някои деца физическата активност помага да освободят напрежението. Вместо да удрят, може да удрят възглавница, да скачат, да тичат или да пляскат.
Работете с учителите – обсъдете как се справят те с подобни ситуации, за да имате единен подход у дома и в детската градина.
Какво да правите, ако детето удари вас
Когато малко дете удари родителя си, това може да бъде и физически, и емоционален удар. Но е важно да не отвръщате по същия начин.
Бъдете кратки и ясни – кажете просто:
„Ох! Удрянето боли!“
Ако е ударило друго дете, покажете му последиците – „Виж, боли го“.
Кратък тайм-аут – минута за 1-годишно, две минути за 2-годишно. Останете до него и спокойно обяснете защо не може да удря.
Прекратете дейността – ако удря, сложете край на играта:
„О, ти удари – значи спираме с кубчетата за сега.“
Реагирайте веднага – наказанията по-късно (например без десерт вечерта) нямат ефект, защото детето вече е забравило ситуацията.
Как да спрете удрянето
Макар че удрянето често е „само фаза“, всяко проявление трябва да се приема сериозно. Ето как да го ограничите:
Наблюдавайте внимателно – следете поведението на площадката и предотвратявайте избухвания. Обсъждайте случилото се спокойно по-късно:
„Днес беше трудно да чакаш ред за пързалката, нали?“
Хвалете доброто поведение – когато детето играе спокойно, похвалете го. Така разбира, че вниманието се печели с добро, не с удари.
Осигурете достатъчно играчки – на игра с други деца, наличието на две еднакви играчки често предотвратява конфликти.
Помогнете му да разпознава гнева си – ако видите, че се напряга, кажете:
„Виждам, че си ядосан и искаш да удариш. Хайде да потичаме, вместо това.“
Бъдете последователни – използвайте една и съща стратегия за дисциплина (напр. кратък тайм-аут). Уверете се, че всички възрастни около детето – учители, баби, бавачки – действат по същия начин.
Макар удрянето на мама, татко или приятелчета да е неприятно и притеснително, това поведение е част от нормалното развитие. Когато детето се научи да разпознава емоциите си и да говори за тях, а вие му покажете, че удрянето боли и не решава проблема, то постепенно ще спре.
Помнете – зад това поведение няма злоба; това е начинът на вашето дете да каже: „Имам нужда от помощ!“. С търпение, разбиране и последователност ще му помогнете да намери по-добри начини да изразява чувствата си.
