32-годишната Естер Сантър ражда първото си дете през 2021 г., след като се подлага на лечение за безплодие, за да се справи с мъжкия фактор на безплодие, засягащ съпруга ѝ Ави Розенберг. Сантър, която живее в Ню Йорк и е инфлуенсър в областта на лайфстайл и родителство, повишава осведомеността за репродуктивност и мъжкия фактор на безплодие заедно с Fertility Out Loud – онлайн общност за подкрепа на хора, които се борят с безплодие. Пред TODAY.com тя споделя опита си с лечение на безплодието и надеждата си да отнеме от стигмата, свързана с мъжкото безплодие.

„Аз и Ави се оженихме през 2017 г., след три години връзка, и чакахме да създадем свое семейство. Взимах противозачатъчни в продължение на една година, докато се почувствахме готови. Мислех, че ще е лесно и ще забременеем бързо. Чувствах се толкова нервна, че ще забременея твърде бързо, че никак не се замислих, че може изобщо да не забременея.

Вижте колко време обикновено е необходимо, за да забременеете

След около седем месеца безуспешни опити осъзнахме, че нещо може да не е наред. Но се ужасявам от игли и не бях готова да посетя клиника за плодовитост, за да се срещна с репродуктивен ендокринолог. Още две години се опитвахме да заченем без успех. През цялото това време натискът да забременея нарастваше.

В еврейската общност има силен акцент върху това да имаш семейство. Той се засили с течение на времето, а аз все още нямах новина за бебе. Хората очакваха, че ще имаме деца и аз също ги исках! Но това не се случваше. Когато започнахме опити, бях на 26, което изглеждаше толкова рано. Не можех да разбера защо ни беше толкова трудно. Започнах да усещам всякакви емоции заради натиска, който идваше от всички посоки.

В този момент разбрах, че трябва да се изследваме, за да видим защо не забременявам. Скоро научихме, че нашето безплодие се счита за мъжки фактор - Ави има нисък брой сперматозоиди. Бяхме изненадани да чуем това, защото не бях чувала за мъжки фактор безплодие преди.

Спермограма - как и кога се прави? 

Но след като научих повече за него – дори от хора, които познавам – разбрах, че не сме сами.

В известен смисъл се почувствах обнадеждена и облекчена, защото си мислех, че ако не е мой проблем, мога да избегна всички лечения и инжекции за безплодие. Но скоро научих, че не е така.

След като разговаряхме с нашите лекари, стана ясно, че лечение на безплодие би било единственият начин да забременеем успешно. Сами имахме само 4% шанс да заченем. (В своя опит научихме, че някои мъже нямат сперма и единственият начин да създадат семействата си е с помощта на донор на сперма.)

Ави започна да приема добавки, които можеха да увеличат броя на сперматозоидите му – те подействаха, което му даде леко повишен брой. Тази промяна насърчи лекарите да ни позволят да опитаме вътрематочна инсеминация (IUI), за която всъщност не бяхме подходящи – броят на сперматозоидите на Ави все още беше твърде нисък – но нашите лекари ни позволиха да опитаме заради моята фобия от игли.

От емоционална гледна точка трябваше да знам, че сме опитали всичко преди да се ангажирам с инвитро оплождане. IUI не проработи и тогава започнах с подлагането на тестове, за да започна инвитро оплождане – включително кръвни изследвания, проследяване на нивата на щитовидната ми жлеза, ултразвук и в крайна сметка ежедневни инжекции, които Ави ми даваше.

Минах през инвитро оплождане през първите дни на пандемията от COVID-19 и ходех на посещения сама. Това ми се струваше невероятно трудно, въпреки че Ави винаги ме чакаше отвън. За щастие, първият трансфер проработи – шегуваме се, че Ави дори не беше в сградата, когато заченахме.

На 26 ноември 2021 г., след травматично преживяване, довело до спешно цезарово сечение, родих сина си Натаниел. Докато бях изтощена от тридневното раждане, изпитвах толкова много благодарност, че имам бебе. Това чувство ми помогна да се справя с медицинските трудности, които срещнах. А до този момент Ави вече можеше да бъде до мен по време на раждането.

Докато се борехме да заченем, хората ни задаваха натрапчиви и безчувствени въпроси, даваха толкова безполезни съвети. Често питаха какво отнема толкова време или дали вече съм бременна. Те често приемаха, че аз съм виновна да не можем да забременеем. Първоначално Ави искаше да запази безплодието ни в тайна, но реши да говори, след като получи твърде много коментари за това, че нямаме деца. Често хората казваха на Ави какво аз мога да направя, за да ми помогне да забременея, но тези предложения не бяха от полза.

Лечението на плодовитост причиняваше подуване на корема и понякога хората приемаха, че то означава, че съм бременна, и ме питаха кога е терминът. Въпреки че с въпросите или предложенията си много от хората имаха добри намерения, коментарите бяха болезнени, защото толкова много се борехме да създадем семейство. А предположението, че аз съм виновна, показваше липса на разбиране за плодовитостта.

Друго погрешно схващане, с което се сблъскваме сега, е, предположението, че тъй като сме имали едно дете, вече не изпитваме безплодие. Няма лек за безплодие и повторното забременяване, което се надяваме да се случи, вероятно ще означава още лечение на безплодие.

Научете повече за репродуктивните проблеми при мъжете тук

И двамата сметнахме, че споделянето на нашата история може да бъде добър начин да осведомим хората по отношение на безплодието и мъжкия фактор на безплодие. Благодарна съм, че Ави се чувства комфортно да бъде откровен. Сега приветствам въпросите, защото виждам това като шанс да образовам другите.

След като за първи път споделих за преживяното в Instagram, толкова много жени се свързаха с мен заради опита си с мъжкото безплодие. В някои от техните случаи съпрузите им се чувстват твърде неудобно, за да споделят, и страдат тихо. Около мъжкото безплодие има толкова много ненужен срам и се надявам това да се промени.

Безплодието не е само женски проблем, а пазейки в тайна мъжкия фактор на безплодие, хората се чувстват изолирани и сами при сблъсъка с предизвикателствата да създадат семейство. Надявам се хората, страдащи от безплодие, да знаят, че не са сами и не е нужно да живеят в мълчание. В споделянето се крие сила.