Много са условията, които определят разликите в преживяването на проблемите със забременяване в двойката. За разлика от жените, при мъжете няма доказателства за бременност или липсата ѝ всеки месец. Следенето на овулацията и контрацепцията по-често са женски отговорности. Обичайно инициатор на посещението при гинеколога и решението за стартиране на изследвания се правят от жените. Мъжете се появяват в „диагностичната снимка“ доста по-късно.

Обхватът на диагностичните процедури е доста по-голям и сложен за жените, отколкото за мъжете. В допълнение, мъжете смятат, че тяхната репродуктивна система е проста и няма какво да наруши функциите ѝ, което не е вярно и това също ги дистанцира от първоначалния шок на диагнозата безплодие.

Няколко са факторите, които играят роля в липсата на значими емоции при диагнозата мъжки фактор. Нашата култура не е изпълнена с образи на бащи, така както на майки. Един преглед на мъжките списания и ще видим, че има много малко статии за родителство и деца, както е в женските списания. Като че ли няма очаквания за тяхната роля като родител. Това води и до тяхното привидно отдръпване в момента на поставяне на диагнозата безплодие.

Освен това, нашата култура очаква от мъжете да са силни в моменти на кризи и смята, че емоционалните реакции са проява на слабост. Самото участие на мъжете по време на бременността засилва тяхното емоционално откъсване. За тях бременността е социален опит и контрастът с преживяването на жените много ясно обяснява несъответствието в емоционалните реакции.

Разбира се, влиянието на диагнозата безплодие върху мъжката психика може да бъде огромна, особено ако те отдавна искат да станат бащи. Същите проблеми, с които се сблъскват жените, се отнасят и за мъжете, защото и двата пола възприемат бъдещото родителството за даденост. Провалът на техните размножителни функции може да е опустошителен емоционално, особено ако се възприемат тясно свързани със сексуалността. Мъжете могат да възприемат диагнозата като нападение върху тяхната мъжественост, ако те са причината за безплодие.

бременност
Снимка: Istock

Емоционалните реакции на мъжете с диагноза безплодие могат да бъдат различни. Първоначалния шок и болка могат да бъдат много големи и мъже да се чувстват неудобно и дефектни, усещането за провал и липсата на важен житейски опит. Тъй като мъжете са по-малко склонни да показват чувства на депресия и тъга, техните външни емоционални реакции могат да се проявят под формата на вербален гняв, като по-социално приемлив начин на изразяване на мъжете. В действителност, този гняв е реакция на скръбта, която мъжете чувстват за тяхното безплодие.

Друга от възможните реакции е отдръпването им в мълчание относно проблема. Това обичайно е специфичен отговор на стреса, а не непременно липса на емоционални преживявания. В нашето общество, където мъжествеността е все още много важна, често срещано е да се посочва партньорката като отговорна за безплодието и като начин за защита от срама за мъжа.

Идеята за продължаване на генетичната линия е много силна за някои мъже, особено ако са единствени синове и трябва да продължат рода. Безплодието означава не само да не може да се продължи името на рода, но и семейните гени.

При диагноза мъжки фактор, често се появяват сексуални проблеми. Загуба на желание за интимност и проблемите с ерекцията са следствие от притесненията на мъжа за неговата роля на „мъж“ и способността му да функционира като такъв.  Освен това, самото лечение, което понякога изисква планиран секс и допълнителните тестове и прегледи, допълнително задълбочават проблема. Интимността и приятните емоции отстъпват на тревогите и напрежението. Някои мъже намират секса за безсмислен, защото няма да доведе до бременност. 

Отношенията им с приятели и близки също страдат – понякога избягват приятели, които имат собствени деца, семейните празници стават бреме, поради въпросите и натиска на роднините. Тъй като мъжете не са склонни да споделят, взаимоотношенията им с колеги и близки не могат да ги разтоварят от напрежението и тревогите.

бременност
Снимка: Istock

Бракът също страда. Някои мъже реагират на диагнозата, като казват на жените си, че е по-добре да си намерят „истински“ мъж , от който могат да забременеят „естествено“. Имат усещането, че са предали съпругите си. Стресът оказва влияние и дребните недоразумения прерастват в сериозни скандали. Някои мъже могат да потърсят доказателства за мъжествеността си и това, че са желани от другия пол извън брака. Повечето от мъжете обаче намират безплодието за предизвикателство, което изисква съвместните им усилия като двойка.

Процесът на лечението, периодите на изследвания, опити и очаквания, надежди и разочарования ги сближават, защото гледат на безплодието като общ проблем, което им помага да укрепят връзката си и да постигнат по-голяма близост с партньорката си.

Независимо че около 30% от безплодието е свързано с „мъжки фактор“, в много от случаите мъжете не са склонни или не са способни да споделят за своите проблеми и опит в лечението. Това донякъде се дължи на традиционното разбиране, че децата са женска територия или на наложеното през годините назад схващане, че зачеването е женски проблем. 

Мъжете трудно се обръщат към специалист. Жените са водещите в процеса на лечение – търсят информация, клиники, съветват се със специалисти, разговарят с познати, първи отиват при лекаря, тестват се, търсят помощ и подкрепа в интернет форуми и приятелски кръг. Мъжете се изследват на по-късен етап. Тази тенденция и инерция се повтаря и днес.

В Медицински комплекс „Д-р Щерев“ се работи с двойката като цяло и стремежът е да бъдат въвлечени и двамата партньори в целия процес на лечението – от изследванията, през процедурите и целия период на бременност и раждане. В разговорите с пациентите по време на информационни и консултативни срещи мъжете взимат активно участие – търсят обяснения, данни и доказателства, т.е. склонността е да се рационализира ситуацията и да се набележат възможните решения и следващи стъпки. Желанието за обсъждане на чисто емоционалните преживявания и споделянето на тревоги и опасения са все още приоритет на жените.

Много е важно да се знае, че безплодието е много лично преживяване. Не всички мъже реагират по еднакъв начин, тъй като всички те имат различен опит, характер, история. За едни процесът по справяне с това предизвикателство преминава по-бързо, други имат нужда от повече време и подкрепа. Поставянето на етикети и унифицирането не е полезно и ефективно.

Всяка нова житейска роля ни кара да се развиваме – да търсим нови стратегии за справяне, да тестваме поведение, да учим, да ставаме по-добри. Адаптацията е приемане. Необходимо е осъзнаването на новите отговорности, допълнителните задължения и ангажименти на всеки от родителите. Промяната изисква усилия и напасване. По-лесно е когато обичаме и умеем да прощаваме грешките – собствените и чуждите, когато сме заедно и разговаряме.