Какво ядем през първите години от живота си може да има значение много по-късно, включително за начина, по който се развива мозъкът и за психичното ни здраве. Ново изследване разглежда именно връзката между приема на захар в ранното детство и риска от тревожност в зряла възраст.
Учени от Университета в Съри са анализирали медицински данни на повече от 45 000 души, родени във Великобритания между 1951 и 1956 г. Периодът дава възможност на изследователите да проследят ефектите от различния прием на захар заради въведеното по време на Втората световна война и продължило до 1953 г. ограничение.
Какво показват данните?
Във Великобритания захарта е била разпределяна с купони, а приемът при възрастните е бил ограничен до около 40 грама дневно. Изследователите са сравнили хора, които са били изложени на ограниченията още в утробата и след това в различни периоди от ранното си детство, с хора, които не са били засегнати от режима.
При хората, изложени най-дълго на ограниченията, е отчетено по-слабо предпочитание към сладките храни и по-нисък риск от тревожност в зряла възраст. Вероятността те да съобщят за тревожност е била с 33% по-ниска в сравнение с хората, които не са били изложени на ограничения.
Разликата се наблюдавала и във възрастта, на която се появяват симптомите. При най-дълго изложените на ограниченията средната възраст за поява на тревожност е била около 62 години, спрямо около 55 години при останалите.
Виж още тук►Какви количества захар и сол са полезни за децата
След премахването на ограниченията консумацията на захар във Великобритания бързо се увеличила. Според учените обаче някои от разликите, свързани с ранното хранене, са се запазили десетилетия по-късно.
Защо първите 1000 дни са толкова важни?
Периодът от зачеването до около две години и половина се определя като ключов за развитието на детето. През това време мозъкът се развива изключително интензивно, а храненето е сред факторите, които могат да влияят върху този процес.
„Познаването на пълното въздействие, което захарта може да има върху физическото и психичното ни здраве през целия живот, би могло да подпомогне политиките в областта на общественото здраве и да промени начина, по който се храним“, посочва водещият автор на изследването Хана Навратилова.
Старшият автор Нобар Гайфман, професор в Университета в Съри, също отбелязва, че въпреки увеличаването на консумацията на захар след края на ограниченията, ранната хранителна среда изглежда е свързана с дългосрочни различия в психичното здраве.
Важно е обаче да се има предвид, че изследването разглежда връзки между хранителната среда в ранния живот и здравето десетилетия по-късно. То не доказва само по себе си, че приемът на захар в детството директно причинява тревожност или предпазва от нея.
Проучването е публикувано в списание Translational Psychiatry и поставя още един въпрос пред изследователите, доколко храненето в най-ранните години може да остави следа, която да се усеща много след края на детството.
Предишни изследвания, цитирани от авторите, показват, че богатите на захар диети могат да намалят плътността и наличността на серотониновите неврони, които имат ключова роля за регулирането на настроението. Според учените ограничаването на захарта в ранна възраст може да помогне за запазването на тези механизми и това да има значение за психичното здраве по-късно в живота.
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
