Какво да правим и да не правим, ако детето е загубило близък човек

Чуйте тази статия в аудио формат:

Знаем, че смъртта е неизбежна част от живота, но това е тема, която винаги е трудна. Още по-трудна става, когато се налага да я обсъдим с дете. В нашите вярвания битува усещането, че детето ще преживее болезнено всичко, свързано с тази тема и затова предпочитаме да я избягваме. Дали обаче това в действителност е така? Дали всъщност не сме ние възрастните тези, които изпитват болка, защото имаме цялостното разбиране за смъртта?

Как децата разбират смъртта?

Това е въпрос, на който много изследователи са посветили своите проучваня, стигайки до извода, че самото явление „смърт” се преживява по различен начин в различните възрасти, в съответствие с когнитивното и психично ниво на развитие.

Какво е смъртта от научна гледна точка – тя се констатира при необратимо прекратяване на всички жизнени функции. В този смисъл, за да стигнем до осъзнаването на това явление е необходимо да имаме разбирането за следнте основни признаци: причинност, необратимост, неизбежност и универсалност.

Всичко това означава, че изграждането на представа и понятие за смъртта при децата е продължителен еволюционен процес на осъзнаване на това специфично явление. И това не може да бъде постигнато от тях само по механизма на аналогията с познанието на явления от други области.

С други думи, децата на различна възраст ще разбират и възприемат отделни и различни страни на явлението „смърт”. Важно е да се подчертае, че на всеки етап от тяхното развитие представата им ще отразява собствените им наблюдения и общото им умствено развитие.

Изследванията в тази област показват,че до достигане на истинската представа за смъртта може да се говори едва към 7-мата година от живота на детето. Тази представа включва и когнитивни и афективни компоненти, т.е., както познавателната, така и емоционалната сфера.

Изграждането на тази представа при децата е своеобразен специфичен процес, който минава през няколко стадия:

Ранно детство (1-3 г.) - За повечето специалисти това е възраст в която няма никакви признаци за разбиране на смъртта и дори самата дума липсва като употреба. Въпреки това обаче, децата през ранното детство могат да пренасят по аналогия впечатленята си от една ситуация в другаи и да правят на тази база умозаключения, пък било то и неправдоподобни.

Интересен пример за подобно възприятие е случаят с двегодишно дете, описан от детския психолог Орбах. Това е собственият син на психолога, който той возел в колата си, но автомобилът спрял, тъй като бензинът свършил. Една реплика на бащата останала запечатана в съзнанието на две годишното дете – „без бензин колата не може да запали, не може да се движи”. Следва поредица от неспокойни нощи за две годишното момченце. То започнало да иска нощното си шише с биберон, което отдавна било забравило. В резултат на продължителни и настойчиви усилия от страна на бащата детето разкрива истинската причина за своята новопоявила се тревожност. Повторило почти същата реплика – „без шишето няма да мога да запаля и да се движа”.

Ето как работи принцпът на аналогиите в тази възраст. Важно е да се подчертае, че за малките деца смъртта все още е временно и обратимо явление, т.е., нещо като почивка или спане.

На 4-5 годишна възраст детето вече установява отделни физически признаци на смъртта (напр. мъртвият не може да се движи), нейната окончателност и необратимост. Смъртта се свързва като преживяване на мъка и скръб от страна на близките на починалия. Но както явлението, така и думата „смърт” не предизвикват у децата на тази възраст съответната емоционална реакция. Това означава, че представата за смърта на този етап е компонент на когнитивните функиции, но не и на афективните.

Характерно за тази възраст е т.нар. „магическо мислене”. Т.е. детето използва магически обяснения за ставащото около него – причината нещата да се случват са вълшебствата. В съответствие с тази спецификана на мисленето е възможно някои малки деца да възприемат себе си като причина за смъртта на някои близки и да се самообвиняват.

Препоръчва се за деца на такава възраст смъртта на близки хора да се разкрива конкретно, а не като нещо тайнствено и загадъчно. Важно е да се има предвид, че в този период представата за смъртта е като за своеобразно „напускане” , включваща възможността за „връщане обратно”.

Към края на предучилищна възраст (6-7г.) вече може да се говори за цялостна представа за смъртта. И все пак не трябва да се забравя,че „цялостна представа” може да е относително понятие, което зависи не само от календарната възраст, но и от контитивно и емоционално развитие на всяко дете. А също и от семейните традиции и влияния за това разбиране. Има семейства, в които темата е табу.

Освен необратимостта на смъртта, 6-7 год. деца осъзнават и причините за нея – старост, болест, злополука, убийство, самоубийство. В този етап новият и най-важен признак е емоционалната реакция. Наблюдава се загриженост на детето за неговите близки и особено за майката, проявява се интерес към ритуалите. Онова, което все още липсва на детето за едно наистина пълно разбиране за смъртта, е фактът, че то все още не отнася смъртта към самото себе си, т.е. не осъзнава нейната универсалност и вездесъщност.

Едва към 8-9 год. възраст децата навлизат по-дълбоко в причините за смъртта, особено биологичните. В резултат на това те могат да разберат вече нейната неизбежност и валидност за всички живи същества, включително и за самите себе си. В тази възраст се наблюдава подчертан интерес към онова, което следва след смъртта, но все още няма емоционална реакция и страх от нея за себе си.

Повечето от нас знаят, че смъртта настъпва по много начини - внезапно, очаквано, продължително или случайно. Едно от трудните предизвикателства на родителския опит е да се намери начини да се изрази случилото се, да се осмисли и накрая да се приеме.

Предлагаме няколко насоки за родителите, които ще помогнат да говорите за смъртта с детето си. Но винаги трябва да имате предвид възрастта и по-горе описаните етапи за нейното осъзнаване.

Какво да правим и какво не бива да правим?

„ДА” :

- Кажете истината за случилото се възможно най-скоро. Истината ще даде обяснение за вашите сълзи, мъка и болка, която изпитвате в този момент. Вашата откртост и емоционалност ще помогне да детето да се научи как да скърби.

- Бъдете готови да посрещнете различни емоционални реакции. Бъдете наясно, че както и да подходите към тази тема, детето ви ще се разстрои, а може би и ще се ядоса на тази загуба. Приемете реакцята на детето, каквато и да е тя. Дайте му време да обработи първоначалната травма, след което ще имате възможност отново да се върнете към случилото се и да поговорите.

- Уверете се, че използвате правилните думи. Мнозина намират директните обяснения като „мъртъв”, „умрял” за смущаващи и предпочитат да използват заместващи фрази като „почина”, „изгубихме”, „ отиде си” , „заспа завинаги” и други. Изследванията обаче показват, че използването на реалистични думи за описание на смъртта помагат при процеса на скърбене. Освен това се избягват нереалистични очаквания и идеи, които детето може да формира, предвид фантазното мислене, типично за него.

- Споделете информацията на дози. Преценете с какво може да се справи вашето дете, като предоставяте фактите полека, а не наведнъж. Така ще се ориентирате какво да правите въз основа на въпросите, които детето ще задава.

- Не се притеснявайте да кажете „Не знам”. Да имаме отговора на всички въпроси е трудна работа, а и не е редно да създаваме такива очаквания у детето. Полезно е да му кажете, че има неща за които няма как да знаете, особено, когато и вие минавате през болката. Има въпроси за смъртта, чиито отговори са трудни и дори непосилни.

- Плачете. Плачете заедно. Сълзите лекуват.

- Позволете на детето да участва в ритуалите. Позволете му то да избере снимка или възпоменателни слова за погребалния ритуал на любимия човек. Това ще му помогне да придобие усещане за контрол над травматичната загуба.

- Подгответе детето за това, което ще види в погребалния дом и повреме на службата. То трябва да знае какво да очаква. Кажете му какво ще види, кой ще бъде там, обяснете, че хората ще се чувстват разстроени. Ако смятате,че ще ви е трудно по време на ритуала, вземете с вас някой, който да се погрижи за детето.

- Подгответе детето си за бъдещето без любимия човек. Говорете за това, че ще е трудно, но че ще може да разчита на вас за подкрепа. Говорете си за починалия и разглеждайте заедно снимки и спомени.

- Бъдете готови да говорите често за мислите и чувствата, през които минавате и вие, и детето. Вероятно темата за смъртта ще е актуална седмици и дори месеци и това е нормално, защото скърбенето е процес. Бъдете на разположение за всяка дискусия, която детето инициира.

- Не забравяйте да се погрижите и за себе си. Като родители понякога сме твърде ангажрани от стремежа си да бъдем полезни на детето си. За да може наистина да бъдем, грижата за себе си през периода на скърбене е от ключово значение. Още повече, че децата учат това, което виждат, така че в този критичен момент бъдете пример за подражание.

„НЕ”

- Не крйте мъката си от детето. Виждайки,че скърбите за своя блзък, това ще даде възможност на детето да разбере,че е нормално да страдате и да плачее при преживяването на значителна загуба.

- Не се страхувайте да споделяте спомени за любимия човек. Понякога родителите се страхуват да говорят за починалия, мислейки, че това ще причини болка на детето. Изследванията обаче показват, че болката от преживяването на спомени или споделянето на истории всъщност има терапевтичен ефект и подпомага преминаването през травмата.

- Не избягвайте контакта с детето, защото се чувствате безпомощни, неудобно ви е или не знаете какво да кажете. Понякога един разбиращ и съчувстващ поглед може да бъде достатъчен за осъществяване на здрава връзка. Дори прегръдка или само докосване може да доведе до облекчение при детето.

- Не променяйте темата, ако детето случайно влезе в стаята, където вие разговаряте с друг за случилото се. Това би превърнало темата в табу. Вместо това коригирайте формулировката, изказа и нивото на информация в присъствието на детето.

- Не променяйте ежедневието си. Децата се нуждаят от последователност. Опитайте колкото е възможно да запазите предишните си ежедневни занимания у дома и на работа. Също така, уверете се, че вашето дете продължава да участва в обичайните си дейности в училище и в социални събития.

- Не мислете, че смъртта налага забрана върху смеха. Смехът е чудесно лечебно средство. Да се смееш на спомени или моменти с любимия човек е маркер за това, колко важно е присъствието му в живота ви.

- Не поставяйте ограничение за времето и начинът, по който детето или вие ще преживеете случилото се. Всеки скърби по свой начин. Приемете, че ще настъпят промени в живота ви и ще е необходимо време да се адаптирате. Ако усетите, че не се справяте сами и имате нужда от подкрепа, не се колебайте да потърсите професионална помощ!

Автор: Велислава Николова (Психопознание)