Депресията след бременността е по-често срещано явление, отколкото хората си мислят. Това е състояние, което е свързано с хормонални, соцални и психологически промени, които настъпват в този период. Приблизително 15% от жените преживяват депресивни състояния след като са родили.

Важно е да се отбележат две неща:

Първо - терминът „следродилна депреся” може да включва един по-широк спектър от физиологични симптоми и емоционални преживявания, които в една или друга степен много майки преживяват.

Второ – при навременни и адекватни мерки следродилната депресия може да се преодолее.

Като една от основните причини за следродилната депресия изследователите изтъкват хормоните. Знае се,че нивата на някои от тях, като естроген и прогестерон, се увеличават многократно по време на бременността,а след раждането рязко намаляват. Други пък, като пролактин, се увеличават именно след раждането. Всъщност, става въпрос за хормонален дисбаланс, който има относителна продължителност и може да се окаже серозно предизвикателство.

Ако към това добавим и съвършено новата житейска стуация, която освен с радостта от новия живот, често е свързана и с несигурност, ще видм,че предпоставките за следродилна депресия могат да са многообразни. Повишената тревожност от отговорността на новата родителска роля може да ни изправи пред усещането за несправяне.

Проведени изследвания показват какви допълнителни фактори, могат да допрнесат са обуславянето на следродилната депресия:

· Лична или фамилна история на депресия, тревожност или следродилна депресия

· Предменструално дисфорично разстройство;

· Липса на подходяща подкрепа в отглеждането на бебето;

· Финансови проблеми;

· Проблеми и стрес в междупартньорските взаимоотношения;

· Усложнения по време на бременността, раждането или кърменето;

· Скорошни събития в живота, генериращи стрес – загуба, смяна на жилище, загуба на работа и др.;

· Многодетна майка;

· Майки, чиито новородени имат нужда от неонатални интензивни грижи;

· Майки, които са минали през лечение на репродуктивни проблеми;

· Проблеми с щитовидната жлеза;

· Диабет (тип 1, тип 2 или гестационен);

· Злоупотреба с психоактивни вещества;

бебе
Снимка: Istock

Наличието или съчетанието на някои от тези фактори могат да доведат до душевен дискомфорт, който да наподобява симптомите на депресия. В следродилния период депресивните състояния могат да се проявят чрез определени симптоми с различна степен на задълбоченост. Необходимо е да се направи тяхното разграничение.

Най-често срещаното състояние (при ок.80% от майките) е т.н.“ baby blues”. То би могло да се определи като временно състояние на тревожност точно след раждането, при което се наблюдават внезапни промени в настроението, усещане за нетърпение, раздраза, неспокойствие, тревога и самота у майката. Характерно за състоянието „baby blues” е, че то се случва непосредствено след раждането и може да трае както само няколко часа, така и да продължи до 1-2 седмици след раждането. Най-често няма нужда от специфична интервенция, но консултация със специалист, както и подкрепа от близки и други майки, биха подпомогнали за по-бързото му преодоляване.

Следродилната депресия (postpartum depression) се среща при ок.15-20% от майките. Жената може да изпитва подобни емоции като при “baby blues”, но в този случай те са много по-интензивни и силни. Един от основните маркери е,че това състояние нарушава очакваното и обичайно функцониране на майката. Следродилната депресия би могла да възпрепятства изпълнението на ежедневните задачи.

На практика следродилната депресия отговаря на същите симптоми, характерни за депресивното разстройство, но с тази разлика,че се проявява в перода до 3 месеца след раждането.

За да бъде поставена такава дагноза, следва да са налице, за период от поне две седмици, определени симптоми като:

· Трайно потиснато настроение (дистимия);

· Безрадостност и загуба на интереси, неспособност да се изпитват удоволствя (анхедоня);

· Повишена уморяемост (анхедоня); Тук трябва да се има предвид,че това е симптом, който е типичен за обичайните задължения на майката, свързани с грижата за новороденото. Т.е., ако не се проявява в съчетание с останалите симптоми, може да се приеме за релевантен на ситуацията.

· Загуба на тегло;

Това е диагноза, чието поставяне следва да се направи от психиатър!

Депресивните състояния са основна част от психичните заболявания, затова не бива да се подценява! Те често водят до изразено влошаване на социалното функциониране и понижаване качеството на живот. А понякога представляват риск за живота на пациента, а в случая и на бебето. Последствята могат да бъдат изключително неблагопрятни и при формрането на връзката майка-дете. Освен това, състоянието на майката е от съществено значение за когнитивното и емоцонално развитие на детето. Ето защо не се колебайте да потърсте професонална помощ!

Вижте ТУК част II на материала - Помощ при следродилна депресия >>>