Чуйте тази статия в аудио формат:
Чували сте историите за деца, които се захапват едно друго на детската площадка и сте ставали свидетели на това, че буйно 2-годишно дете удря майка си от гняв в супермаркета.
Всичко това е доста нормално от гледна точка на развитието: малките деца са малки хора с големи емоции и понякога да "избухнат" е единственият начин да уведомят нас, възрастните, че са уморени, гладни или просто ядосани.
Но какво ще стане, ако вашето малко дете изхвърля разочарованието си върху... себе си? Страшно е да гледате как детето ви удря главата си със собствената си ръка или удря главата си в стената.
И си задавате въпроса: Това нормално ли е, или трябва да се притеснявам?
Ето защо вашето дете се самонаранява и какво можете да направите, за да му помогнете.
Защо се случва?
Ето няколко причини вашето малко дете да реагира по този начин:
Липса на комуникативни умения
Ако детето ви изпитва големи емоции – като гняв, ревност, страх или объркване – но речникът му все още не е наваксал, удрянето може да изглежда като единствения начин да ви каже какво се случва в малката му глава. То също може да бъде раздразнено от себе си, че не може да изрази как се чувства, и може да е естествен отговор да се удари по главата от разочарование.
Кога проговаря детето и как да му помогнем?
Самоуспокояване
Някои деца жадуват за физически сетивни преживявания повече от други или имат леко притъпено чувство за болка. В отговор те могат да се обърнат към удряне, за да изпълнят желанието си за физическа стимулация. Някои деца също се обръщат към повтарящи се физически движения като начин за самоуспокоение, когато са стресирани или уморени.
Получава ответна реакция
Малките деца са малки нарцисисти - те наистина харесват вашето внимание и ще направят почти всичко, за да го получат. Ако сте имали силна реакция първия път, когато са се ударили, те може да повтарят поведението, за да продължат да ви възбуждат.
Или може да е, за да спечелят положителна реакция: може би вашето дете е копирало поведението на някой друг, вие или вашият партньор сте се засмяли и сега то отново търси това положително подкрепление.
Нещо го боли
Ако детето ви има ушна инфекция или му никнат зъбки, но не може да ви каже, то може да се удари, за да ви накара да разберете за дискомфорта му,
Какво можете да направите, за да го спрете
Преди да се заемете с дългосрочни решения, трябва да измислите някои краткосрочни, за да предотвратите нараняването в момента. Ако детето ви удря активно главата си, уверете се, че острите ръбове и ъгли са защитени.
Можете също така да изберете да увиете ръцете си здраво - но не прекалено плътно - около тях, за да предотвратите продължаването на поведението.
Що се отнася до дългосрочен план, имате някои възможности за избор. В определени ситуации може да е най-добре да игнорирате поведението. Например, ако смятате, че детето ви го прави, за да предизвика реакция от вас, то вероятно ще спре, когато разбере, че вече не му привлича вниманието.
В други ситуации обаче може да искате да изпробвате следните стратегии, за да видите дали някоя от тях спира поведението.
Ако детето ви е разочаровано, изпитва болка или търси сетивна информация, не искате да пренебрегвате факта, че то се опитва да ви съобщи това. Ето как можете да помогнете.
Обърнете внимание на всякакви физически нужди
Ако детето ви очевидно се удря, защото е гладно, студено му е, никнат му зъби или е жадно, няма да можете да постигнете нищо с поведението му, докато физическите му нужди не бъдат задоволени.
Опитайте се да го накарате да се чувства по-удобно, след което му покажете как може да ви уведоми в бъдеще, че има нужда от нещо от вас.
Трябва също да се опитате да обърнете внимание на тези модели. Ако забележите, че се удря, когато пелената му е мокра или пропуске време за закуска, можете да опитате превантивно да посрещнете тези нужди, преди да се превърнат в удряне.
Пренасочете енергията му
Никога не е твърде рано да научите детето си на правилния начин да изразява своя гняв или разочарование.
Ако се удря, защото кулата му от блокчета е паднала отново, опитайте да му покажете подходящ начин да се успокои. Може да ударя възглавница или плюшено животно, да тропа на място или да напусне стаята.
В зависимост от вашето дете може също да сте в състояние да го запознаете с някои подходящи за деца техники за успокояване – като дълбоко дишане – за да останете спокойни всички в разочароващи моменти.
Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции
Говорете му през какво преминава
Понякога просто искаме да бъдем чути, нали? Това се отнася и за децата!
Ще се изненадате колко бързо големите реакции на някои деца могат да бъдат разсеяни, когато техният родител падне на тяхното ниво и признае, че това, през което преминават, е трудно.
Не само потвърждава чувствата им, но им показва, че ви е грижа за тях – и разбирате как се чувстват.
Следващият път, когато вашето малко дете се удря, защото сте му казали, че не може да яде бисквити за обяд, насочете вниманието си към него и кажете категорично: „Знам! ТОЛКОВА е разочароващо, нали? Иска ми се и аз да ям бисквити за обяд!“
След това, когато детето ви е по-спокойно, можете да продължите да обяснявате защо не можете да ядете бисквитки за обяд - и как то може да реагира по-добре следващия път.
Помогнете му да обозначава големите чувства
Всички сме склонни да обединяваме чувствата в категории „добри“ и „лоши“, но това може да затрудни вашето малко дете да реагира правилно на различни нива на „лоши“ чувства (като гняв, разочарование или страх, объркване).
Като му дадете конкретни думи, за да опише цялата гама от човешки емоции, това може да му помогне да разбере как да споделя устно своите сложни емоции с вас. Плюс това може да избегне някои сривове, свързани с комуникацията, в бъдеще.
Как да помогнем на детето да разбира и разпознава емоции (Част 2)
Има много ресурси онлайн, които помагат на децата да идентифицират големите чувства. Например:
- Разпечатайте флашкарти или плакати за чувства.
- Купете книги с картинки, подходящи за малки деца.
- Ролева игра с кукли или плюшени животни.
- Гледайте телевизионни предавания, фокусирани върху емоционалната регулация (заедно, за да можете да говорите за това!).
- Бъдете пример за подражание, като отбелязвате собствените си чувства пред детето си през целия ден.
Кога самонараняването може да е причина за безпокойство
Въпреки че това е доста типично поведение, което детето ви вероятно ще израсне (особено ако му дадете нови инструменти за справяне!), има няколко признака, че може да се случи нещо друго и че може да се нуждаете от професионална помощ.
Може да се наложи да потърсите външна помощ, ако:
- Опитали сте да спрете поведението с обичайните стратегии и нищо не се е променило или се е влошило.
- Детето ви се самонаранява (нанася удари, натъртвания или драскотини).
- Вашето дете има забавено говорене или изглежда не може да ви чува ясно.
- Вашето дете проявява признаци на физическо заболяване, като температура, загуба на апетит, умора или раздразнителност.
- Вашето дете също има симптоми на състояние на развитие, като разстройство от аутистичния спектър.
Може ли да е аутизъм?
Вероятно не.
В по-голямата си част това поведение е фаза: докато вашето малко дете измисля по-добри начини да общува с вас, да се самоуспокоява или да привлича вниманието ви, то трябва да спре да използва тази конкретна тактика, за да получи това, което иска или това, от което се нуждае.
Това е особено вярно, ако вашето малко дете се развива според очакванията.
Единственият път, когато този тип поведение може да бъде червен флаг за разстройство на развитието като аутизъм, е ако това не е единственият симптом, който сте забелязали.
Ако детето ви се удря често и се мъчи да установи зрителен контакт, не се интересува от социално взаимодействие, извършва повтарящи се поведения или има забавена реч или двигателни умения, може да има по-широка диагноза.
Кога да говорите с Вашия лекар
Ако сте забелязали няколко други обезпокоителни признака заедно със самонараняващото поведение на вашето малко дете, разумно е да се обадите на вашия лекар.
Специалисти може да се срещнат с вас и вашето дете, за да направят физически преглед и да ви зададат куп въпроси относно растежа и развитието на детето ви. Те могат да преценят, че всичко е наред, или може да ви насочат към специалист, който може да оцени детето ви по-задълбочено.
Но дори и да не сте забелязали други симптоми, пак е добре да се обадите на лекаря на детето си и да получите съвет.
Ако не сте сигурни откъде да започнете или каква стратегия може да работи най-добре за вашето дете, помолете вашия лекар за помощ.
И за финал...
В повечето ситуации удрянето на малко дете в главата е странна, но не и необичайна фаза на развитие.
Когато съчетаете ниската толерантност на малкото дете към чувството на неудовлетвореност с ограничени комуникативни умения и силна нужда от родителско внимание, лесно е да разберете как да се удряте изглежда като разумен начин да получи детето това, което иска, или да ви каже как се чувства.
Обикновено можете да разрешите този проблем у дома, но ако се борите да го спрете - или сте забелязали други симптоми, които предполагат, че може да има забавяне или разстройство, причиняващо поведението - не се колебайте да се обадите на Вашия лекар.
