„Когато синът ми започна гимназия, по-голямата му сестра каза: „Не се раздавай напълно в гимназията“. Тя го /предупреждаваше да не се стреми към перфектното изживяване – перфектни оценки, спортни постижения и социален живот“, казва семейният консултант Гейл Маккой Уилкинс за изданието Today’sParent.com.

Често учениците отиват в гимназията, водени от подобен перфекционизъм. Родителите, приятелите и социалните медии могат да ги притискат да се отличават в личния, социалния и академичния си живот.

Тийнейджърите се надяват, че справяйки се добре преди дипломирането, ще се отличават по-късно в живота си. Изследванията обаче показват, че перфекционизмът не е необходим, за да могат учениците да процъфтяват след гимназията.

„Виждала съм това от първа ръка като семеен консултант и родител“, разказва Уилкинс, която освен консултант за семейства, е майка, баба и основател на организацията с нестопанска цел Family Education Initiative. Тя има специализация в подкрепа на родители и тийнейджъри, а освен това ръководи коучинг организация за семеен живот в Северна Каролина. „Вместо това насърчавам родителите да се въздържат от това да насочват своите тийнейджъри към перфектно представяне в гимназията или да отглеждат тийнейджъри, които дават приоритет на безупречните постижения“, допълва тя.

Тийнейджърите не се нуждаят от перфектен успех, за да просперират

Една от най-важните области, в които тийнейджърите се борят с перфекционизма, са оценките. Важността от получаването на отлични често е подчертавана от възрастните.

Добрите оценки обаче не са необходими за житейски успех, напомня Гейл Маккой Уилкинс. Често хората, които не са били най-добрите в класа, се издигат в избраните от тях самите области, пише авторът Адам Грант в книгата си „Скрит потенциал, науката за постигане на велики неща“ (“Hidden Potential, The Science of Achieving Greater Things”).

Успехът е многоизмерен и академичното представяне е само един от неговите аспекти. Въпреки че учениците, които получават петици и четворки, може да имат по-нисък среден успех, те придобиват ценни умения по други начини. Тези оценки дават на учениците опит в преодоляването на предизвикателствата, възприемането на провала като възможност за учене и развиването на издръжливост при трудности.

„Синът ми невинаги получаваше перфектни оценки в гимназията и все пак беше приет в няколко университета и завърши дипломата си за четири години. След това той се върна, за да завърши магистърската си степен и завърши образованието си, и произнасяше реч при дипломирането на своя випуск. „Неперфектното“ му представяне в гимназията не попречи на бъдещите му успехи“, разказва Уилкинс.

Съвършенството в социалните медии

Често децата се учат да преследват перфекционизма заради това, което виждат по екраните си. В социалните медии тийнейджърите стават свидетели на привидно перфектни ученици, инфлуенсъри и спортисти. Милионите гласове онлайн карат тийнейджърите да се чувстват неадекватни и недостатъчни в дейностите и постиженията си.

Социалните медии вече са дълбоко вкоренени в нашата култура - почти невъзможно е тийнейджърите да не бъдат повлияни.

Родителите могат да се намесят и да помогнат на тийнейджърите да се ориентират в това, което виждат онлайн. Първо, започнете, като възпитате тийнейджърите си да имат самооценка и здравословно мислене. От ранна възраст децата трябва да научат, че стойността им не зависи от външния вид, оценките или приятелите.

Важно е да се преподава и медийна грамотност: способността за критичен анализ на информация в медиите, включително социални медии като Instagram или TikTok, и определяне на нейната точност или достоверност. Това включва и как да разглеждате потока си от информация внимателно, без да приемате всичко онлайн като истина.

Децата могат да имат по-здравословни взаимоотношения със социалните медии, като създават и поставят граници, които не им позволяват да бъдат привлечени към по-вредните нагласи на социалните медии.

Освен това родителите могат да се застъпват за защита на децата в социалните медии, като споделят всякакви опасения за безопасността на социалните медии с образователните съвети, държавните и местните власти.

Намаляване на натиска от страна на родителите

Въпреки че родителите невинаги умишлено учат своите тийнейджъри да бъдат перфектни, понякога те несъзнателно допринасят за това чрез своето отношение или реакции. Важно е да запомните да не хвалите своя тийнейджър само за перфектни действия, а вместо това да го учите на стойността на несъвършенствата.

„Предлагам родителите да учат децата да се съсредоточават върху постигането на това, което е „напълно приемливо“, а не върху това, което е перфектно. Това позволява на тийнейджърите да си поставят ясни, предизвикателни цели, без да очакват безупречност“, смята Гейл Маккой Уилкинс. Според нея целите трябва да наблягат на напредъка и предизвикването на собствените граници, а не само на крайния резултат.

Родителите могат още да научат тийнейджърите, че несъвършенствата са част от пътуването към личностно и професионално израстване.

С приветстване на несъвършенството, поставяне на реалистични цели и насърчаване на подкрепяща среда родителите могат да дадат възможност на своите тийнейджъри да се справят с предстоящите предизвикателства, без да се предават на натиска на съвършенството.

Бележка за тийнейджърите

Ето какво би искала да каже Гейл Маккой Уилкинс на подрастващите:

„Толкова често се напрягаме и мъчим да бъдем перфектни. Възлагате ли все повече очаквания на себе си? Страхувате ли се от провал?

Не е необходим перфекционизъм, за да разгърнете пълния си потенциал. Вместо това се фокусирайте върху постигнатия напредък, независимо дали е голям или малък. Понякога ще направите няколко крачки назад, но продължавайте да се движите напред и да се учите от всеки недостатък. Толкова е важно да си прощавате.

Не забравяйте да погледнете назад и да помислите как вашето минало „аз“ би видяло настоящите ви постижения. Позволете си да бъдете горди и удивени от растежа си. Не забравяйте, че измервайте успеха си чрез препятствията, които сте преодолели.

Не е нужно да сте перфектни. Вместо това се съсредоточете върху израстването и напредъка си стъпка по стъпка.“