Докато мозъците на нашите малки деца са в процес на изграждане, за да придобият по-голям контрол над гнева си, можем да им помогнем в две критични области: съвместно регулиране и установяване на принцип, че се чувстваме комфортно с гнева си, стига всички останат в безопасност.

Това твърди д-р Емили Едлин, клиничен психолог и автор на книги, който отговаря на родителски въпроки в рубриката „Питай майка си“ на изданието Parents.com.

Една читателка се включва със следния проблем:

„Детето ми е на 3 години и половина, а когато се ядоса, гледа с присвити очи, стиснати зъби и понякога ръмжи. Очевидно е, че е много ядосана и това се случва доста често, когато не стане на нейното или ѝ се каже „не“. Преди удряше и риташе. Успях да я накарам да не прави това, като ѝ позволих да използва израженията си, за да покаже гняв, но сега сме в това положение. Какъв е най-добрият начин да ѝ помогнем да изрази гнева си по здравословен начин?“

Според д-р Емили Едлин в този случай работата с детето очевидно се отплаща – момиченцето показва самоконтрол и напредък, с които и двамата родители трябва да се гордеят! „На нейната възраст ръмженето с ядосано лице е изразяване на гняв по здравословен начин, защото в процеса не са наранени хора или имущество. Предлагам да сменим въпроса: „Как да продължа да ѝ помагам да изразява гнева си по здравословни начини?“ Това, което продължавате да правите с нея по време на тези епизоди на гняв, има значение, тъй като мозъкът ѝ развива умения за емоционално регулиране с всеки изминал ден на силни чувства и отсъствие на това, което иска да получи“, пише в отговор експертът.

Ето какво още съветва кличният психолог по темата за справянето на децата с гнева.

Забраненото чувство

„При впечатления от родители около себе си и в работата със семейства забелязах, че гневът може да бъде нашата най-трудна за управляване емоция“, споделя д-р Едлин. Като деца начините, по които сме виждали възрастни да изразяват гняв, могат да се разиграят с нашите собствени деца. Гневът на детето ни е способен да бъде емоционален тригер за онези от нас, чиито близки избухват лесно, или непозната територия за онези, чиито роднини се отдръпват и замълчават, когато са ядосани, заявявайки, че изразяването на гняв не е позволено. Тъй като гневът ни кара да се чувстваме неудобно по ред причини, ние често предаваме на децата си как да изразяват емоции...освен гнева. Ако се чувстваме по-комфортно с него като естествена човешка емоция, ние помагаме на децата си да приемат своя собствен гняв, в крайна сметка без да нараняват никого или да ръмжат.

Гневът и младият мозък

Малкото дете разполага с нужната част от мозъка, за да изпита силни емоции внезапно, но все още няма мозъчно развитие, за да овладее тези емоции. „Когато работя с деца в своя терапевтичен кабинет, с почти всяко от тях започвам с основите на емоциите, независимо от възрастта: забелязване на това как се чувства в тялото си, етикиране на чувствата и след това артикулиране на емоции, за да замени в крайна сметка експлозивното поведение.“

След години терапевтична практика и майчинство д-р Емили Едлин може да потвърди, че малките деца най-често нямат способността спокойно да заявят какво чувстват, когато са ядосани. „Твърде сложно е за техните мозъци – означава да забележиш, да спреш силен импулс, да имаш прозрение, а после да можеш да изразиш с думи силно емоционално преживяване“, казва тя. А да не забравяме, че и доста възрастни се борят с това.

Управлявайте очакванията

Д-р Едлин посочва важна концепция от детското развитие, критична за изразяването на гнева градивно, която се нарича „скеле“. Тя е свързана с подпомагането на децата да изградят важни умения по начин, който съответства на уменията, които вече имат, и готовността им да повишат нивото. Това е например заместването на разрушителните прояви на гняв с изражения на лицето и вокализации, които изразяват гнева по безопасен начин. Следващ етап на замяна на този тип изразяване е с такова, което е по-подходящо в обществото, вместо поведение на животно в клетка.

Тъй като за 3-годишно дете вероятно е висока летва да изразява своя гнява спокойно с думи, д-р Едлин препоръчва съсредоточаване върху две цели като следващи стъпки в развитието: физическо регулиране на силна емоция и детето да се почувства комфортно с гнева си. Овладяването на тези умения за справяне в крайна сметка намалява силата на гнева и дава инструменти за емоционално регулиране, които да продължат през целия ​​живот. Страхотната новина е колко голямо влияние оказват възрастните върху децата на тази възраст, така че близките на детето могат да бъдат неговите най-големи учители по емоционалност.

Съвместното регулиране е ключово

Може да звучи превъзнесено, но саморегулирането всъщност е една от най-мощните ни стратегии за емоционално здраве: да се научим да успокояваме телата си, когато сме в беда. Регулирането заедно с децата, наречено съвместно регулиране, им помага да усетят как тяхната нервна система преминава от повишена готовност към спокойствие. Силната тревога, която се появява, когато изпитваме силни емоции като страх и гняв, може да включва учестено сърце, висока телесна температура, напрегнати мускули и учестено дишане.

„Когато 7-годишният ми син – пословичен със силните си емоции – се разгорещи, понякога взимам ръката му в моята, слагам я на гърдите му и просто казвам „почувствай сърцето си в момента“. Малките деца и децата в предучилищна възраст (и някои 7-годишни) се нуждаят от нас, за да регулираме с тях, което означава, че ние трябва да бъдем регулирани (или казано по-просто, спокойни)“, обяснява д-р Едлин. Когато останем спокойни и предложим физически комфорт като прегръдка, поставяне в скута ни или държане за ръце, нашата по-спокойна нервна система помага на малките детски тела да регулират по-добре тези свои големи емоции.

Моделиране на приемането на гнева

Следващият най-голям дар, който според д-р Емили Едлин можете да предложите като родител, е да демонстрирате, че гневът е приемлива емоция. Постигаме това, като показваме, че нямаме против децата ни да са ядосани. Това означава да избягваме два често срещани капана: да ги разубеждаваме, че не изпитват гняв, и самите ние да бъдем превзети от него.

„Гневът на най-малките ни деца може да изглежда доста смешен на пръв поглед, така че е лесно да кажем: „Това не е голяма работа – успокой се!“ Правила съм го и аз“, признава експертът. Когато е възможно обаче, думи на съгласие: „Ядосан си, защото не получаваш това, което искаш, а това е наистина трудно“, предлагат съпричастност, която постига повече.

„Имала съм своите моменти, в които съм искала децата ми просто да спрат да се разстройват, но научих колко е важно да се придържам към състраданието толкова често, колкото мога, и по-рядко да прибягвам до спиране на гнева (със собствени викове) или бягство от него (да се разсейвам със скролване във Facebook)“, разказва д-р Едлин.

Точно както когато са тъжни, а вие седите до тях, разтривайки гърбовете им, докато плачат, покажете на децата, че могат да се ядосат и да преодолеят това: „Виждам, че наистина си ядосан. Тук съм. Когато си готов, седни в скута ми.“ Но не забравяйте: ние приемаме всички емоции, но не всяко поведение! Докато децата са ядосани, ние продължаваме да поддържаме безопасността: „Няма проблем да си ядосан, но не и да ме удряш.“

След като телата им се успокоят, можете да водите диалог за това какво ги е ядосало, как са се почувствали и какво е помогнало да премине. Това помага на децата да практикуват самосъзнание, да идентифицират стратегии за справяне и да изградят увереност, че гневът преминава, също както най-страшните гръмотевични бури, които в крайна сметка приключват.

Изводът

С време, практика и много търпение децата ще преминат отвъд етапа на разгневено животно. Приемането на самата емоция на гняв, докато работите върху уменията за изразяване на всеки етап от развитието, ще подготви добре децата за дългосрочно емоционално здраве. Те ще бъдат щастливци да имат толкова мъдри и отдадени родител, дори понякога да се ядосвате на детския гняв. В крайна сметка всички вкъщи сте хора, но децата поне ще знаят, че винаги сте до тях – дори когато ръмжат.