Всяка майка се е оказвала в ситуация, в която детето ѝ е направило бъркотия или се е държало „неприлично“, било то у дома или на обществено място.

Когато обаче детето ви се държи по начин, който ви избутва до ръба на нервен срив, задайте си този въпрос: Ще продължи ли да прави това след 10 години? Ако отговорът е „не“ и ви се струва правилно, просто се отпуснете.

Тази концепция е очертана от авторката Карис Мъри в книгата „Дисциплина, основана на достойноство“ (“Grace Based Discipline”). Идеята е, че ако няма вероятност децата ви да проявяват това поведение след 10 години, тогава не правете от мухата слон. Не създавайте тревога, пречка във взаимоотношенията или ненужна борба за власт заради нещо, което е свързано с възрастта, а не е ценностен или морален проблем.

Как се разиграва това на практика?

Децата не са възрастни, затова често вършат неща, присъщи за децата, които не могат да се сравняват с глупавите неща при възрастните. Те не различават кое е разумно, като наша работа е да ги научим. Ние правим това, като осигуряваме основа от любов, приемане и учим децата си на семейни граници.

Така че когато се почувствате изкушени да изпуснете нервите си или да почувствате провал, задайте си тези въпроси:

  • Това поведение дали е нещо, което виждате да правят много 12-годишни деца?
  • Дали детето ми се държи по този начин, защото е уморено, раздразнително или по някакъв начин се чувства дискомфортно?
  • Дали това поведение може да прерасне в нещо, което наистина не е добро?
  • Трябва ли да дълбая по-дълбоко по темата и да видя какво се случва под повърхността?
  • Мога ли да оставя това настрана? Наистина ли ме притеснява? Ако да - защо?

Ако смятате, че дадено погрешно поведение на децата ви всъщност не е толкова важно, позволете си да го оставите настрана. Със сигурност дълбоко в себе си ще разберете кога не смятате, че нещо е наред.

Разбира се, ще трябва да инструктирате и обучите детето си на подходящи граници у дома и да ги поддържате, но можете да се отпуснете, знаейки, че не си струва да упорствате за нещо.

От друга страна, бихме искали да пресечем някои поведения в зародиш възможно най-бързо. Не искаме нашите деца да продължат с тези навици или, още по-лошо, да развият по-сериозно поведение, защото не сме се намесили.

Ето някои такива примери за случаи, които си струват усилията, за да преодолеете дадено поведение. Не забравяйте: винаги сте на страната на детето си.

  • Лъжа
  • Кражба
  • Хапане
  • Удряне
  • Откровено предизвикателство
  • Отговаряне (има разлика между изразяване на мнение и отговарянето обратно на родител)
  • Мамене

Може да се появят и други такива. Когато вече не можем да отричаме, че децата ни проявяват поведение, което е вероятно да се влоши с напредването на възрастта, трябва да се намесим.

Има ли връзка самоконтролът?

Изследванията показват, че самоконтролът може да предвещава бъдещ успех.

Това е така, защото същият самоконтрол, който проявява 5-годишно дете, когато приключи дадена работа преди да продължи нататък, ще му помогне да завършва работата си като възрастен.

Разбира се, това подлежи на промени с израстването, но самоконтролът е нещо, което идва със зрелостта, практиката и времето. Има много практики, които майките не харесваме и са резултат от липса на самоконтрол.

Изграждане на самоконтрол

  • Забележете кога детето ви проявява самоконтрол и го отбележете. „Не си ударил брат си, въпреки че те е вбесил, това показва самоконтрол.“ Това ще бъде особено ефективно, ако предишният импулс е бил да удари.
  • Ако детето ви обикновено не може да се овладее да не наруши семейно правило, тогава помислете за някакъв вид опора, която да помогне. Установете конкретни правила и последствия, които ще помогнат на детето ви да изгради самоконтрол в тази област.
  • Вникнете по-надълбоко. Ако мислим, че някой се държи „като луд“, това означава, че пропускаме някаква жизненоважна информация.

След 10 години ще се смеем ли на това?

„По мое скромно мнение един от най-добрите средства в инструментариума на майката е чувството за хумор“, споделя Рейчъл Норман, която разказва за въпросния метод в онлайн изданието “A Mother Far From Home”. Тя добавя: „Можете да се смеете, да плачете или да се ядосвате. Понякога смехът кара нещата да изглеждат по-добре.“

„Това е моят личен любим начин за справяне с объркващи ситуации като майка. Не, не се смея, когато децата нарушават правилата. Но се смея, когато поведението им ми напомня за любимия ми комикс от детството – „Калвин и Хобс“, в който се казва: „Ако не можехме да се смеем на нещата, в които няма логика, нямаше да можем да реагираме на много неща в този живот.“

Затова щом детето ви не е наясно с правилния начин да се държи в дадена ситуация и не се опитва да нарани никого, но прави нещо малко гранично или досадно, поправете го, опитайте се да погледнете от сладката страна и продължете напред.