Броят на изолираните стволови клетки от кръвта и тъканта от пъпна връв зависи от множество фактори, включващи кръвоснабдеността на плацентата, в коя гестационна седмица се случва раждането, опитът и техниката на екипа, който извършва процедурата по пробовземане, апаратурата, с която се обработва пробата в лабораторията. Може би най-важният фактор обаче е транспортът на пробата от родилната зала до лабораторията за обработка на пробата.
Стволовите клетки, които се съдържат в кръвта и тъканта на пъпната връв, са изключително крехки и уязвими на влиянието на околната среда. Затова бързото и правилно транспортиране са от ключово значение за годността на пробата. Колкото повече време се губи и колкото по-късно се стигне до финалния етап – съхранението на стволови клетки в специални за тях условия, толкова по-малък процент клетки ще бъдат банкирани.
Средата, в която се съхраняват пробите по време на транспорт, също е от съществено значение. Температурните колебания са неблагоприятни за нейната годност. Затова пробите е задължително да бъдат транспортирани в специални контейнери за тъкани, органи и клетки, които поддържат стабилна температурна среда. Желателно е транспортните кутии да бъдат оборудвани с логер, който следи температурата и времето за доставка на материала. Практиката на българските тъканни банки е да прикрепят протокол от данните, записани от логера, към общата документация на съхранената проба.
Много са въпросите, които възникват при транспортиране с куриер извън границите на страната. За да сме сигурни в качеството на пробата, трябва да знаем с какво превозно средство е транспортирана тя до летището и къде в транспортното средство е била поставена кутията. Трябва да се има предвид колко време пробата е чакала да се качи на самолета и къде е чакала, къде пътува пробата в самолета и как се разтоварва от него и достига до лабораторията за обработка. Трябва да се има предвид, че по време на полет е възможно клетките да бъдат изложени на нежелано радиационно облъчване.