Пробовземането на билогичен материал по време на раждането е безболезнена и безопасна процедура за всички участници в нея. Тя не лишава бебето от нищо необходимо. За извличане на биологичния материал се използват плацентата и пъпната връв, които се считат за биологичен отпадък. Пробовземането може да се извърши и при отложено клампиране. Процедурата се извършва след като бебето вече е отделено от пъпната връв, а функционалната връзка между плацентата и лигавицата на матката на майката е прекъсната.
Веднага щом бебето се отдели от пъпната връв започва събирането на остатъчната кръв във вената на пъпната връв и плацентата. Използва се стерилен сет с антикоагулант за предотвратяване съсирването на кръвта. Процедурата трае около минута – две. В повечето случаи се извършва от акушер-гинеколога, който води раждането, или от акушерката, така че не се налага присъствието на допълнително хора в родилната или операционната зала.
Освен кръв, е възможно да се съхрани и тъкан от пъпната връв. Тя се отделя винаги екстраутеринно когато плацентата вече е родена и е извън матката и след като е събрано цялото количество остатъчна кръв. Взима се парче от основата на пъпната връв – там, където тя излиза от плацентата. Заедно с кръвта се поставят в стерилен контейнер за транспортиране на тъкани и органи.
Транспортният контейнер е важен, за да се съхрани материалът в среда със стабилна температура до пристигането в лабораторията за обработка и съхранение. Всяка проба получава собствен уникален идентификационен номер – УИН, който се регистрира в Агенция Медицински надзор. Пробите се придружават и от документи с данни на майката, бебето и процедурата по вземането. Ролята на специалиста от тъканната банка е по най-бързия и безопасен начин да транспортира пробата до лабораторията на тъканната банка за обработка и замразяване.
Съхраняването на кръв и тъкан всъщност означава съхраняване на два вида стволови клетки - хемопоетични и мезенхимни клетки. Хемопоетичните или кръвните стволови клетки са незрели клетки, които имат способността да се размножават, както и да се превръщат в клетки на кръвта и имунната система. Те възстановяват кръвотворната функция на костния мозък. Над 80 са заболяванията, които се лекуват успешно с хемопоетични стволови клетки. Сред тях са някои онкохематологични заболявания като левкимия и лимфом, както и заболявания на костния мозък като апластична анемия. В списъка са и някои хемоглобинопатии, хочкинов и нехочкинов лимфом, имунни дефицити, метаболитни заболявания и някои видове тумори.
Мезенхимните клетки регенерират различни видове тъкани – мускулна, съединителна, нервна, епителна и други. Намират приложение в регенеративната медицина, генната терапия и тъканното инженерство. Мезенхимните клетки в момента се използват в около 1 000 клинични проучвания в световен мащаб, напр. при заболявания на съдовата система, при автоимунни заболявания или при артроза на ставите. Именно на мезенхимните стволови клетки медицината залага огромни надежди за бъдещото си развитие.
Ако имате някакви допълнителни въпроси и искате да научите повече за процеса, влезте ТУК.
