Има два основни вида терапии със стволови клетки – автоложна и алогенна терапия. Разликата между тях е произходът на стволовите клетки – собствени или донорски. Независимо кой от двата източника на стволови клетки се използва, съществено значение има съвместимостта или това доколко кръвта за трансплантация е сходна с тази на пациента.
При трансплантацията на стволови клетки от неподходящ донор, тялото на пациента не разпознава инжектираните клетки като свои и изгражда имунен отговор срещу тях. Това е т.нар. отхвърляне на присадка и може да доведе до тежка, дори смъртоносна реакция на организма и неуспех на трансплантацията. Стволовите клетки на донора също биха могли да образуват свои имунни клетки, с които да атакуват тялото на пациента. Това се нарича болест на присадката срещу гостоприемника. Именно затова често се налага да се чака с месеци намирането на подходящ донор за извършването на трансплантация.
Автоложната терапия, макар и с висок процент сигурност срещу отхвърляне на стволовите клетки, невинаги е приложима. При някои заболявания костният мозък може да бъде силно засегнат от болестта, което го прави неподходящ за трансплантация.
Пълното съответствие между кръвта на донора и на реципиента при алогенната терапия е невъзможно, освен ако не са идентични близнаци. Колкото по-близко е съответствието обаче, толкова по-малък е рискът от отхвърляне на трансплантацията. За да се гарантира, че кръвта на донора е съвместима с тази на реципиента, се извършва тъканно типизиране, при което се съпоставят протеините на повърхността на кръвните клетки на пациента и на донора. Тези протеини се наричат маркери на човешкия левкоцитен антиген (HLA) или антигени за биологична съвместимост и са част от генетичния материал, който се предава от родителите на децата. Близките членове на семейството на пациента вероятно имат сходен набор от протеини с неговите и затова са най-вероятните кандидати за даряване.
Затова и когато се съхраняват стволови клетки от пъпна връв, се счита, че се подсигурява не само здравето на бебето, но и на цялото семейство. Стволовите клетки, извлечени от пъпната връв, дават по-голяма свобода за употреба, тъй като техният HLA маркер е по-слабо видим за имунната система. Това увеличава значително шанса за съвместимост между клетките на бебето и членовете на семейството.
Ако имате някакви допълнителни въпроси и искате да научите повече за процеса, влезте ТУК.
