Решението за съхранение на стволови клетки на бебето може да се окаже животоспасяващо решение. Не само за детето, но и за цялото семейство. Ценните клетки могат да бъдат използвани за лечение и повлияване на десетки тежки заболявания както на детето, така и на близките му. Как обаче се осигуряват тези клетки?
Всичко започва в родилна зала. След раждането на бебето и веднага след отделянето му от пъпната връв започва събирането на остатъчната плацентарна кръв. Процедурата е напълно безболезнена и безопасна за майката и бебето и не лишава двойката от нищо необходимо. Пъпната връв се пробожда с две игли и кръвта в нея се събира в предвиден за целта контейнер. Тази кръв съдържа хемопоетичните стволови клетки, отговорни за кръвотворната система на организма. Следва отрязване на парче от основата на пъпната връв. На този отрязък лекарите разчитат за снабдяване с мезенхимни стволови клетки, участващи в регенерирането на различни видове тъкани – мускулна епителна, нервна и съединителна. Намират приложение в регенеративната медицина, генната терапия и в тъканното инженерство.
Следващата стъпка е придвижване на взетите проби към лабораторията, където ще бъдат обработени. Обикновено когато съхранението ще се извършва в българска тъканна банка, представител на банката чака пробата пред вратата на родилната зала, за да я транспортира веднага към лабораторията за обработка. Чуждестранните тъканни банки пък изчакват пристигането на куриер, който да транспортира пробите към логистичния център, от там до летището и след това да ги качи на самолета за държавата, в която ще се съхранява пробата. Трябва да се има предвид, че колкото по-дълъг е процесът на транспорт, толкова по-малко живи стволови клетки остават за съхранение. В България обикновено транспорт и обработка отнемат до 6 часа, което гарантира 99% живи стволови клетки.
Няколко десетки години назад във времето банките за съхранение на стволови клетки са замразявали цялата кръв, извлечена от пъпната връв. Днес обаче науката е доказала, че качеството на пробата е значително по-високо ако вместо цялата кръв, се съхрани стволовоклетъчен концентрат. Той се добива след лабораторна обработка за отделяне на еритроцитите и на плазмата. Ако не бъдат отделени, червените кръвни телца могат да увредят значително стволовите клетки при замразяването затова днес този вид съхранение е световно установен стандарт.
Важна стъпка в процеса е защитаването на клетъчния концентрат с криопротектор. Криопротекторът е вещество, което предпазва клетките от образуване на ледени кристали при замразяването. Евентуалното наличие на ледени кристали би могло да унищожи стволовите клетки при размразяване, затова процедурата е от голямо значение. Следва постепенно охлаждане на клетките до достигане на определена температура. Процес, който изисква строг контрол на скоростта на охлаждане на клетките. Обикновено се извършва от компютърно управлявана система, с която се контролират темповете на охлаждане. Стволовите клетки се съхраняват при температура -190 градуса по Целзий. Тази екстремно ниска температура гарантира пълно стопиране на жизнените процеси в клетката.
