Световната здравна организация твърди, че бебетата трябва да се кърмят според нуждите им, от 6 месеца до „до 2-годишна възраст или повече“. Що се отнася до журналистката Алисън Яроу, тя смята да продължи с кърменето на 4-годишния си син, а обяснението ѝ е очарователно.

Авторката на “Birth Control: The Insidious Power of Men Over Motherhood” („Контрол на раждаемостта: Коварната сила на мъжете над майчинството“) отбелязва пред People, че кърми сина си „веднъж или два пъти на ден“. Тя добавя, че понякога го прави по-често, „ако го боли или е болен“.

Говорейки за своето нетрадиционно решение, Яроу казва: „Кърменето работи за нас.“ Тя обяснява, че това е начин както за нея, така и за сина ѝ да се „свържат и общуват помежду си“.

Любящата майка посочва още емоционални предимства, които продължителното кърмене има: „Чувстваме се добре. Това е интимност. Гледане в очите, гушкане – има физическа връзка. И това укрепва връзката ни като цяло.”

Освен това Яроу настоява, че се наслаждава на процеса. По думите ѝ тя „няма да се жертва“ на този етап, ако това не е нещо, което наистина обича да прави. Тя добавя: „4-годишното ми дете има друга храна, нали? Той не идва при мен за храна.“

Отвъд специалната връзка между нея и момчето ѝ, създадена при продължителното кърмене, според Алисън има много други ползи, които оказват влияние върху здравето на майката. Тя твърди: „Изследванията показват, че кърменето може да намали риска от рак на гърдата и яйчниците. Хормонът окситоцин се освобождава, когато кърмите, така че всъщност се чувствате добре.“

Клиниката Mayo подкрепя твърденията на Яроу, заявявайки, че кърменето носи незначителни ползи за неврологичното развитие на децата, като същевременно е „свързано с намаляване на острите инфекции, както и на хроничните състояния на възрастни като затлъстяване, рак, сърдечни заболявания и алергии“.

Освен 4-годишното си момче, Алисън Яроу има и по-голяма дъщеря и по-голям син. Майката обяснява, че кърменето също може да варира от едно дете на друго.

Тя признава, че макар най-малкото ѝ дeте „да е много гушливо и физически ориентирано“, като все още намира утеха в кърменето, тя е спряла да кърми другите си две деца преди да навършат две години. На въпроса дали е забелязала някакви разлики у сина си, когото кърми, в сравнение с другите си деца, тя не може да бъде категорична.

Яроу твърдо заявява, че в момента не смята да преустановява кърменето на сина си, като отбелязва: „Нямам никакви параметри или планове да спра да го кърмя.“

Въпреки това, тя признава, че разглежда започването на детска градина като потенциален крайъгълен камък за отбиване – макар да осъзнава, че това „се чувства като много социално наложен краен срок“.

Отдадената майка заявява още: „Това е връзка. Като всяка друга връзка, в нея има двама участници.” Затова Яроу завършва с думите: „Всички решения, които вземаме около тази интимност, която споделяме, ще бъдат решения, които вземаме заедно.“