Важно е да започнем темата с осъзнаването, че пристрастяването не е просто физическа зависимост, която ни кара да отделяме повече време за екраните. То се отразява върху здравето, мотивацията, настроението, социализацията ни. Когато говорим за подрастващи личности, които са все още в процес на израстване, технологичната зависимост може да има още по-сериозни последици, обяснява експертът Александрина Георгиева, на който Ohnamama.bg се доверяваме
Допамин е невротрансмитер в мозъка, отговорен за чувството на удовлетворение, наслада и мотивация. Той има силно пристрастяващ ефект и се отделя в големи количества, когато възрастните пият, пушат, играят хазартни игри… и при някои активности, свързани с екранните устройства.
Интеракции с екрана под формата на анимации, игри и социални мрежи повишават нивата на допамин в нашия мозък, а ние изпитваме бързо и лесно удовлетворение в големи дози. Подобно удоволствие преживяваме и в реалния живот, но обикновено след положени усилия и отделено време.
Колкото по-рано бъде изложено едно дете на екранно време, толкова по-голяма е вероятността то да развие екранна зависимост. Няма проста формула, която са ни подскаже дали това ще се случи, защото влияние оказват много фактори, а не просто на каква възраст е детето и дали използва устройство. Не всички развиват зависимост, но и възрастните не са защитени от нея.
Във видеото епизод от "Ох, на мама! Podcast", закачено горе, с Александрина си говорим за това как се отразяват екраните на децата ни, какви са препоръките на СЗО по отношение на гледане на телефон, таблет или телевизор от най-малките и даваме добри идеи за качествено споделено време между родители и деца.
Миналата година (2022) беше направено онлайн проучване на поведението и нагласите на родителите във връзка с екранното време. Резултатите показват, че 39% от деца между 1-3 години гледат телевизия, 33% използват смартфони и 18% използват таблети. (Stamenova, D., 2022). Данните са споделени в доклада (НЕ)победими пандемии, който може да бъде разгледан в онлайн пространството.
Какво да направим?
Необходимо е като общество да говорим за проблема. Все повече родители се информират за рисковете, правят осъзнат избор да поставят ограничения и предлагат алтернативи, което и поддържа надеждата ни, че ситуацията ще бъде овладяна.
В същото време натрупващата се умора върху младите родители ги подтиква да се обръщат към “екранната бавачка” от доста ранна възраст.
Ограничения според възрастта
Като родители имаме отговорната задача да поставим ограничения на екранното време. Децата нямат изградени умения за самоконтрол, нито способността да поставят разумни граници. Това е нашата задача. Масово специалисти от цял свят алармират, че деца под 3 години не бива да бъдат излагани пред екран. След това препоръките са да се предлага постепенно планирано екранно време с участието на родител, който да общува с детето за това, което се случва в екрана. За деца до 6 години не бива да се предлага повече от 1 час на ден ЕВ като по-малко е по-добре.
И още:
Детето се тръшка и иска да гледа клипчета на телефона! Как да поставя граници?
Какво да бъде екранното време на детето ми според възрастта?
Детето ми се храни само с телефон или пред телевизор! Ето какво да направите
Фокус върху ценностите
В дългосрочен план единственият начин да опазим децата от прекомерната употреба на екрани и пристрастяване към тях, е да култивираме в тях вътрешен компас, който да им подсказва какви граници е необходимо да си поставят.
Можем да го направим като говорим с децата за ценностите. За това, че здравето, приятелите, образованието са ценности, които не бива да пренебрегваме. Различни дейности в екрана могат или да ни помогнат да се доближим до ценностите си и да живеем според тях, или да ни изстрелят в обратната посока.
• Например, доказано е, че човек може да се чувства щастлив единствено, когато има изградени близки взаимоотношения и приятелства. Технологиите биха могли да ни помогнат да се свързваме с приятел, който живее надалеч, но могат и да ни отдалечат от хората, които са тук и сега с нас, ако не си поставим необходимите ограничения.
• Технологиите могат да бъдат полезно помощно средство в образователния процес като ни позволяват да достигнем голямо количество информация. Могат и да ни компроментират чрез разсейване с известия, когато имаме нужда да се концентрираме върху важна задача.