Майките се чувстват свързани с децата си по физически начин. Науката вече твърди, че тази връзка е буквална, а идеята носи утеха на редица жени, които са претърпели загуба, разказва изданието Today.com.

Микрохимеризмът е явление, при което „в тялото ви съществуват клетки, които не са ваши“, казва Мелиса Уилсън, доцент по генетика в Държавния университет на Аризона, съавтор на проучване за фетален микрохимеризъм и майчино здраве.

Микрохимеризмът може да възникне чрез трансплантация на органи, кръводаряване, кърмене или бременност. Феноменът получава името си от митологичната химера – огнедишащ звяр, който съчетава части от три животни: лъв, змия и коза.

Казано просто, майките носят в телата си фетални клетки от всяка бременност. Завинаги.

Веднага след като плацентата се имплантира в матката (което може да стане най-рано шест дни след зачеването), клетки от плода могат да навлязат в тялото на майката и обратно. Дори ако бременността не доведе до раждане на живо дете, тези фетални клетки остават.

Тази идея засяга особено силно жени, които са преживели спонтанен аборт, загуба на бременност или мъртво раждане.

Лий Ан Таунс, майка на две деца, която претърпява „пропуснат спонтанен аборт“ в 10-та гестационна седмица през 2022 г., намира огромно спокойствие в концепцията за микрохимеризма. По думите на Таунс наближаването на датата, която е трябвало да бъде терминът ѝ, я е карало да се чувства зле, но след като приятел ѝ казва, че частица от нейното „ангелско бебе“ буквално ще бъде с нея завинаги, Таунс споделя: „Веднага бях завладяна от чувство на мир. Почувствах се по-свързана с тялото си и с бебето, което загубихме. Някак си направи бременността, макар и кратка, по-истинска.“

Таунс не е единствената. Ерин Летман преживява спонтанен аборт в 11-та седмица през 2003 г., а през 2007 г. губи „изчезващи близнаци“. „Голяма утеха е да знам, че тези деца, които много обичах и никога не успях да срещна, са нещо повече от спомен или призрак“, обяснява тя. „Винаги съм ги носела в ума и сърцето си, чудех се на кого биха приличали, какви хора биха били. Знаейки, че са били с мен през цялото това време, вместо просто нещо, което беше част от мен, е подарък, който не съм си представяла.“

Доцент Уилсън, която има три деца, е засегната по сходен начин от собствените си изследвания. „Концепцията, че в даден момент сте разменяли клетки и има част от това малко мъничко създание, която носите със себе си завинаги...някак си ме докосва всеки път, когато си помисля за това“, споделя самата тя.

Тъй като повечето тестове, на които се базират проучванията, са извършвани върху животни, а не върху хора, те не посочват категорично къде могат да отидат феталните клетки в тялото. Знае се обаче, че движението е през кръвоносната система. „Те често се задържат в белите дробове, в сърцето и на места, където е наситено с кръв, а също и в кожата. Открихме ги в почти всяка тъкан“, казва доц. Уилсън.

Досега тя е казвала, че носи своите деца „в сърцето си“, но след като научава за микрохимеризма, доцент Уилсън твърди, смеейки се, „Аз съм буквално с вас през всеки ден от живота ви“.

„Изглежда някак вълшебно. Почти като научна фантастика е“, твърди Атина Актипис, доцент по психология в Държавния университет на Аризона. Тя работи с доц. Уилсън върху изследването на микрохимеризма.

Майка на три деца, доц. Актипис, която е преживяла и няколко спонтанни аборта, признава: „Идеята, че имам в себе си всички тези клетки от всички тези различни индивиди – също и на майка ми, която загубих, когато бях по-млада – има нещо странно утешително в това.“

Илейн Хийли претърпява спонтанен аборт в шеста седмица от бременността през 2010 г. Тя ражда две здрави дъщери и все още мисли за първия си термин.

„Харесва ми идеята, че ДНК на моите момичета живее в мен, те са част от всяка фибра на моето същество – тяхната радост, тяхната болка“, казва Хийли. „Тази наука подкрепя нещо, което вече знаех, че е истина. Когато станем майки, ние сме като нови. Променени сме завинаги.“