Чуйте тази статия в аудио формат:
„Бий дупенце, за да не биеш дупище“ и „Боят изгражда“ са едни от често срещаните и залегнали дълбоко в съзнанието ни убеждения, когато става въпрос за отглеждането и възпитанието на децата.
Много родители и учители смятат, че е напълно допустимо да демонстрираме физически или вербално своето надмощие, за да наложим дисциплина. Пляскането по дупето, заключването в празна стая, виковете и принуждаването на детето да изпита негативни емоции дори не се възприемат като насилствени методи за възпитание, а като общоприета и нормална практика.
Това показва социологическо проучване на Национална мрежа за децата за употребата и ефекта от телесно наказание над деца. 88% от родителите признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство, но 2/3 въпреки това са го прилагали, а всеки четвърти го прави системно.
Редица изследвания показват негативния ефект за децата, които са били подложени на унизителни наказания и негативни методи за възпитание – появяват се проблеми в ученето и общуването, психическото здраве, самооценката и реализацията им като възрастни. Хората, които са били бити или унижавани като деца, е много по-вероятно да страдат от депресии, да развият зависимости, да имат криминални или суицидни прояви.
Шамарите, боят и виковете като дисциплиниращо средство водят до натрупване на негативни емоции у децата - чувство на страх, унижение, обида, вина и след време много често тези емоции се изявяват като още по-силни прояви на нежелано поведение - агресия към други деца, бунт срещу авторитарното възпитание, лъжи, криене, отчуждение от родителите и другите близки.
Тогава вече възстановяването на връзката и доверието с родителя е много по-трудно, защото то е нарушено от силовите методи и упражняването на власт, основана не на подкрепа, пример и разговор, а на обиди, омаловажаване и удари.
Подобни методи някога са били в духа на епохата и са били приемливи за тогавашното общество, но светът се променя и днешната реалност, цивилизационно развитие и научни достижения категорично дават предимство на позитивните методи за отглеждане и възпитание на децата.
Ето и няколко основни насоки как можем да избегнем шамарите и виковете и да постигнем по-добър дългосрочен резултат:
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
