Говорете с детето. Когато поведението му ви притеснява, опитайте да обясните на неговия език какви са ефектите от неговите постъпки и защо те са нежелани. Важно е да осъдите поведението, а не личността на детето. Кажете му, че постъпката му не е добра и защо, а не че самото то е лошо и глупаво. Обясненията може и да нямат незабавен ефект, но ще се изненадате, когато забележите, че редовните разговори оказват влияние и с времето детето започва да осъзнава по-добре резултата от действията си.

Отделеното за разговори време с детето не е изгубено време. Не е вярно, че малкото дете не разбира. Колкото по-отрано разговаряте с детето и му обяснявате светът и нашето място в него, съобразно възрастта му, разбира се, толкова по-стабилна връзка на привързаност ще изградите с детето. И тогава, когато детето порасне и стане тийнейджър, ще ви бъде по-лесно да съхраните доверието и комуникацията с него. Дори и да има моменти, когато то отхвърля вашите съвети и изисквания, то ще има доверие във вас и ще знае, че може да ви потърси при нужда.   

Опитайте се да разберете детето. Често постъпките на децата не са продиктувани от желание да „направят на пук“, както на нас ни изглежда, а поради силно моментно желание и емоция.

Детето може да иска точно тази близалка, защото в момента е гладно и това е първото, което е попаднало пред погледа му. Или пък може да не е спало в детската градина и умората да си казва думата. Ако разберем как се чувства в момента детето и защо постъпва по този начин, това намалява и нашето напрежение и раздразнителност и води до по-добро разрешение на проблема.

Обезопасете средата. За да предпазите по-малките деца от животозастрашаващи ситуации и да не се стига до шамари, крясъци и инфарктни ситуации, вземете предварителни мерки.

Сложете предпазители на контактите, омекотете острите ръбове и настилки, сложете заключалки на балконски врати и прозорци. Навън дръжте детето под око, а в близост до натоварени улици, не изпускайте ръката му от своята. Не забравяйте, че един грам предварително обезопасяване струва колкото килограм последваща реакция.

Щадете себе си, за да щадите и детето. Натовареният живот и стресът изнервят родителите и вечер, вкъщи умората и напрежението си казват думата. Децата са шумни, изискващи внимание и... беззащитни. Затова те стават и най-редовния отдушник на нашите негативни емоции. Възрастните са просто едни пораснали деца и както е нужно да поставяме граници на децата си, така трябва да поставяме граници и на нашето собствено търпение и възможности.

Когато сме много уморени, ядосани или разстроени от нещо, което е извън детето, можем просто да му кажем: „В момента мама/ тати е много уморен. Искам да седнеш за малко на дивана и да разгледаш тази книжка, докато мама си почине и се успокои. След малко, ще мога да ти обърна повече внимание“.

Важно е когато нашите негативни емоции идват отвън, а не от детето, да му обясняваме, а не да си го изкарваме на него. По-приемливо е детето да знае, че и ние изпитваме негативни емоции, но то не е виновно за тях. Така малкият човек се научава да разпознава чувствата си, да ги назовава и да ги обработва. Уважението и ненасилствените отношения между хората са норма на здравото общество, която имаме право да търсим и изискваме както за децата си, така и за себе си.

Отпуснете се и дишайте дълбоко! Отношенията с децата могат да носят голяма радост и не е необходимо да бъдат източник на напрежение. Те изследват и учат света по свой собствен начин и неловките им детски действия са предпоставка за усвояване на бъдещи умения. Счупеното яйце или разсипаното брашно лесно ще се почистят, но забавлението, докато готвите заедно е незаменимо.

А може в момента да отглеждате и бъдещ кулинарен гений, нищо, че все още не уцелва добре чашата, докато отмерва млякото за мъфините, които иска да ви приготви за закуска.