Чуйте тази статия в аудио формат:

Всяка година братя и сестри близнаци от цялата планета пътуват до Туинсбърг, Охайо, за да участват във фестивала Дни на близнаците. Това е най-голямото събиране на близнаци в света и ще стане още по-голямо, ако текущите тенденции надделеят.

От около 1915 г. до 1980 г. едно от всеки 50 бебета, родени в Съединените щати, е близнак. Оттогава този брой скочи до едно от 30 и няма признаци, че намалява. Макар и все още рядко, драматичното увеличение на ражданията на близнаци може да означава повече негативни последици за здравето на майките на близнаци и техните деца, включително преждевременни раждания и ниско тегло при раждане.

Но за генетиците раждането на близнаци е повод за празнуване. Близнаците предоставят изобилие от биологична информация, която учените не могат да получат никъде другаде. Те са ценни, като помагат на учените да разберат хранителни разстройства, затлъстяване, сексуална ориентация и различни психологически черти.

Проучванията на близнаци могат също да дадат на изследователите нова представа за това как различните начини на живот и навици влияят на двама души с еднакъв генетичен план. Изучаването на близнаци е изключително полезно при изследване на ефектите от генетични фактори и фактори на околната среда, които могат да повлияят на наследените черти през поколенията, разказват от National Geographic.

Природа срещу отглеждане

Ето защо близнаците често се оказват на предната линия на дебата за отглеждането срещу природата. От десетилетия хората спорят дали гените (природата) или околната среда (възпитанието, отглеждането и пр.) оказват по-голямо влияние върху това кои сме. Изследванията на близнаци ни дават представа. Еднояйчните или монозиготните близнаци споделят 99,99 процента от своята ДНК. Те изглеждат еднакви или почти еднакви. Те имат един и същи цвят на очите, един и същи цвят на косата, същото всичко - почти.

Разнояйчните или двуяйчните близнаци споделят 50 процента от своите гени. Ако еднояйчните близнаци споделят черта в по-голяма степен, отколкото разнояйчните близнаци, е безопасно да се заключи, че съответният ген значително е повлиял тази черта. От друга страна, ако както разнояйчните, така и еднояйчните близнаци имат еднаква черта, има вероятност тяхната среда, а не техните гени, да са повлияли на тази конкретна черта.

Еднояйчните близнаци също могат да помогнат на учените да определят как околната среда влияе върху начина, по който функционира генът, което от своя страна може да им помогне да разберат дали определени черти или болести разчитат в по-голяма степен на генетиката или околната среда.

През 2015 г. списанието Nature Genetics направи цялостен преглед на проучвания на близнаци от целия свят. Изследователите стигат до заключението, че като цяло факторите на околната среда и генетичните фактори имат равен шанс да повлияят на чертите на човека и болестите, от които може да страда.

Няма ли вече близнаци?

Скот и Марк Кели някога са били еднояйчни братя близнаци. Тогава Скот Кели прекарва една година в околоземната орбита на борда на Международната космическа станция и всичко това се променя. Когато се приземи, той беше с два инча (5 см) по-висок, имаше много по-малка телесна маса и според изследователите на НАСА аспектите на неговата ДНК са се променили. Той и брат му вече не бяха идентични.

Не, Скот не се превърна в извънземен. Вместо това стресът от живота в Космоса толкова дълго беше променил начина, по който работят гените му — поне за известно време. Тъй като Скот и Марк споделят по същество една и съща ДНК, учените сравняват гените на мъжете преди и след пътуването на Скот. Освен всичко друго, изследователите искаха да разберат дали радиацията би увредила участъци от ДНК, намиращи се в края на всяка хромозома - така наречените теломери.

Теломерите са като пластмасовите върхове в краищата на връзките на обувките, които предпазват тъканта от разпадане. Без защитните покрития, краищата на пръчковидна ДНК могат да се повредят. Предварителните тестове установиха, че теломерите на Скот са значително увеличили средната си дължина, докато е в орбита, но са се скъсили в рамките на 48 часа след кацането. Обратно, теломерите на брат му остават относително стабилни.

Годината на Скот в орбита също промени имунната му система, начина, по който се формират костите му и зрението му, заедно с други биологични функции. Повечето от тези генетични промени се върнаха към нормалното. Изследователите обаче откриха, че 7 процента от неговите генни изрази също са се променили.

Генните експресии определят дали гените се изключват и включват, което може да промени начина, по който функционират клетките. Учените не са разтревожени, тъй като факторите на околната среда, в този случай стресът от пътуването в космоса, могат да повлияят на този процес. Следователно тялото на Скот успокои някои гени, докато усили други.

Въпреки че неговите генни изрази се промениха, неговата ДНК не се промени. Освен това, че Скот и Марк вече не са „идентични“, не беше изненада. На най-основното ниво на последователност, химични промени могат да настъпят с течение на времето, засягайки къде и как се експресират гените, дори при еднояйчни близнаци, свързани със земята. В действителност Марк и Скот Кели не са „идентични“ от години.