Една от най-честите травми на млечните зъби е лустрацията - изместване на зъбче навътре, навън, нагоре или надолу. И не е изненадващо. Малките деца често падат в необясними инциденти и не винаги успяват да реагират и да поставят ръце пред себе си, за да предотвратят удар в областта на устата.
Поговорихме с доц. Николета Маркова - водещ детски дентален лекар и чудесен експерт, на който екипът на Ohnamama.bg се доверяваме, стане ли дума за детската усмивка, за всичко свързано с изместените, счупени и дори избити детски зъби. Ето какво ни разказа тя:
Изместване на зъб
Най-често срещаните травми във временното съзъбие са луксациите (изместване – навътре, навън, нагоре или надолу), a най-неблагоприятната ситуация е вбиване на зъба (интрузия). Това е така, тъй като може да се засегне в значителна степен зародишът на постоянния зъб. Той се намира зад върха на корена на временния зъб.
!!! Задължително поведение от страна на родителя в случай на травма, независимо каква е тя, е максимално бързо посещение на детския дентален лекар.
В зависимост от вида, степента на травмата, както и от възрастта и общото състояние на детето, детският стоматолог преценява дали да репонира (намести) пострадалото зъбче, да се въздържи от намеса или понякога да го извади. В някои случаи се налага шиниране.
Необходимо е да се направи снимка за установяване на евентуално скрити фактури на корена или на челюстите, както и положението на зародиша на постоянния зъб спрямо травмирания временен зъб.
Водещо е проследяване на състоянието във времето с цел предотвратяване на сериозни усложнения в следствие на травмата.
Клинично може да се наблюдава промяна в цвета, разклащане, възпаление, разкъсване на меките тъкани. Не винаги потъмняването на зъбчето говори за загуба на неговия виталитет (некротизиране).
Специалистът ще прецени дали да се отвори засегнатия зъб, както и ще определи интервалите за прегледи и проследяване в зависимост от конкретната ситуация.
Счупване на временните зъби
Счупването (фрактурите) на временните зъби са значително по-рядко срещащи се в сравнение с луксациите. Възможни са и комбинираните травми – отчупване плюс изместване (фрактура плюс луксация).
Фрактурите могат да засегнат коронката на зъба и/или неговия корен.
Най-леките фрактури на коронката обхващат само външната обвивка – емайла. В този случай може да наблюдаваме състоянието за определено време, без да пристъпваме към незабавно възстановяване на отчупеното парче. Зависи от възрастта на детето, дали фрактурата е комбинирана и какво е общото му състояние. При фрактура на по-голяма част от коронката (емайл плюс дентин) се налага поставянето на биологична превръзка на база калциев хидроксид, с цел протекция на дентина и зъбната пулпа. Когато фрактурната линия минава през пулпата (нерва), се изисква приложението на по-сложни техники, целящи запазване виталитета на временния зъб, ако това е възможно, както и предотвратяване на усложнения – инфекции, които биха могли да увредят зародиша на постоянния зъб.
След възникнала травма, през определен времеви интервал проследяваме евентуални промени в цвета на засегнатото зъбче, патологична подвижност, състояние на гингива (венци), възпалителни изменения, болка и др.
В повечето случаи има смисъл да се възстанови (изгради) изгубената тъкан в резултат на травма в точия момент и когато, разбира се, това е възможно. Дали и кога да се извърши възстановяването, се определя от лекуващия специалист.
!!! При засягане на постоянни зъби, незабавно трябва да се осъществи среща с детски стоматолог, независимо какъв е видът на травмата! Дори и при най-тежките травми, целта е да се запазят естествените структури и тъкани и да се възстановят изгубените.
Трябва да се направи всичко възможно зъбът да остане витален и на мястото си в зъбната редица.
Избиване на зъб
Няма нищо по-добро, което да измести сътвореното от природата. В този смисъл при избиване на постоянен зъб, най-правилоното му съхранение е или да остане в устаната кухина на детето, където се протектира от слюнката, или да се постави в малък съд с прясно мляко (при липса на прясно мляко - във вода). В никъкв случай да не се търка, мие или дизенфекцира! Зъбът трябва да се реимплантира максимално бързо.
Тъй като повечето травми засягат новопробилите постоянни резци между 6- и 8-годишна възраст, тези зъби са с незавършено кореново развитие. Могат да възникнат както ранни, така и късни усложнения до две години след травмата.В много случаи се налага шиниране. Лечението е дълго, сложно и специфично, изискващо намесата на специалист – детски дентален лекар. Най-добри резултати се постигат когато срещата с него се осъществи в рамките на два часа след травмата.
Избит временен зъб обикновено не се реимплантира, за да не пострада зародиша на постоянното зъбче при тази интервенция.
"В практиката си имах случай на избито постоянно зъбче - резец на 31 декември на ски писта в Боровец", споделя доц. Маркова и допълва: "Детето беше открило зъбчето си в снега и за да не му се карат родителите къде му е зъба, беше успяло веднага да го върне на мястото му. Родителите ми се обадиха притеснени как да постъпят, при положение, че не беше възможна среща на 31 декември вечерта. Додах указания по телефона за максимално щадене на травмирания зъб. В първия работен ден след Нова година посетиха кабинета ми и след извършване на необходимите мерки, зъбчето остана живо и невредимо години напред"
След претърпяна травма зъбът трябва да се остави в покой. Препоръчва се дедето да не отхапва, храната да е мека, течно-кашава в първите дни, за да може да се постигнат бързи оздравителни процеси.