Синът ми Джордж беше кресливо бебе. За разлика от по-голямата си сестра, която бе спокойна, той плачеше постоянно през първите шест месеца от живота си. Крещеше с всичка сила през сълзи, когато беше гладен, когато беше мокър, когато беше уморен и когато му беше скучно.
От спокойно ангелче се превръщаше в шумно кълбо от нерви за секунди. Лицето му почервеняваше, извиваше гръб и размахваше ръце. Опитвах всичко възможно, за да го успокоя - кърмене, смяна на пелени и прегръдки. И когато не помагаше нищо, аз също започвах да плача.
Мисълта "Какво не е наред с бебето ми?" скоро бе заменена с "Какво не е наред с мен?".
Чувствах се напълно съкрушена и - още по-лошо - сякаш се провалях в основната задача на майчинството - способността да утешавам детето си.
„За новите родители това да разберат защо плаче бебето им може да бъде предизвикателство. И когато не успеят да се справят, се чувстват доста разочаровани и дори уплашени“, казва д-р Рали Макалистър, семеен лекар в Лексингтън, Кентъки. „Ако не са в състояние веднага да определят причината за плача, те се страхуват, че нещо физически не е наред с бебето.“
Едно неутешимо малко дете също може да накара новия родител да се почувства безсилен, отбелязва Кристъл Кланси от Игън, Минесота, лицензиран брачен и семеен терапевт, специализиран в перинаталното психично здраве. Тя казва, че това може да бъде особено притеснително за родителите, които са се чувствали компетентни и контролиращи живота си преди раждането на детето им.
Добрата новина: Ще станете по-добри в тълкуването и реагирането на плача на вашето бебе, казва д-р Макалистър. Плюс това, някои бебета с колики плачат, независимо колко сте опитни в грижите за тях и осигуряването на комфорт.
А дотогава опитайте тези трикове, дадени от майки:
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
