Инфекциите, предавани по сексуален път, могат сериозно да намалят шансовете за успешно зачеване. Най-често срещаните се предизвикват от Chlamydia trachomatis (хламидия), урогенитални микоплазми, Gardnerella vaginalis (често в комбинация с Mycoplasma hominis и анаеробни бактерии като пептострептококи) и бета-хемолитичен стрептокок група Б. Trichomonas vaginalis (трихомони), които са част от групата на паразитите, също могат да доведат до репродуктивни проблеми. Мили дами, важно е да се знае, че независимо от вида на гинекологичните оплаквания, трябва да се потърси консултация със специалист. Самолечението е нежелателно, защото симптомите на някои тежки заболявания дублират тези на по-безобидните, като гъбичната инфекция например. Някои възпаления дори протичат без оплаквания. Най-опасно за репродуктивното ви здраве е да се остави заболяването да отмине от само себе си.

Важно е също да знаете, че маточните тръби не са просто механични проводници, през които преминават яйцеклетките. Те представляват сложна структура, влияеща се от редица фактори, от които зависи успешното придвижване на яйцеклетката до кухината на матката. Стените им са изградени от мускулни влакна, които им позволяват да се движат, а вътрешната им повърхност е покрита с реснички, които подпомагат придвижването на яйцеклетката. Тези функции на маточните тръби са хормонално зависими, но най-често се увреждат от прекарани възпалителни заболявания на малкия таз, основно предизвикани от полово предавани инфекции. Помнете, че не само пълното запушване на тръбите води до безплодие, а и по-леките увреждания на стените могат да нарушат тяхната функция и да са причина за проблемно забременяване и дори стерилитет.

Абортът по желание води класацията на причинителите на увреждане на маточните тръби и безплодие. Той е рисков за здравето, особено при нераждали жени. При него плодът се отстранява чрез кюретиране на матката и понякога след такава манипулация остават частици тъкан – любима храна на бактериите, които причиняват инфекции. Те могат до доведат до увреждане и запушване на маточните тръби и безплодие. При мъжете полово предаваните инфекции, особено когато не са лекувани или когато не са лекувани адекватно, могат да доведат от намаляване на общия брой сперматозоиди в еякулата, до липсата на подвижност на сперматозоидите и дори да предизвикат запушване на семепроводите. Често инфекциите при мъжете преминават безсимптомно, затова е необходимо повишено внимание и консултация със специалист при всяко съмнение.

Овулацията

бременност
Снимка: Istock

Всеки бъдещ родител знае, че подходящият период за зачеване е овулацията. При нея т. нар. доминантен фоликул се пука и освобождава готова за оплождане яйцеклетка. Овулацията е с приблизителна продължителност 24–48 часа. Съществуват различни възможности за установяване на настъпила овулация, като златен стандарт остава ултразвуковото наблюдение. Все пак има формула, по която всяка жена може приблизително да определи деня на овулацията. Това става като се вземе датата на първия ден от последна редовна менструация и към нея се добави средната продължителност на цикъл на жената. От получения резултат се изваждат 14 дни и се получава приблизителната дата на овулация. Освободената яйцеклетката е жизнена около 24 часа, през които до нея трябва да достигнат сперматозоиди. Сперматозоидите на свой ред са с жизненост средно между 3 и 5 дни, което значи, че най-подходящите дни за планиране на опити за зачеване са непосредствено преди овулацията и на самия ѝ ден. Все пак като възможен „фертилен прозорец” или дните, когато двойката има най-големи шансове да постигне бременност, може да се приеме един период от около 9 дни, включващ 5 дни преди прогнозния ден на овулацията, деня на овулация и 3 дни след прогнозния ден на овулацията (защото тя може да не е правилно прогнозирана). Имайте предвид, че най-добра концентрация на качествени и зрели сперматозоиди се получава при 3 до 5 дни полово въздържание. Поради тази причина е по-препоръчително в посочения фертилен прозорец половите контакти да не са всеки ден, а през ден. Много двойки, решили да имат дете, не обръщат голямо внимание на честотата на сексуалните си контакти и пренебрегват факта, че тя е най-важна в периода на овулация. Този малък на пръв поглед пропуск може да се окаже в основата на липсата на така чаканото бебе. Съветът на специалистите ни е в период на доказана овулация сексуалните контакти да са през ден.

Много жени се чудят кога трябва да направят своя тест за бременност. Кръвният тест, който се прави в лечебно заведение или лаборатория, дава достоверни резултати около 10 дни след датата на зачеване. Уринарният тест, който се прави в домашни условия, може да установи бременност около 14 дни след предполагаемата дата на зачеване. Помнете, че датата на оплождане на яйцеклетката от сперматозоида не е задължително да съвпада с датата на половия контакт, защото сперматозоидите и яйцеклетките имат различна продължителност на живот и не може да се предвиди точно в кой момент след секс е станала „срещата” помежду им. Наличието на бледа чертичка на уринарния тест означава настъпване на т.нар. биохимична бременност, която трябва да се потвърди с нов тест около 48 часа след първия. Потвърждаването на клинична бременност става чрез ултразвуков преглед за установяване на сърдечни пулсации. Препоръчително е този преглед да се извърши около 42 дни след първия ден на последната редовна менструация или в 6 гестационна седмица от бременността.

Практиката на репродуктивните специалисти от Медицински комплекс „Д-р Щерев” показва, че шансът за настъпване на бременност при нормални условия, когато всичко е видимо наред, е около 20-25% в рамките на един месец (един месечен цикъл). До третия месец след започването на активни опити за забременяване приблизително при 50% от двойките настъпва бременност, докато в следващите три месеца шансът нараства само с още 25%. Проучванията показват, че е налице над 90% възможност за забременяване след опити за зачеване в продължение на една година при здрава двойка в детеродна възраст.