Чуйте тази статия в аудио формат:
„Не скачай на леглото“, предупреждавате на висок тон детето си за пореден път и продължавате: "Може да паднеш и да се нараниш". И разбира се - то скача, пада, плаче, вие му обяснявате, че сте му казали, че ще стане така и знаете, че на следващия ден всичко ще се повтори. Понякога поглеждате в очите на детето си и си казвате: "Дали не ми се подиграва? Повтаряно е стотици пъти. Няма начин да не е запомнило!"
Следва чувството, че сте унижени, защото детето прави нещо нарочно, после викове и крясъци, ядосвате се, че се ядосвате... Много ни е познат този "омагьосан кръг".
Ако се чувствате в безизходица, защото нито отнемането на привилегии, нито наказанията, нито предупрежденията работят, тази статия определено е за вас.
Много добре знаем как се чувствате, загубвайки здравия си разум и започвайки да викате. Всички родители сме преминавали през това. И то не веднъж. Ироничното е, че мразим да крещим, защото дълбоко в себе си знаем, че просто не работи. В края на краищата, ако имаше успех, нямаше да се намираме в тази ситуация отново и отново. Затова решихме да поговорим по темата. А именно...
Как да накараме децата да ни слушат, без да викаме
Децата ви вероятно са достатъчно големи и могат да разберат от първия път, когато ги помолите да направят нещо (поне през повечето време).
И така, защо тогава е трудно да накараме децата си да слушат, без да се налага да повишаваме тон?
Просто е: Ние сме ги научили така. Чрез години на повторение вие сте създали очаквания, които са довели до тези обстоятелства.
Не се притеснявайте - това всъщност е нещо добро. Защото както вие сте създали настоящите си обстоятелства, така можете и да ги промените към по-добро. И всичко започва с тези прости промени за това как да накарате децата да слушат, без да викате:
Да се научите как да накарате децата да слушат, без да викат,е често започва с промяна на начина, по който общувате с тях.
Избягвайте произволни наказания и вместо това използвайте естествени последствия, които отговарят на тяхното поведение. Ако няма естествена последица, обяснете последствията от техния избор и защо сте ги помолили да слушат.
Бъдете последователни в следването на тези последствия и налагането на домашните задължения. В същото време се запитайте дали е важно да стоите твърдо зад дадени позиции.
Подайте ръка и работете заедно с децата си и им напомнете за естествените стимули, които получават от започването или завършването на разни задачи. Отбелязвайте моментите, в които те слушат и признавайте положителното им поведение. И накрая, уверете се, че са в добро здраве и че отговаряте на основните им нужди.
Наталия Такова-Мазгарева 
