Децата ви вероятно са достатъчно големи и могат да  разберат от първия път, когато ги помолите да направят нещо (поне през повечето време).  И така, защо тогава е трудно да накараме децата си да слушат, без да се налага да повишаваме тон? Просто е: Ние сме ги научили така. Чрез години на повторение вие ​​сте създали очаквания, които са довели до тези обстоятелства. Ето как да ги промените:

Използвайте естествени последствия в точния момент
Времето за изчакване, липсата на кексче или загубата на привилегии за време на екрана не винаги работят, особено когато нямат нищо общо с поведението. Да, детето ви сега изпитва угризения, но наистина ли е разбрало защо не трябва да прави това, което е направило?

Да речем, че сте го помолили да не скача в калните локви, но то все пак го е направило. Вместо да отнемате играчка по-късно същата вечер, можете да кажете: „Ще трябва да се почистиш, така че времето за игра приключва тук и сега." Детето ще бъде по-склонно да слуша следващия път, когато последствието идва мигновено.

Обяснете последствията
Какво се случва, когато няма естествено следствие, което да отговаря на поведението? Дори тогава заплашването със случайни последици няма да свърши работата толкова добре, колкото ако просто обясните какъв е проблемът.
Да приемем, че сте помолили децата си да не късат листата от домашното ви растение. Ако просто ги изпратите в стаята си да помислят хубаво дали ще правят повече така, ще сработи ли със същата сила, колкото ако поговорите защо сте ги помолили да не правят това и какво ще се случи, ако все пак го направят.

Може би това означава да съберете всички листа, които са откъснали, и да обясните, че сега растението почти няма листа, които да растат. Или им покажете, че могат да откъснат тези, които са жълти, тъй като това е полезно за растението, но не и тези, които са все още зелени.

Изберете си битките
Понякога "битките" с крясъци се случват по доста безсмислени причини. Изпаднахте ли в нервна криза, защото синът ви настоя да носи ръкавици, когато не искахте? 

Да, много пъти имаме нужда от тях да ни слушат, например когато притесняват своите братя и сестри или трябва да ни държат за ръка, за да пресечем заедно улицата.

Но понякога причините могат да бъдат доста дребни и незначителни. Направо безсмислени. И единственият начин е просто да си кажете: Има ли смисъл да викам? Толкова ли е важно за мен?

Бъдете последователни в налагането на нови правила
Настоящите обстоятелства са резултат от всички пъти, когато сте „обучавали“ децата си да се държат по този начин. Ако откриете, че трябва да викате, за да ги накарате да слушат, вероятно е защото са свикнали да не слушат по друг начин.

Продължавайки напред, уверете се, че сте в съответствие с това, което казвате. Не отправяйте празни заплахи, които никога няма да изпълните - това само ги учи да не приемат думите ви за истина.

Изричането на празни заплахи или безумни изказвания прави авторитета ви слаб. „Ако не си вземеш играчките, ще ги изхвърля всичките!“ има малка тежест, когато накрая все пак не изхвърлите играчките.

И не прибягвайте до несправедливи обобщения, като „Никога не слушаш какво ти казвам“ или „Винаги се държиш зле“. Тези фрази само етикетират детето, но не и действието.

Бъдете последователни с налагането на правилата. Ако на детето не му е позволено да рита топка вкъщи - никога не разрешавайте. При никакви обстоятелства. 

Работете заедно
Да накарате децата си да слушат често означава да вършите задължения и задачи заедно с тпх. Може би трябва да приберат играчките си, да се облекат, да подредят масата? Понякога съвместната работа може да бъде точно нещото, от което се нуждаят, за да започнат да изпълняват молбата ви.

Може да предложите помощ за почистване на една част от къщата, докато те почистват друга. Дайте им приборите, които да поставят на масата, или сортирайте чорапите, докато сгъват панталоните си. Създаването на екипен манталитет потушава съпротивата, която може би сте изпитвали от тях през цялото това време.

Давайте естествени стимули
Точно както давате естествени последствия, които отговарят на лошото поведение, трябва да давате естествени стимули, за да мотивирате децата си.

Типичните награди като нови стикери или играчки не винаги работят. В крайна сметка вие искате те да свършат добре работатам, заради гордостта, която ще изпитат, или за приноса, който знаят, че ще направят.

Да кажем, че обикновено гледат телевизия в края на деня, но само след като приберат играчките си. Напомнете им, че колкото по-бързо почистят, толкова повече време имат да гледат детското. 

Хвалете положителното поведение
Нашите мозъци са настроени да забелязват неща, които не са наред, неща, от които трябва да се тревожим или да се страхуваме. 

Но не се хващайте само за белите, на които ставате свидетел. Търсете и положителното поведение в децата ви - хвалете го и го отбелязвайте. Колкото по-често се случва, толкова по-често децата ще повторят доброто дело.